forum.lex.bg

Принципното положение при призоваване на свидетел е че работодателят е длъжен да му разреши отпуск по чл. 157, ал.1, т.4 от КТ, който се заплаща според процесуалните закони и по тази причина е неплатен за работодателя. При гражданско дело се внася предварително депозит. При наказателно дело съдът е длъжен да плати доказаните транспортни разходи и възнаграждание за пропуснатия работен ден по чл. 122 от НПК, като при осъдителна присъда тези разноски се присъждат в тежест на осъдения. Нормата на чл. 157, ал.1, т. 4 от КТ не прави никаква разлика дали делото по което свидетеля се явява е свъзрано с неговата служба или не. Има множество администрации с контролни функции, в които се налага служителите почти ежедневно по няколко пъти да се явяват в съда като свидетели по различни актове, заповеди, наказателни постановления и други такива /например пътни полицаи, финансови инспектори от АДФИ, служители от НАП, митницата и т.н./Някои от тези служби командироват своите служители при необходимост да се явят в съда като свидетели и се счита че всяко такова явяване е в изпълнение на служебни задлжения. Други обаче прилагат закона в тесен смисъл и се стига до там че служителя трябва да ползва неплатен отпуск по чл. 157, ал.1, т. 4 от КТ за да свидетелства пред съд. Много често обаче съдът признава само разходите за път и напълно ингорира искането за присъждане на възнаграждение за пропуснатия работен ден. Резултатът е несправедлив, тъй като финансовата тежест остава само върху служителя, който съвестно си е свършил работата.

iva_sh написа:тежест остава само върху служителя, който съвестно си е свършил работата.

Да, ако неговата работа по сключения трудов договор е да дава свидетелски показания.
Не считам, че е необходимо да се командирова служител за явяване пред съда. Все пак командировката е, за да се полага труд на място различно от местоработата по трудовия договор.
Това, че съдът пренебрегва пропуснатото възнаграждение е отделен въпрос.

Доколкото явно въпросът Ви е за държавните служители, мисля, че те получават заплата и за времето, през което са били свидетели - едва ли някой "умен" началник ще им оформи неплатен отпуск.
Само ако са били в неплатен отпуск за времето, необходимо за даване на свидетелски показания и не са получили компенсация по делото, държавните служители могат да се чувстват ощетени. В тази хипотеза обаче - направено ли е своевременно съответното искане ?

Да направено е искане веднага след разпита на свидетеля и е представен документ за среднодневно възнаграждение, но съда счита че отпускът по чл. 157, ал.1, т.4 от КТ е платен за сметка на работодателя, което не е вярно. Ако беше така в процесуалните закони /например чл.122 от НПК/ нямаше да бъде предвидено отделно субективно право - да бъде заплатено възнаграждение за пропуснат работен ден. Другият мотив на съда е "липса на средства" !!! И това малко преди поредната 13 заплата за съдебната система.

При мен това се случва доста често.
Явявам се като свидетел по дело . Когато си потърся разходите от съдията започва едно мрънкане , пита ме дали имам финансов документ за направените разходи . След представянето на такъв ми иска белешка от оторизиран сервиз колко на 100/км. ми гори автомобила.Предсавям и такава белешка . Накрая ми казва че ще ми даде 4лв. пътни , защото след като прегледал НАРЕДБАТА без да уточнява коя в нея толкова пишело.
Когато го попитах дали е запознат с чл.122 от НПК ми каза , че ще ме глоби 100лв. за обида на съда.
Ето от там са им ИКОНОМИЙТЕ за 13та заплата.
СРАМ НЯМАТ