forum.lex.bg

Имах преди време подобен случай,но не се разви докрай.
Моля за мнение по въпроса.

Работи Х при работодателя,но свършва определената работа и излиза в престой.Сключва втори ТД с друг работодател,работи и там известно време,но и там се случва същото-работи се 1 месец и са фактически неангажирани.
Срещу първия работодател се завежда дело за заплати и с отговора на ИМ се дпозира заповед за прекратяване на ТД.Завежда се и дело относно незаконно уволнение.Смятам да е основателна претенцията по чл.334 ал.1 т.3,доколкото след прекратяване на ТД(с получаване на заповедта към отговора на ИМ) не е сключвал други договори.

Някой нещо подобно да е имал,не съм срещал подобна практика.

П.П. Промяната ми е в заглавието на темата,бях объркал чл.344

Не разбрах съвсем питането, но ще го "преведа" и ще отговоря на "преведеното".

Та, човекът иска 6 заплати за незаконното уволнение /за оставането без работа/, но пък си работи по сключен преди уволнението тр. договор с друг работодател ... Та твърдим, че след прекратяване на ТД не е сключвал други договори и следователно е останал без работа и му се дължи обезщетението по прекратения /незаконно/ тр. договор ... нищо, че в момента си е на работа и на практика никога не е оставал без валидно действащ тр. договор ...

Май няма смисъл да отговарям /отговорът ми така или иначе се обективира в "превода" на въпроса/ ...
Да, загубил е част от дохода, който е вземал преди уволнението, но пък ако говорим за два 8-часови тр. договора ... не знам, но все си мисля, че искът за обезщетение ще е неоснователен ...

inspectora написа:Не разбрах съвсем питането, но ще го "преведа" и ще отговоря на "преведеното".

Та, човекът иска 6 заплати за незаконното уволнение /за оставането без работа/( не твърди че иска 6,а иска 3, но пък си работи(не работи,просто не му е прекратен ТД) по сключен преди уволнението тр. договор с друг работодател ... Та твърдим, че след прекратяване на ТД не е сключвал други договори и следователно е останал без работа и му се дължи обезщетението по прекратения /незаконно/ тр. договор ... нищо, че в момента си е на работа(в момента най-вероятно си е вкъщи) и на практика никога не е оставал без валидно действащ тр. договор ...

Май няма смисъл да отговарям /отговорът ми така или иначе се обективира в "превода" на въпроса/ ...
Да, загубил е част от дохода, който е вземал преди уволнението, но пък ако говорим за два 8-часови тр. договора ... не знам, но все си мисля, че искът за обезщетение ще е неоснователен ...(е тая последната констатация ме заби тотално)

Така го тълкувам и аз-обезщетение за оставане без работа по този договор.Следователно и 5 ТД по 8 часа да има-дължи се обезщетение.
Остава тогава,едва ли не да се доказва,че по втория ТД не му се дължи заплата,тъй като работника сам е напуснал работа,без обаче да му е прекретн ТД,който и той самия не е прекратявал.Не смятам обаче,че такова доказателствено искане ще се уважи.А случаят е точно такъв.По втория ТД не работи по своя воля.Все едно че няма такъв,ама има.Работодателят му тук обаче навярно,макар да не го е прекратил,е пуснал справка до НАП за това(както си се прави).И какво щеше да значи това удостоверяване в НАП?

svettoslav написа:

inspectora написа:Не разбрах съвсем питането, но ще го "преведа" и ще отговоря на "преведеното".

Та, човекът иска 6 заплати за незаконното уволнение /за оставането без работа/( не твърди че иска 6,а иска 3 (все тая - и една да иска, имам предвид, че иска обезщетение), но пък си работи(не работи,просто не му е прекратен ТД) (ще ме разбиете - "работи" значи, че има действащ ТД ...) по сключен преди уволнението тр. договор с друг работодател ... Та твърдим, че след прекратяване на ТД не е сключвал други договори и следователно е останал без работа и му се дължи обезщетението по прекратения /незаконно/ тр. договор ... нищо, че в момента си е на работа(в момента най-вероятно си е вкъщи) ( виж предходната забележка ) и на практика никога не е оставал без валидно действащ тр. договор ...

