forum.lex.bg

Работя на трудов договор за неопределено време за 3 часа на ден.Договорът е сключен с работодателя ми на 01.04=2003 година.За това време не съм ползувала платен годишен отпуск.Възнамерявам да напусна.Бих искала да знам полагало ли ми се е платен годишен отпуск,в какъв размер и как трябва да постъпя,ако съм имала право на такъв и работодателят ми откаже да ме компенсира за това,че не съм го използувала.В същото време никога не съм работила по-малко от 6 часа и половина на ден,а двата летни месеца от годината съм била принуждавана да взема неплатен отпуск.Предварително ви благодаря!

"полагало ли ми се е платен годишен отпуск"

Да полага се обезщетение за неизползван отпуск, за периода 2003-2010 по стария ред, но може да Ви откажат по давност за годините 2003-2008 до края на тази (преценката е на работодателя), т.е. ще можете да получите само за 2009-2010 + 2011
а за 2011 по новия, т.е. съгласно плана за отпуските в който да има т.н. отлагане.

Размера се определя по 177 КТ, на база получаваното ср.дневно възнагнаграждение за последния календарен месец.

Много Ви благодаря за отговора,ще ми бъде от голяма полза!

Не мисля че годините на неползван отпуск "отпадали по давност". Това са пълни глупости. Давността ще изтече, ако след прекратяване на тр.договор в период от 3 години не потърсите правата си за изплащане на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ.

Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. След прекратяване на трудовото ви правооотношение ще имате право на обезщетение само за този отпуску който не е погасен по давност - в случая за 2009, 2010 и 2011, ако до края на тази година си прекратите трудовото правоотношение.

Настоятелно съветвам Всезнайкото преди да даде каквото и да е мнение по отношение на това, дали неползвани отпуски, полагащи се за времето преди 2010 г., се погасяват по давност и не подлежат на обезщетяване по реда на чл.224 от КТ, да се запознае в подробности с решението на Конституционния съд по този въпрос.
Обърнете внимание на следните текстове:
чл.23, ал.2 от НРВПО Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
чл.224, ал.1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2010 г., обявена за противоконституционна в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176" с РКС № 12 от 2010 г. - ДВ, бр. 91 от 2010 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
чл.355 КТ (1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.
(4) За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по начина, установен в предходната алинея.

Заключението от посочените текстове и решението на Конституционния съд е, че за да имат право на отпуск до 2010 г. при работа по трудов договор под половината от законоустановеното работно време, работниците трябва да докажат за всеки един работен ден, че са работили половината от законоустановеното работно време или повече. Само в такъв случай този ден ще им се признае за 1 ден трудов стаж и оттам може да се отчита при определяне на това имат ли придобито право на отпуск или не, който да се обезщетява при неизползването му до прекратяването на трудовия договор. В допълнение само един месец неплатен отпуск във всяка календарна година се признава за трудов стаж.

А аз ти предлагам да погледнеш чл.176а от КТ и частта от чл.224 ал.1, която не е обявена за противоконституционна.