Право на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ
Публикувано на: 29 Окт 2012, 15:09Въпросът ми е следният:
На 26.10.2012 г. прекратих трудовото си правоотношение с бившия ми работодател по взаимно съгласие на страните, на основание чл.325, т.1 от КТ. От 09.12.2008 г. съм в отпуск поради бременност и раждане, след това такъв за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. По време на втората година от майчинството с първото ми дете, забременях с второто и де факто не съм се връщала на работа,а отново ползвах горепосочените отпуски. Второто ми майчинство изтича на 01.12.2012 г., но прекратих трудовия си договор преди тази дата, понеже започвам работа при друг работодател.
Днес отидох да си взема Заповедта за прекратяване, като в същата липсва начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2009 г. до датата на прекратяването. На въпроса ми защо такова не е начислено, беше отговорено, че понеже от края на 2008 г. съм цитирам „ все по майчинство”, нямам право на отпуск поради изтекла погасителна давност за годините 2009 и 2010 г.,а поради липсата на предходен месец с 10 отработени дни, на база на които да се изчисли отпуск за 2011 и 2012 г. , нямало как да получа обезщетение и за тези години. Пълни глупости, по мое мнение, но явно са на принципа ако мине, мине номера.
На основание чл.176, ал.4, чл.176а, ал.2 и чл.177, ал.2 от КТ считам, че имам правото да получа обезщетението за 4-те години.
В какъв срок мога да предявя иск с правно основание чл.224, ал.1: 2-месечен или 3 годишен. И следва ли да сезирам първо Инспекция по труда за това, че в Заповедта изобщо липсва начисляване на обезщетение за неползван отпуск или директно мога да предявя иск в Районен съд?
Надявам се на вашето съдействие. Благодаря!
На 26.10.2012 г. прекратих трудовото си правоотношение с бившия ми работодател по взаимно съгласие на страните, на основание чл.325, т.1 от КТ. От 09.12.2008 г. съм в отпуск поради бременност и раждане, след това такъв за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. По време на втората година от майчинството с първото ми дете, забременях с второто и де факто не съм се връщала на работа,а отново ползвах горепосочените отпуски. Второто ми майчинство изтича на 01.12.2012 г., но прекратих трудовия си договор преди тази дата, понеже започвам работа при друг работодател.
Днес отидох да си взема Заповедта за прекратяване, като в същата липсва начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за периода от 01.01.2009 г. до датата на прекратяването. На въпроса ми защо такова не е начислено, беше отговорено, че понеже от края на 2008 г. съм цитирам „ все по майчинство”, нямам право на отпуск поради изтекла погасителна давност за годините 2009 и 2010 г.,а поради липсата на предходен месец с 10 отработени дни, на база на които да се изчисли отпуск за 2011 и 2012 г. , нямало как да получа обезщетение и за тези години. Пълни глупости, по мое мнение, но явно са на принципа ако мине, мине номера.
На основание чл.176, ал.4, чл.176а, ал.2 и чл.177, ал.2 от КТ считам, че имам правото да получа обезщетението за 4-те години.
В какъв срок мога да предявя иск с правно основание чл.224, ал.1: 2-месечен или 3 годишен. И следва ли да сезирам първо Инспекция по труда за това, че в Заповедта изобщо липсва начисляване на обезщетение за неползван отпуск или директно мога да предявя иск в Районен съд?
Надявам се на вашето съдействие. Благодаря!