Споделям написаното от Вас колега.Не е точно,че се смята за предложение вписването в Тр.Кн.Вярно,че удостоверява вписванията.Не се замислих.Но според определени обстоятелства и това нещо не е изключено.Може и това да съм имал предвид като го писах.Няма да е незаконно това положение,ако това е
волята на страните всъщност.И не би имало никаква пречка работника,след установяване на вписаното,да подаде молба,заявление,изявлнение,ако щеш и заповед(както и да го наречем изявлението)с оглед която вече да се легализира положението с прекратяването на ТПО.Може и да е удостоверително волеизявление,но с оглед обстоятелствата може да се смята и за такова по см. на чл.325,т.1 КТ.
Правилно е,което казвате,че безусловно не е предложение.
Разглеждах въпроса от гл. точка на работника всъщност.
sadiata написа:Не се споделя и предложението направено в предходното становище да се пристъпи към завеждане на установителен трудов иск по чл.357 от КТ,тъй като е налице друг по разумен път за бърза адекватна правна защита а именно да се претендира отмяна на прекратяването на ТПО на основание чл.325 т.1 от КТ посредством предявяване на иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Разбирасе допустимо е предявяване на установителен иск по чл.357 от КТ,за което е налице съдебна практика на ВКС,но с оглед на настоящия казус не е рационално.
Доколкото оставах с впечатление,че питащия е уведомен с получаването на тр. книжка,явно срок тече.Но интересен е въпросът ако е изтекъл срока може ли да се установи,че ТПО съществува по реда на чл.357 КТ?
Изключително важно е и това,че ТКн. единствено
удостоверява,и ако се приеме,колега,Вашата теза,че има единствено удостоверителен характер,то тогава излиза,както казвате,че работника има два иска.
sadiata написа:Вписаното в трудовата книжка прекратяване на ТПО по чл.325 т.1 от КТ има удостоверителен характер,а не характера на волеизявление по смисъла на Чл.325 т.1 от КТ за приемане предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Според КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства и факти относно възникването и прекратяването на ТПО и в този смисъл трудовата книжка служи като доказателство пред съда за вписаното прекратяване на ТПО на основание чл.325 т.1 от КТ
.
Излиза така,защото вярно е,на първо място,че Раб. може да използува Тр.Кн. като документ,доказващ че ТПО е прекратено.Вписал го е работодателя и се смята за вярно до доказване на противното.
От друга страна,ако пък е изтекъл срока за иск по 344 КТ,може да предяви и такъв по 357 КТ,доколкото този документ само удостоверява,че нещо се е
случило,че имаме някакво съгласие между страните.И ако написаното в ТКн. не е изявление нито за предложение по 325,т.1 КТ(не е такова),
нито за едностранно прекратяване,а за наличие на съглашение по 325,т.1 КТ,то щом като такова нямаме,не е прекратено и ТПО,за да се разглежда неговата законност при прекратяване(макар и в случая да няма какво да му се гледа).
Може би затова е допустим този по 357 КТ
Въпросът е дали уволнението настъпва с вписване в ТКн. или с издаване "заповед",т.е волеизявление,достигнало до работника,което е всъщност и основанието за вписване?И може ли чрез вписването да се санира липсата на "заповед" за прекратяване,сир. "заповед",в която да се сочи,че е налице "съгласие"?Някои приемат че не е възможно,а трябва да има нарочно волеизявление,а не просто вписване в Тр.Кн.
П.П. Ако не Ви представлява трудност,може ли да направите някое Коледно-новогодишно подаръче
с някое решение на ВКС или някаква насока за търсене поне,колега?