Вътрешно съвместителство във връзка със свободна длъжност
Публикувано на: 20 Май 2012, 12:10Здравейте, интересува ме вашето мнение по следния казус:
Съгласно, законът за държавния служител, чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.
По отношение на трудовите правоотношения МТСП в различни отговори на запитвание застъпва категорично тезата за неприложимост на чл. 259 в хипотезата вътрешно съвместителство на свободна щатна длъжност с аргумента, че чл. 259 се прилага само при наличието на отсъстващ служител.
Съгласно, кодекса на труда чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.
Чл. 90. (3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.
Въпросът ми е приложим ли е чл. 259 - в хиптезата на вътрешно съвместителство за свободна щатна длъжност, която е определена да се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс?
Като краен вариант е алтернативата за прилагането на чл. 110 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 4 - допълнително правоотношение, което обаче остава извън рамките на работното време по основното правоотношение.
Ще съм благодарен, ако можете да цитирате съдебна практика, която оборва твърденията на МТСП.
Съгласно, законът за държавния служител, чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.
По отношение на трудовите правоотношения МТСП в различни отговори на запитвание застъпва категорично тезата за неприложимост на чл. 259 в хипотезата вътрешно съвместителство на свободна щатна длъжност с аргумента, че чл. 259 се прилага само при наличието на отсъстващ служител.
Съгласно, кодекса на труда чл. 259. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъствуващ работник или служител, той ползува правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.
Чл. 90. (3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм., бр. 100 от 1992 г.) Длъжностите, определени като конкурсни, се заемат само въз основа на конкурс. До провеждането на конкурса длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс.
Въпросът ми е приложим ли е чл. 259 - в хиптезата на вътрешно съвместителство за свободна щатна длъжност, която е определена да се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс?
Като краен вариант е алтернативата за прилагането на чл. 110 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 4 - допълнително правоотношение, което обаче остава извън рамките на работното време по основното правоотношение.
Ще съм благодарен, ако можете да цитирате съдебна практика, която оборва твърденията на МТСП.