Прекратяване на тр. дог. без знание на служителя
Публикувано на: 04 Мар 2012, 19:03
Може ли някой да ми даде съвет какво да направя, за да защитя правата си. Подписах трудов договор с работодателя си. Договорът е на основание чл. 68 т. 1 на длъжността шофьор товарен автомобил/ международни превоз за срок от три месеца.
Този договор изтичаше на 25 ян. 2012 г. При проверка в системата на НАП през месец февруари, разбирам, че договорът ми е бил прекъснат на 26 януари 2012 г. , без да бъда уведомен, не ми е връчван документ, с който се удостоверява, че договорът е прекъснат. От 18 ян. до 2 февруари включително, аз изпълнявах служебните си задължения, осъществявайки пренос на товар в чужбина и след това на няколко места в България.
На 10 февруари ми беше даден за подпис нов трудов договор отново на основание чл. 68 т. 1, за същата длъжност, и отново за срок от три месеца, като в него е написано, че ще се явя на работа на 13 февруари 2012 г., което не отговаря на истината, тъй като аз заминах на 10 февруари за чужбина, изпълнявайки служебните си задължения, превозвайки товар. Не ми беше връчена длъжностна характеристика и уведомление до НАП.
До колкото ми е известно при сключен трудов договор по чл. 68 за определен срок, той се превръща в договор за неопределено време, ако работника или служителя продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна работодателя и длъжността е свободна. В случая, аз не съм уведомен в писмена или устна форма за прекратяването на договора и съм продължил да изпълнявам служебните си задължения повече от 5 работни дни.
Докато бях назначен с първия договор през месец декември 2012 г. Поисках от работодателя си да ми бъде изготвена служебна бележка за месеците окт. и ноември същата година и се оказа, че съм бил пускан в неплатена отпуска без мое знание и съгласие. При проверка в системата на НАП за месеците дек. 2011 и януари 2012 разбирам, че съм пускан в неплатена отпуска и през тези месеци по няколко дни. Работните ми часове, за които са ми внесени осигуровки не отговарят на реално отработените ми часове. Сега отново не съм на курс в чужбина и предполагам отново са ми пуснали неплатена отпуска. Не ми плащат и заплата.
Интересно ми е как става така, че работодателят ми ме пуска в неплатена отпуска без знанието, желанието и съгласието ми.
Ходих до инспекцията по труда, за да попитам как да формулирам жалбата си и ще запазя ли анонимност като я подам. След като разказах за случая си с договора и наплатената ми отпуска ми отговориха, че така по документи всичко си е наред с работодателя ми. Ако направят проверка документите ще са налице. Само с тахошайбите ще се доказва, че съм бил все още на работа, а за тях отговаряли ДАИ, не инспекцията по труда. И буквално ми отговориха, че каквото и да направят от ИТ всичко се свеждало до знанието на съда и дефакто ще се почват дела и ще ми трябват пари, за тях и т. н.
В момента си търся друга работа, и при първата, на която ми предложат, ще подам молба за напускане при сегашния ми работодател. Мога ли да подам молбата на основание, че съм пускан в неплатена отпуска без мое знание и желание и относно неуредици със заплащането на труда ми (чл. 327 ал. 1 т. 2 и т. 11), за да не се налага да спазвам предизвестие.
Този договор изтичаше на 25 ян. 2012 г. При проверка в системата на НАП през месец февруари, разбирам, че договорът ми е бил прекъснат на 26 януари 2012 г. , без да бъда уведомен, не ми е връчван документ, с който се удостоверява, че договорът е прекъснат. От 18 ян. до 2 февруари включително, аз изпълнявах служебните си задължения, осъществявайки пренос на товар в чужбина и след това на няколко места в България.
На 10 февруари ми беше даден за подпис нов трудов договор отново на основание чл. 68 т. 1, за същата длъжност, и отново за срок от три месеца, като в него е написано, че ще се явя на работа на 13 февруари 2012 г., което не отговаря на истината, тъй като аз заминах на 10 февруари за чужбина, изпълнявайки служебните си задължения, превозвайки товар. Не ми беше връчена длъжностна характеристика и уведомление до НАП.
До колкото ми е известно при сключен трудов договор по чл. 68 за определен срок, той се превръща в договор за неопределено време, ако работника или служителя продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна работодателя и длъжността е свободна. В случая, аз не съм уведомен в писмена или устна форма за прекратяването на договора и съм продължил да изпълнявам служебните си задължения повече от 5 работни дни.
Докато бях назначен с първия договор през месец декември 2012 г. Поисках от работодателя си да ми бъде изготвена служебна бележка за месеците окт. и ноември същата година и се оказа, че съм бил пускан в неплатена отпуска без мое знание и съгласие. При проверка в системата на НАП за месеците дек. 2011 и януари 2012 разбирам, че съм пускан в неплатена отпуска и през тези месеци по няколко дни. Работните ми часове, за които са ми внесени осигуровки не отговарят на реално отработените ми часове. Сега отново не съм на курс в чужбина и предполагам отново са ми пуснали неплатена отпуска. Не ми плащат и заплата.
Интересно ми е как става така, че работодателят ми ме пуска в неплатена отпуска без знанието, желанието и съгласието ми.
Ходих до инспекцията по труда, за да попитам как да формулирам жалбата си и ще запазя ли анонимност като я подам. След като разказах за случая си с договора и наплатената ми отпуска ми отговориха, че така по документи всичко си е наред с работодателя ми. Ако направят проверка документите ще са налице. Само с тахошайбите ще се доказва, че съм бил все още на работа, а за тях отговаряли ДАИ, не инспекцията по труда. И буквално ми отговориха, че каквото и да направят от ИТ всичко се свеждало до знанието на съда и дефакто ще се почват дела и ще ми трябват пари, за тях и т. н.
В момента си търся друга работа, и при първата, на която ми предложат, ще подам молба за напускане при сегашния ми работодател. Мога ли да подам молбата на основание, че съм пускан в неплатена отпуска без мое знание и желание и относно неуредици със заплащането на труда ми (чл. 327 ал. 1 т. 2 и т. 11), за да не се налага да спазвам предизвестие.