forum.lex.bg

Някой сблъсквал ли се е вече с приетата 2010 г. разпоредба в Кодекса на труда - чл. 121, ал. 3 - която гласи, че при командировки в страна в ЕС за повече от 30 дни работодателят и служителят трябва да уговорят същите минимални условия на работа, каквито са установени за служителите на сходна длъжност в приемащата държава. В чл. 5, ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина се определят кои са тези минимални условия - размерът на трудовото възнаграждение и други.

Откъде се взима инфо за това минимално възнаграждение в приемащата държава, то нетно или брутно трябва да е? А ако командировката включва престой в няколко държави, като общата продължителност на командировката е повече от 30 дни, но в никоя държава служителят не престоява повече от 30 дни, пак ли се прилагат тези правила - и ако да, за коя държава трябва да вземем минималното възнаграждение.

Разбирането ми е, че освен това минимално възнаграждение, на служителят се дължат отделно и командировъчни. Така ли е?

Друг въпрос: Изпраща се служител в командировка в чужбина. След като се завърне от нея, кога най-рано мога да го пратя отново в командировка в чужбина? Трябва ли служителят фактически да се завърне в страната, за да се счита, че предната му командировка е завършила - обратното би приличало на заобикаляне на посоченото по-горе правило на чл. 121 (3) от КТ (ако командировката е за повече от 30 дни), но все пак?

Никакви идеи?

frontmen написа:Никакви идеи?

Здравейте,интересувам се от командировките в чужбина на международните шофьори,знае ли някой,къде точно са описани законово тези командировки,за колко време ,в какъв размер и т.н.Какви са задълженията на работодателите към шофьорите по време на тези командировки?Моля помогнете да намеря информация!
Благодаря предварително,междувременно,продължавам да търся....