forum.lex.bg

Здравейте, колеги.
Имам следния проблемен случай:
Преди около от месец и половина постъпих на работа в малка частна фирма, официално като търговец. Трудовият договор, който ми наложиха да подпиша беше изключително неизгоден: предизвестие от 3 месеца (максималния допустим срок по КТ)- при неспазване изплащаш РЗ , 6 месечно изпитване в полза на шефа, ако напуснеш преди 3 години, връщаш 20% от получената РЗ, ако заработиш при конкурент до 1 г. - 70%. Бях стоял обаче 8 месеца без работа и не можех да откажа.
Оказа се обаче, че изискванията не са ми по силите ( да речем, че ми натресоха да обслужвам интернет сайта на фирмата, с прилагането на всички хватки на ИТ специалист). При всяко " не знам" ми се отговаря, че не съм положил усилие да се самообразовам. Крещенето вече става навик. На моето място има голямо текучество, и с предишните напуснали хора са се държали по същия начин.
Решил съм да напускам, но това връщане на изработено трудово възнаграждение ме дразни яко. За съжаление, мисля, че не мога да се защитя по законов път. Чл 272 КТ забранява да ми се правят удръжки от полученото (без изключенията) само без мое съгласие. А подписването на договор ( при това с нотариална заверка) се тълкува единствено като съгласие. Това,ч е заверката беше с невалидно пълномощно, а нотариусът си затвори очите, едва ли е важно.
Моля, ако някой смята , че има вратичка в ситуацията, да сподели.

Има, не вратичка, а цял портал. Не дължиш никакво връщане на пари. Ако ще с хиляда нотариални заверки. Същото важи и за работа при конкуренцията.

Нещо съм късоглед та не виждам портала.....

Никой няма право да ти налага такива условия, съдържанието на трудовия договор е нормативно установено, а това което са писали с удръжките от заплатата при напускане са простотии или Ооо!!!ДРЪЖКИ
За адвокат си, който практикува в областта.

работникът носи имуществена отговорност спрямо работодателя само за причинени вреди /увеличаване на пасива или намаляване на актива/. Дисциплинарната отговорност може да доведе до налагане на законоустановени наказания, сред които не се предвиджат такива с имуществени последици. Въпросната клауза - за неустойка при напускане преди определен срок, при съдебен спор вероятно ще бъде обявена за нищожна от съда. Само ако работодателя е инвестирал в обучението на свой служител, а последния е поел насрещен ангажимент да работи за определен период при същия работодател, е възможно да се предвиди като обезщетение в полза на работодателя - процент от вложените разходи за обучение, пропорционално на неизпълнението на задължението на служителя да остане на работа през уговорения срок. Но този случай очевидно не е такъв.

Първото решение, на което попадам в интернет, подробно аргументира застъпените по-горе тези: http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/0620 ... 9-2010.htm
Всъщност едно бегло търсене във форума добавя и допълнителни аргументи: viewtopic.php?p=316753#p316753

Не съм съгласен с така възприетите становища.
Чл. 203 ал. ІІ КТ не изключва възможността да бъдат обезщетени вреди, нанесени на работодателя извън ТПО. В тия случаи е приложим ЗЗД и няма основание да не се допуснат неустоечни уговорки; спрямо тях ще е приложима на общо основание преценката за прекомерност. Конституционно установената закрила на свободния избор на професия не ограничава свободата на договаряне за негативни престации (да не се сключва договор от определен тип). Нанасянето на вреди на работодателите е очевидно и това налага заобикалянето ч/з договори за обучение и др.
Явно критиката ми е повече срещу възприетата съдебна практика.

Налагането на неустойка (предварително зададено обезщетение) за предсрочно прекратяване на ТПО предпоставя, че е налице неизпълнение на договорно задължение. КТ, напротив, урежда като право на страната прекратяването на ТПО. Законодателните правила съставляват императивен минимум. По тази причина тази уговорка следва да се счита неписана.

Задължението за обезщетение за неспазено предизвестие изглежда валидно - 220 КТ.
В случая не се касае до удръжки, а до последващо вземане.

Не изглежда наложително и да се обръщате към адвокат, доколкото към момента с/у Вас не са предприети съдебни действия, нито са ви нанесени вреди.

iva_sh написа:работникът носи имуществена отговорност спрямо работодателя само за причинени вреди /увеличаване на пасива или намаляване на актива/. Дисциплинарната отговорност може да доведе до налагане на законоустановени наказания, сред които не се предвиджат такива с имуществени последици. Въпросната клауза - за неустойка при напускане преди определен срок, при съдебен спор вероятно ще бъде обявена за нищожна от съда. Само ако работодателя е инвестирал в обучението на свой служител, а последния е поел насрещен ангажимент да работи за определен период при същия работодател, е възможно да се предвиди като обезщетение в полза на работодателя - процент от вложените разходи за обучение, пропорционално на неизпълнението на задължението на служителя да остане на работа през уговорения срок. Но този случай очевидно не е такъв.

