Отпуските до и от 2010 г. след решението на Конституционния
Публикувано на: 14 Ное 2010, 06:16Какво гласи РКС 12/ 2010 по к.д. 15/10, в сила от 23.11.2010 г., докладвано от к. съдия Ванюшка Ангушева, накратко?
1. По отношение на § 3е КТ и § 8а ЗДСл основният (според мен) аргумент е, че конституционно установени права (48 І КРБ) придобити вече като безсрочни в редица случаи (фактически) ще се отнемат след определен срок; отнема се (според КС, въпрос на понятие) не правото на платен годишен отпуск, а правото на ползване на отпуск, възможността за упражняване; това противоречи на чл. 57 І КРБ (неотменимост на основните права). КС се солидаризира с искателите и за нарушаването на правната сигурност (обратно действие) и социалната държава. Не се споделят аргументите за злоупотреба с права и неравнопоставеност (последното ми е странно). За мен е спорно обяването на несъответствие с международни актове, които обаче само прогласяват правото на отпуск, а и някои не са правно задължителни (ВДПЧ), пък и след като е констатирана противоконституционност.
2. Обявява за противоконституционни чл. 224 І КТ и 61 ІІ ЗДСл, регламентиращи обезщетението за неползван отпуск, в ограничаващата го част “за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов/ служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176/ 59”, като остава ограничението само да не е погасен по давност. От една страна, е налице правна несигурност (поради противоречието с чл. 176/ 59), от друга, се лишава от обезщетението за непогасен отпуск, което противоречи и на Конвенция 52 на МОТ. (Май е можело да се отмени и само „отложен по реда на чл. 176”, макар и не така благозвучно.) До влизането в сила на изменението (1.1.2012) би трябвало да се прилага старият текст.
3. Възстановяването на давността за отпуските (176 ІІІ КТ и 59 V ЗДСл) е допустимо – въпрос на правна политика, има стимулиращо действие.
4. Неприятно изненадан бях от особеното мнение на представителите на ВКС Благовест Пунев и Румен Ненков. Че при неизползването възникват вредни последици за личността и работодателя (донякъде не се възстановява работната сила) и за икономиката (провизии за прилагащите МСС), е вярно, както е вярно, че целта на мероприятието беше да се съкратят евтино и набързо множество служители. Но защо разрешаването на тези проблеми (и „възстановяването на правната симетрия”) трябва да бъде чрез противоконституционни мерки (в особеното мнение основният аргумент на решението не се обсъжда), чрез облагодетелстване на работодателите, които, както се признава, са виновни, чрез общ аршин, несъобразен с конкретните причини за неползването? Не мога да разбера и за какво превратно упражняване на правото на работниците; за какво задължение на работодателите да организират ползването по § 3е говорят Пунев и Ненков; защо тепърва работодателската власт и преценка кога да се ползва отпускът се определят като несправедлива избирателност; и как масовото излизане на администрацията в отпуск ще увеличи количеството и качеството на публичните услуги. Това ОМ пък е предизвикало двама к.с. Пл. Киров и Кр. Стойчев да излязат със становище, обвиняващо го в крайно либертарианство, прикрито със спекулативна социална загриженост, и да върнат упрека за политическа (а не правна) аргументация. Което е емоционално, но неуместно.
Какво следва, ако Народното събрание все още много желае да „изчисти” старите отпуски?
Те явно не може просто да се загубят. Възможността да бъдат компенсирани парично (съвместима с чл. 17 V КРБ) като че ли е минимална, тъй като (а) поначало компенсирането на отпуски с пари звучи еретично (чл. 178 КТ, чл. 4 Конвенция 52 МОТ, чл. 7 § 2 Директива 2003/88/ЕО – макар че тези разпоредби касаят договорености между страните, а не еднократен законодателен акт) и (б) държавата няма пари. Остава възможността да се задължат работодателите да осигурят ползването в даден срок (нещо, което чл. 176 ІІ КТ в отм.ред. предвиждаше) под страх от административна отговорност (със закон) или дисциплинарна такава (чрез вътрешни инструкции). (Но ако срокът е твърде кратък, пак би могъл да възникне проблем, както напр. с учителите, които не могат да почиват извън ваканциите, ако не им се намерят заместници, за каквито обаче пари няма.) Би могло да се назначат масови ревизии и да се потърси отговорност на работодателите, които не са осигурявали (задължавали) ползването; евентуално на работници, които са почивали без отпуск; ама надали.
Какво става с отпуските от 1993 – 2009 г. след обявяването за противоконституционен на § 3е КТ/ § 8а ЗДСл?
