svettoslav написа:Там е работата,че се изисква именно пострадалия да доказва,че не е почнал работа,че е претърпял щетата,при направено оспорване от работодателя.Поне тия актове,които съм чел.А не работодателя да установява,че р/сл. е без работа. А всъщност точно така следва да е- да обори презумпцията(в случая за невъзниквало друго ТПО,дори и без договор примерно).
Не съм гледал уч. на професора,но явно съдиите стигат до извода,че е прекомерно това нещо,че няма основание,в действителност нищо лошо не му се случва,той си работи другаде,няма пречка да кандидатства и на друго място(ако такава вече има относно доказване на факти от ТКн.-вече има вреда,макар и малков сферата на вероятностите,но най-малко не може да докаже стаж,не може да кандидатства там) . Прекалена санкция се явява за работодателя,макар и да няма право да му задържа противозаконно книжката.Има логика да се изисква вреда.
Иначе много угодно би било.Още повече,макар и по памет да визирам,в някои актове дори срещнах случаи на осъден ответник,без да е канен да я върне.Тоест задължението му следва от прекратяването на ТПО.
Ами то тогава-покана няма,вреда няма,нищо няма,стои книжката в чекмеджето..и "..Ха сега дай 10 000 лв. обезщетение за тия 10 месеца,където не ми я върна,макар и да съм работил за по 1200лв. месечно на друго място,ей така,между другото. Надали законодателя е отдал чак такова значение в конкретната хипотеза на тоя,иначе безспорно важен по природата си документ.
Решение № 335 от 7.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2001 г., III г. о.
Български законник, бр. 2/2004 г., стр. 113
чл. 226, ал. 2 и 3 КТ
чл. 128, ал. 1 ГПК
Вредите от незаконно задържане на трудовата книжка са презумирани от самия законодател и са нормативно определени. Те са само имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка. Не е необходимо доказването им от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос. Тогава обаче доказателствената тежест е разменена.
------------------------
За да остави в сила решението на районния съд, с които са отхвърлени обективно съединените искове на А. М. Г. срещу ЕТ "Д." - Е. Н. З. - гр. Ш., за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно задържане на трудова книжка, въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни. Фактическият състав на чл. 226, ал. 2 КТ е останал недоказан по отношение на елемента претърпени вреди.
Ищцата не е представила убедителни доказателства за това, че в резултат на задържането на трудовата книжка от ответника, е била възпрепятствана да полага труд при друг работодател, както и че е изживяла негативни емоции и притеснения във връзка с този факт.
Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ установява, че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Основателността на иска се предпоставя от кумулативно осъществяване на следните юридически факти: прекратен трудов договор, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от закона - обезщетяват се само имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. Тежестта за доказване на иска лежи върху ищцата - чл. 127, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Достатъчно е обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение. Както вече се посочи вредите са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ - те са само имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос.
Тогава обаче доказателствената тежест е разменена и ще се поеме от работодателя по силата на чл. 128, ал. 1 ГПК