В моя случай нямам поемане на имуществена отговорност (не съм МОЛ). За дисциплинарната отговорност КТ е ясен: има само 3 вида наказания, налагани с писмена мотивирана заповед по 195 КТ. Много се надявам шефа да му избушат нервите и да ми наложи " глоба". Оттам нататък ми е ясно какво да правя. Не съм сигурен обаче, че е толкова прост. Пък и жена му ни е колежка, та предполага се да са ясни нещата.
За обучението- непрекъснато точно това натяква- как той ми бил благодетел , щото обучавал мен, незнаещия на велики тънкости и затова така си пазел интереса. Обучението се състои в:
- реплики от типа " Защо не си намери решение в Интернет, в Интернет има всичко" ,
-трикратно извикване на бивш служител за по час и нещо
- и една книга по маркетинг която съм задължен да си нося в чантата (проверява се) и да чета в градския транспорт).
Проблема е,ч е от формална гледна точка това е обучение.
То обаче е уговорено другаде в моя договор, където се заплаща по 3 лв на час. Радвам се,че повечето " обучителни процедури" не са документално фиксирани като времетраене.

kontrol написа:Първото решение, на което попадам в интернет, подробно аргументира застъпените по-горе тези: http://www.rs-plovdiv.com/reshenia/0620 ... 9-2010.htm
Всъщност едно бегло търсене във форума добавя и допълнителни аргументи: http://lex.bg/forum/viewtopic.php?p=316753#p316753
.

Колега, благодаря за посочените решения. Не мога да кажа доколко са правилни, тъй като става въпрос за тълкуване. На пръв поглед и аз имах мнение, подобно на твоето, както и писах по- горе. Но : 1. Тълкуването на съдилищата има тежест за разлика от нашите интерпретации, хеле пък на ВАС ( и нормативна сила до отмяна с последващо различно такова). 2. Именно положението в което съм изпаднал в момента, показва колко са логични приведените от съда мотиви: противното ни превръща в крепостници на самозабравил се феодал. Сори ама няма смисъл да търпя крясъци и обиди всеки ден само защото съм подписал несправедлив договор.
Мен обаче ме интересува повече не забраната за упражняване на конкурентен труд- малко вероятно е да започна работа при конкурент, превид спецификата на предмета на дейност. Важно ми е да знам има ли съдебна практика по въпроса с 20 % удръжка при напускане преди трите години. Частино темата е засегната в първото решение ( чл 8 от договора), но не става ясно дали съдът е уважил тази клауза ( предмет на съдебния спор е чл. 9- работа при конкурент). Мисля, че аргументите са приложими и в този случай, но текстът от СР " От представения трудов договор се установява, че в чл.8 от същия е уговорено, че ако договорът бъде прекратен от страна на служителя преди изтичане на две години от последното обучение или квалификация, служителят ще заплати на работодателя неустойка в размер на 2000лв. и допълнително ще възстанови на работодателя разходите по обучението или квалификацията. Следователно, за направените от работодателя разходи за обучение и квалификация на служителя същият ще бъде обезщетен чрез заплащане на уговорената в чл.8 неустойка. " сякаш клони повече към признаване на валидност....

Според мен има печатна грешка в това изречение (напр. изпуснато едно "не" пред "ще"), защото виж следващото. В конкретния случай според съда неустойката не обезщетява обучението (за което има специално обезщетение), а препятства преминаването на по-конкурентно изгодна работа, поради което е нищожна.

За въпроса за "удръжката" за напускане преди срока, както съм написал, дори аз съм на мнение, че е нищожна.

Още нещо: Това, че не си МОЛ (207 КТ), поначало не означава, че не носиш отговорност за вреди (имуществена отговорност) по или извън ТПО.

Та, както казват и преждепишущите няма от какво да се притесняваш по отношение на дадените в началото обстоятелства. Но сега съобщаваш и за договор за обучение, който поначало е валиден, стига да се докаже, че такова е имало...

[/quote]Още нещо: Това, че не си МОЛ (207 КТ), поначало не означава, че не носиш отговорност за вреди (имуществена отговорност) по или извън ТПО.

Та, както казват и преждепишущите няма от какво да се притесняваш по отношение на дадените в началото обстоятелства. Но сега съобщаваш и за договор за обучение, който поначало е валиден, стига да се докаже, че такова е имало...[/quote]
За имуществената отговорност се изразих неправилно. Длъжността е такава, че трудно мога да нанеса имуществени вреди на работодателя, за които да последва отговорност.

Договорът не е за обучение, а в него е включена договорка за обезщетяване за евентуално такова по 3 лв на час при напускане преди 3 те години. Отделно от 20 те % " за връщане". Но за да се докаже обучаване на час, трябва да има документално потвърждаване на часовите интервали. Въпреки, че непрекъснато ме "обучават", това никъде не се отчита.
Така че и аз смятам темата за изчерпана успешно.
Благодаря за помощта !