Това е въпросът за несъщинското обратно/ретроактивно действие (спрямо заварените/ висящите правоотношения), по който в теорията има няколко противоречащи си схващания. Според някои старите отпуски ще се погасяват в две години от влизане в сила на чл. 176 ал. ІІІ, т.е. до юли 2012 г. (вместо декември 2011 г., както беше по § 3е), макар че е по-точно спрямо закона двете години да се броят от годината на отпуска – за 2008 – през 2010 и т.н. Какво становище ще приемат съдилищата не е сигурно, нито ще се унифицира скоро, ако съдебни спорове въобще възникнат. Все пак едва ли предвид авторитетността на решението на КС съдилищата биха си позволили тълкуване, което да доведе до правоприлагане, спрямо което действат същите аргументи за противоконституционност. Съществува и възможност те да се допитат до КС. Нещо повече, самият чл. 176 ІІІ КТ е бил подложен на конституционен контрол и КС го е запазил единствено при условие че действа ex nunc. Дали, както изглежда на пръв поглед, КС отрича действието спрямо заварени отношения, или следва препоръките за опазване на добрия тон между институциите посредством ограничително тълкуване, водещо до конституционосъобразност (verfassungskonforme), остава неясно, но със сигурност този мотив е решаващ (носещ). Като изрично обявява, че „[п]редвидената в чл. 176, ал. 3 от КТ давност има действие занапред” КС очевидно има предвид бъдещите отпуски, след като действието на § 3е е определено като „обратно”. Също и според становището на пленума на ВКС, цит. по мотивите в РКС, действието на чл. 176 ІІІ е занапред. Впрочем така е било и според законодателя, щом като за заварените случаи е приел нарочния § 3е, така че няма защо впоследствие да се разширява приложното поле на чл. 176.
Така че старите ПГО за мен са непогасяеми.
Изпълнителната власт заяви намерения да инициира нова уредба, по които впоследствие май беше бит отбой.
Какво става с платения годишен отпуск от 2010 г. след РКС?
Разликата е, че според законодателя изглежда той попадаше под режима на чл. 176 ІІІ, т.к. не се включваше в § 3е. Но ако той също е заварен отпуск, и спрямо него би трябвало да се приложат същите правила за конституционосъобразно тълкуване и прилагане при несъщинско обратно действие. Единият вариант е да се приеме, че отпускът е изцяло възникнал със започването на 2010 г. (с изключение на първоначалния 8-месечен стаж по чл. 155 КТ няма пречки отпускът да се ползва изцяло и в началото на годината; при прекратяване на ТПО работникът не дължи обезщетение за ползваният отпуск – чл. 33 ІІ изр. 1. НРВПО; отпускът е наречен „годишен”); при това схващане би трябвало целият отпуск да се третира еднакво; и най-вероятно да не се погасява по давност. Вторият вариант е отново да се приеме, че отпускът е общ за 2010 г. и не е напълно възникнал до края й и затова може да се преурежда – което е логическо противоречие. Третият вариант е да се приеме, че всеки ден от отпуска се отнася за определен работен период (възнаграждението би могло да е различно за отпуск през различни месеци – чл. 177 КТ; размерът – също – 33 ІІ изр. 2. НРВПО; в повечето хипотези отпускът и обезщетението са пропорционални на трудовия стаж към даден момент от годината – чл. 224 І КТ в отм.ред., чл. 33 І, 42, 43 НРВПО); затова за времето след влизане в сила на ЗИД КТ трябва да се погасява по давност, тъй като имаме действие строго занапред; а за времето преди 30.07.2010 г. трябва да се приложи разрешението към заварените случаи; най-вероятно – да не се погасяват по давност. Според РКС правото на отпуск възниква от момента на постъпване, но правото на ползването му се предпоставя от трудов стаж. Според мен схващането, че отпускът е делим и съответно трябва да се третира диференцирано (~58 % са погасяеми), отговаря на генезиса на отпуска (той се полага за извършена работа; приведеният в полза на първия вариант стаж по чл. 155 КТ е всъщност мярка против шикана, а и работникът трябва първо да се измори, за да почива; чл. 33 ІІ изр. 1 НРВПО е по-скоро изключение в полза на работника, като това за добросъвестно получено възнаграждение; наименованието „годишен” е просто за да го различи от специалните платени и идва да замени „основен редовен отпуск”). Практически обаче този вариант ще доведе до еднакво третиране на отпуска за 2010 г. като погасяем, съотв. до стратегия на работника да се ползва, тъй като едва ли счетоводната практика позволява да се обозначи за кой точно период се отнася отпуска. Ако е използвана част от отпуска за 2010 г., логично е да се предположи, че тя е за първата част от годината, следователно (цялата или част от) останалата част от отпуска е погасяема.
Какъв е новият режим на отпуските след 2010 г.?
По този въпрос писах обширно в предишната тема.
Моля колегите за становище, а също и да залинкват ако (когато) попаднат на практика и тълкувания.
Ето някои от появилите се впоследствие мнения:
1. По отношение на § 3е КТ и § 8а ЗДСл основният (според мен) аргумент е, че конституционно установени права (48 І КРБ) придобити вече като безсрочни в редица случаи (фактически) ще се отнемат след определен срок; отнема се (според КС, въпрос на понятие) не правото на платен годишен отпуск, а правото на ползване на отпуск, възможността за упражняване; това противоречи на чл. 57 І КРБ (неотменимост на основните права). КС се солидаризира с искателите и за нарушаването на правната сигурност (обратно действие) и социалната държава. Не се споделят аргументите за злоупотреба с права и неравнопоставеност (последното ми е странно). За мен е спорно обяването на несъответствие с международни актове, които обаче само прогласяват правото на отпуск, а и някои не са правно задължителни (ВДПЧ), пък и след като е констатирана противоконституционност.
