forum.lex.bg

Имаме работник, който работи от 12.10.1971 г. до 12.11.2002 г. когато му е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл. 325 т.9 от КТ поради инвалидизиране.
От 20.03.2006 г. започва отново работа при нас до 01.09.2008г. и е освободен по чл. 328, ал. 1 т. 10 - при пенсиониране. На лицето му е изплатено обещетение в размер на две брутни трудови възнаграждения.
През времето на инвалидизирането му, считано от 12.11.2002 г. до 20.03.2006 г. лицето не е работило по друго трудово правоотношение при друг работодател.
Има ли право лицето да получи обещетение от шест брутни заплати по чл. 222, ал. 3 от КТ

Има право, доколкото разпоредбата на чл. 222 ал.3 от КТ изисква работникът да е работил последните 10 години при същия работодател, ако не е бил при друг работодател, би следвало да му се изплатят 6 брутни трудови възнаграждения като обезщетение.

Обезщетението за пенсиониране се дава в един от двата размера, а не и в двата. С оглед правото на обезщетение в шесткратния му размер, прекъсването между двата договора няма никаква правна стойност, защото чл. 222, ал. 3 от КТ свързва правото на обезщетение в размер на 6 заплати с работа при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. Щом през последните 10 години от трудовия си стаж няма работа при друг работодател, тогава лицето има право да получи обезщетението в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, а давностният срок, в който може да си търси останалите 4, е три години.