Май няма смисъл да отговарям /отговорът ми така или иначе се обективира в "превода" на въпроса/ ...
Да, загубил е част от дохода, който е вземал преди уволнението, но пък ако говорим за два 8-часови тр. договора ... не знам, но все си мисля, че искът за обезщетение ще е неоснователен ...(е тая последната констатация ме заби тотално)

Така го тълкувам и аз-обезщетение за оставане без работа по този договор.Следователно и 5 ТД по 8 часа да има-дължи се обезщетение.
Остава тогава,едва ли не да се доказва,че по втория ТД не му се дължи заплата,тъй като работника сам е напуснал работа,без обаче да му е прекретн ТД,който и той самия не е прекратявал. (това няма да го коментирам ...) Не смятам обаче,че такова доказателствено искане ще се уважи.А случаят е точно такъв.По втория ТД не работи по своя воля.Все едно че няма такъв,ама има. (виж предходната забележка)Работодателят му тук обаче навярно,макар да не го е прекратил,е пуснал справка до НАП за това(както си се прави).И какво щеше да значи това удостоверяване в НАП?

Просто споделих мнението си, без да претендирам, че съм напълно прав ... най-много може да иска разликата в дължимите заплати /ако на непрекратеното ТПО взема по-малко .../

inspectora написа: Просто споделих мнението си, без да претендирам, че съм напълно прав ... най-много може да иска разликата в дължимите заплати /ако на непрекратеното ТПО взема по-малко .../

Инспектора е прав - в тази насока е и съдебната практика.
Решение № 28 от 29.04.2008 г. на Апелативен Съд Варна по кас. гр. д. № 12/2008 г.
.............Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са основателни.
Предвид представените доказателства по чл. 225, ал. 2 КТ за получени трудови възнаграждения от друг работодател за периода по чл. 225, ал. 1 КТ, касационната инстанция намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да се уважи до размера на 833,48 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до претендираната от 1 845 лв.

Ищецът, в условията на пълно и главно доказване, следва да представи доказателства по делото, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника не е работил по трудов договор, което е релевантно за основателността на искането за обезщетение.

Да,бе,навярно така е.И аз съм съгласен с Префектора.

Инспекторе,мерси за мнението.Доста светлина хвърли.

Май ката ще да е.Само за разликата ще да може.В случая няма как да се получи,тъй като по ТД,където не работи има заплата, по-голяма от тая по прекратения ТД.

Ще се надяваме да са пуснали справка в НАП когато моя човек е напуснал работа(мислейки си естствено че всичко вече е приключило).Регистриран е и в БТ от доста време насам.Ще видим какво ще стане,т.к ответника поиска СУ за справка от НАП относно регистрирани ТД след прекратяването. Вероятно ще цъфне този преди прекратяването.От друга страна,на този етап няма как да знам дали пък не е прекратен,т.к моя човек не живее на наст. си адрес от около 7-8 месеца и така може с основание да са пратили справка в НАП(ако са пратили) относно прекратения ТД.

Мерси за решението на Апелативния съд.Трябва да го погледна дали се касае именно за получени пари по ТД,сключен преди прекратяването.


От друга страна пък, този втория ТД дали не е нищожен по арг. от противното чл.111 КТ ? Т.к. и той е за 8 часа,в друг град се работи.Може да се наложи да искам спиране на делото за уволнението до приключване на делото за нищожност на втория ТД,в случай че от НАП-а дойде кофти справка

Но пък преди да искам нищожност тука,трябва да пробваме да ги осъдим и тия Ами що не плащат?

П.П. Инспекторе,ще се радвам на още едно мнение,че нещо затъпях.Ако приемем тая теза,която не е лишена от логика иначе,може ли да претендираме тогава обезещетението по чл.225 ал.1 КТ в цялост, ако сега прекратим този формално съществуващ договор с втория работодател. Не се сърди,де,не исках да те ядосам.
Май така ще да е по-добре.Но да видим справката.

Благодаря още веднъж,колеги. Ще пейстна първото решение по темата,на което попаднах в нета.То е на САС.
В основата на нещата стои обаче именно пропуснатата полза. Както ида го погледнеш,получава по-малко.

