Ей, street, не аз съм тиквеника тука! Да, така си говоря - "самоначесвам си егото" /дори и вид психично отклонение да е - дреме ми
/ ... Но говоря истината!
Ако негодуванието ти е за начина ми на изразяване и отношение към хората - ок, имаш право на мнение, което мен изобщо ме интересува ... мнението на някакъв street от някъде си, че съм бил тиква, щото се подигравам на нуждаещите се ... ами подигравам им се - това ми е отношението към всеки "нуждаещ се" /от каквото и да било/, да - такъв съм си /"темерут" ако щеш/, намирам за забавно да се подигравам на "изпадналите в нужда", щото за мен това са неспособни да се грижат за себе си хора и
някой друг трябва да се погрижи за тях - е, аз предпочитам такива неспособни да не се множат и да лягат направо в трап в парцел от 2 кв.м. в края на града
/щото ми висят на моя гръб ... образно казано ... от такива нищо не можеш да вземеш, само те могат да ти вземат, а аз не искам да давам това, което е мое ... "хващаш" ли ми мирогледа .../
Сега "по правото" - мисля, че ще трябва да си скъсаш дипломата /ако имаш такава/, ако не можеш да дефинираш тук правната норма, според която би осъдил тоя работодател! ... еле па конституционна
... Напротив - попрехвърли КТ /наблегни на чл.126, т.3 от КТ и чл.151 от КТ/ и ще видиш, че въпросната заповед си е абсолютно в рамките на закона, т.е. "забранява" се извършването на "неработни дейности" в работно време ... а според мен, в рамките на всякаква нормална човешка логика е, когато си "купиш" нещо - 8-часов на ден /примерно/ човешки труд срещу сумата Х /за която работникът съвсем доброволно се е разписал, че е съгласен да получава, срещу "продадения" труд/, да можеш да го използваш пълноценно, а не 1/2 да отива по разговори по тел., разсейвания и т.н. ... щото законът не е алогичен, а представлява нищо повече от регламентация на нормалното развитие на човешките отношения - в случая на т.нар. трудови правоотношения ...
И накрая - писнало ми е от такива като теб, които "надъхват" хората да се съдят когато нямат ама абсолютно никакъв шанс за какъвто и да е успех /дори морален/ ... щото им вземате парите, без да им споменавате, че когато /не "ако", а именно "когато"!/ загубят, ще трябва да плащат разноски, които такива "насраняци в съдебната зала" като мен няма да се посвенят да "раздуят" колкото може повече /след като е 100% сигурна "инвестицията"
/ ... не за друго, ами ми е безинтересно по разни идиотски дела като ответник - вярно съм като "насраняк" в с.з., щото само си седя и се подсмихвам под мустак - нищо не съм работил за парите, които получавам като хонорар, а не ми е комфортно така /но пък от лесни пари не се бяга
/...