"Установителен" срещу "осъдителен" иск
Публикувано на: 31 Май 2012, 20:54
Казусът – иск за извънреден труд
Положил съм труд, който смятам, че е незаплатен, че и извънреден.
Решавам, че:
1. Следва да установя наличието и размера на положения извънреден труд.
2. На тази основа да поискам да ми се изплати съответно възнаграждение.
Поради това подавам искова молба с два иска:
– установителен иск - за установяване на размера на извънреден труд.
– осъдителен иск – за заплащане на възнаграждение за този установен положен извънреден труд.
В доклада по делото установителния иск не се споменава въобще. Няма го и в решението на първа инстанция.
Теза на РС, а и на ответната страна – след като има осъдителен иск за заплащане на извънреден труд, не може да бъде предявен и установителен иск за определяне на размера му.
Не мога да намеря на какво се основава това твърдение.
В ГПК има
Тук няма никакви ограничения по линията “осъдителен” – “установителен”. Нещо повече, съдът е длъжен да постанови разделяне, в случай, че предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
Термините “осъдителен” и “установителен” се срещат заедно само в чл. 214 ГПК, посочващ възможността за преминаване от единия към другия в първото съдебно заседание.
Та какво е основанието за такова едно твърдение.
Бихте ли споделили мнение?
Положил съм труд, който смятам, че е незаплатен, че и извънреден.
Решавам, че:
1. Следва да установя наличието и размера на положения извънреден труд.
2. На тази основа да поискам да ми се изплати съответно възнаграждение.
Поради това подавам искова молба с два иска:
– установителен иск - за установяване на размера на извънреден труд.
– осъдителен иск – за заплащане на възнаграждение за този установен положен извънреден труд.
В доклада по делото установителния иск не се споменава въобще. Няма го и в решението на първа инстанция.
Теза на РС, а и на ответната страна – след като има осъдителен иск за заплащане на извънреден труд, не може да бъде предявен и установителен иск за определяне на размера му.
Не мога да намеря на какво се основава това твърдение.
В ГПК има
Чл. 210. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени.
Тук няма никакви ограничения по линията “осъдителен” – “установителен”. Нещо повече, съдът е длъжен да постанови разделяне, в случай, че предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
Термините “осъдителен” и “установителен” се срещат заедно само в чл. 214 ГПК, посочващ възможността за преминаване от единия към другия в първото съдебно заседание.
Та какво е основанието за такова едно твърдение.
Бихте ли споделили мнение?