Прекратения ТД е за 310 лв. Другият,сключен по време на това ТПО също е за 350. Е,пак благодаря за мненията,ще видя практиката,но това,с което обеднява си е именно 310 лв. месечно(оставям настрана клас и т.н),говоря за Брутно по ТД,за по-лесно смятане,като за по-прости Ора .Не мислите ли,че това е законното положение?Не съм пристрастен изобщо,просто така скмятам.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... rA&cad=rja

Решението е интересно и относно въпроса за трудовата книжка и вредите от нея.Имаше подобна тема неотдавна.

Това е една статийка,на която попаднах в гугъла.Направи ми впечатление момента на отбелязване за започването на работа на по-нископлатена работа след прекратяването на ТПО-При същия или при друг работодател.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... fg&cad=rja

Тук напр. също се говори за сключване на ТД след прекратяването като основание по чл.225 ал.2 КТ

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=% ... iw&cad=rja

svettoslav, не мисля, че нищожността върши работа в случая ...
Казусът е интересен /поради това, че вторият договор е сключен преди прекратяване на първия/ и ще се радвам да споделите развитието ... Все пак, моето мнение е, че няма шанс

П.П.: Не съм се ядосал, или обидил, или нещо такова /съжалявам, ако сте останали с др. впечатление/.

Може и да си прав,т.к тук-там,макар и имплицитно,в решения вкл. и на ВКС се говори именно за фактическа липса на заетост,за "безработица",но в случая всичко зависи от справката.Малко вероятно е да не са пратили такава.Поне в случаите досега,които съм имал,това е най-барзото нещо,което се прави при частните фирми-пращат заявление за прекратен ТД за да не дължат осигуровки.Така че ще видим какво ще се пръкне.Ако не-прекратяваме го и така вече наистина остава без работа.

Но пък тогава може да се възрази в смисъл,че Ищ. е без работа,но не поради уволнението,а защото впоследствие,другия работодател(или пък самия той,или по съглашение т.е във всички случаи не по вина на ответника) по независещи от последния причини е останал "безработен".
Възниква и друго- при две паралелни незаконни уволнения например,може ли да ги перне и двамата по 225 ал.1 КТ?

Другият интересен момент от правна страна в моя случая е,че всъщност доверителя ми има в момента валидни поне 4 тр. договора.Пак така-тук работил малко-"напуснал",на другото място работата свършила-"освободили ги",при третия-изгонили бригадата,понеже се установило,че някой краде цимент от обекта и т.н. Добре,че не се сетиха да поискат справка за регистрирани ТД 2 -3 години назад във времето,че моя ще се окаже,че работи по 38 часа на денонощие,ръзбиш ли

В такъв случай май само фактически е без работа поради уволнението. И още по-фактически може да е "на борсата" и да получава обезщетение за безработица,доколкото се гледа тр. книжка,а не уведомления в НАП,които, всеки може с каквото си иска при това съдържание да праща(макар под страх от отговорност,вкл. и наказателна).

svettoslav написа:Но пък тогава може да се възрази в смисъл,че Ищ. е без работа,но не поради уволнението,а защото впоследствие,другия работодател(или пък самия той,или по съглашение т.е във всички случаи не по вина на ответника) по независещи от последния причини е останал "безработен".

Такова възражение би било абсолютно основателно "Оставането без работа" няма да бъде поради прекратяване на процесното правоотношение, т.е. по него няма какво да претендирате обезщетение

svettoslav написа:Възниква и друго- при две паралелни незаконни уволнения например,може ли да ги перне и двамата по 225 ал.1 КТ?

Не мисля ... "Втория" "гори", но доколкото разбирам искате от "първия" ... не мисля, че ще стане ...

inspectora написа:

svettoslav написа:Възниква и друго- при две паралелни незаконни уволнения например,може ли да ги перне и двамата по 225 ал.1 КТ?

Не мисля ... "Втория" "гори", но доколкото разбирам искате от "първия" ... не мисля, че ще стане ...

Не,това като хипотетичен въпрос само ми изникна.Спрямо непрекратеното към момента отношение,няма претенции.
Хипотетично,ако двата ТД обаче се прекратят в един и същи ден, незаконно-остава без работа.Особена хипотеза,където обезщетение дължат и двамата-в един ден остава без ТД,като всеки работдател е станал едно от условията за липсата на работа.