forum.lex.bg

Имам следния казус: Фирма има утвърден график на работното време, в който събота и неделя са почивни дни. Работодателя решава да промени раб.време, като пуска заповед за утвърждаване на нов график, в който единствената промяна са почивните дни - вместо събота и неделя почивните дни ще са неделя и понеделник. Новия график влиза в сила от 12.03.2012г. Един от работниците отказва да работи в събота (засега само устно). В крайна сметка не може да се постигне взаимно съгласие м/у работник и работодател. На основание на кой член от КТ е най-удачно в този случай да се прекрати трудовото правоотношение? Мисля си за чл.190, ал.1, т.1 или 2. Примерно работникът не се яви на работа в първата събота, но после във вторник се яви - тогава няма как да станата 2 последователни раб.дни, което изключва т.2. А в т.1 става въпрос за закъснения и преждевременни напускания, а не за неявяване. Моля Ви за мнение!
Благодаря предварително!