2. Обявява за противоконституционни чл. 224 І КТ и 61 ІІ ЗДСл, регламентиращи обезщетението за неползван отпуск, в ограничаващата го част “за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов/ служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176/ 59”, като остава ограничението само да не е погасен по давност. От една страна, е налице правна несигурност (поради противоречието с чл. 176/ 59), от друга, се лишава от обезщетението за непогасен отпуск, което противоречи и на Конвенция 52 на МОТ. (Май е можело да се отмени и само „отложен по реда на чл. 176”, макар и не така благозвучно.) До влизането в сила на изменението (1.1.2012) би трябвало да се прилага старият текст.
3. Възстановяването на давността за отпуските (176 ІІІ КТ и 59 V ЗДСл) е допустимо – въпрос на правна политика, има стимулиращо действие.
4. Неприятно изненадан бях от особеното мнение на представителите на ВКС Благовест Пунев и Румен Ненков. Че при неизползването възникват вредни последици за личността и работодателя (донякъде не се възстановява работната сила) и за икономиката (провизии за прилагащите МСС), е вярно, както е вярно, че целта на мероприятието беше да се съкратят евтино и набързо множество служители. Но защо разрешаването на тези проблеми (и „възстановяването на правната симетрия”) трябва да бъде чрез противоконституционни мерки (в особеното мнение основният аргумент на решението не се обсъжда), чрез облагодетелстване на работодателите, които, както се признава, са виновни, чрез общ аршин, несъобразен с конкретните причини за неползването? Не мога да разбера и за какво превратно упражняване на правото на работниците; за какво задължение на работодателите да организират ползването по § 3е говорят Пунев и Ненков; защо тепърва работодателската власт и преценка кога да се ползва отпускът се определят като несправедлива избирателност; и как масовото излизане на администрацията в отпуск ще увеличи количеството и качеството на публичните услуги. Това ОМ пък е предизвикало двама к.с. Пл. Киров и Кр. Стойчев да излязат със становище, обвиняващо го в крайно либертарианство, прикрито със спекулативна социална загриженост, и да върнат упрека за политическа (а не правна) аргументация. Което е емоционално, но неуместно.
Какво следва, ако Народното събрание все още много желае да „изчисти” старите отпуски?
Те явно не може просто да се загубят. Възможността да бъдат компенсирани парично (съвместима с чл. 17 V КРБ) като че ли е минимална, тъй като (а) поначало компенсирането на отпуски с пари звучи еретично (чл. 178 КТ, чл. 4 Конвенция 52 МОТ, чл. 7 § 2 Директива 2003/88/ЕО – макар че тези разпоредби касаят договорености между страните, а не еднократен законодателен акт) и (б) държавата няма пари. Остава възможността да се задължат работодателите да осигурят ползването в даден срок (нещо, което чл. 176 ІІ КТ в отм.ред. предвиждаше) под страх от административна отговорност (със закон) или дисциплинарна такава (чрез вътрешни инструкции). (Но ако срокът е твърде кратък, пак би могъл да възникне проблем, както напр. с учителите, които не могат да почиват извън ваканциите, ако не им се намерят заместници, за каквито обаче пари няма.) Би могло да се назначат масови ревизии и да се потърси отговорност на работодателите, които не са осигурявали (задължавали) ползването; евентуално на работници, които са почивали без отпуск; ама надали.
Какво става с отпуските от 1993 – 2009 г. след обявяването за противоконституционен на § 3е КТ/ § 8а ЗДСл?
Това е въпросът за несъщинското обратно/ретроактивно действие (спрямо заварените/ висящите правоотношения), по който в теорията има няколко противоречащи си схващания. Според някои старите отпуски ще се погасяват в две години от влизане в сила на чл. 176 ал. ІІІ, т.е. до юли 2012 г. (вместо декември 2011 г., както беше по § 3е), макар че е по-точно спрямо закона двете години да се броят от годината на отпуска – за 2008 – през 2010 и т.н. Какво становище ще приемат съдилищата не е сигурно, нито ще се унифицира скоро, ако съдебни спорове въобще възникнат. Все пак едва ли предвид авторитетността на решението на КС съдилищата биха си позволили тълкуване, което да доведе до правоприлагане, спрямо което действат същите аргументи за противоконституционност. Съществува и възможност те да се допитат до КС. Нещо повече, самият чл. 176 ІІІ КТ е бил подложен на конституционен контрол и КС го е запазил единствено при условие че действа ex nunc. Дали, както изглежда на пръв поглед, КС отрича действието спрямо заварени отношения, или следва препоръките за опазване на добрия тон между институциите посредством ограничително тълкуване, водещо до конституционосъобразност (verfassungskonforme), остава неясно, но със сигурност този мотив е решаващ (носещ). Като изрично обявява, че „[п]редвидената в чл. 176, ал. 3 от КТ давност има действие занапред” КС очевидно има предвид бъдещите отпуски, след като действието на § 3е е определено като „обратно”. Също и според становището на пленума на ВКС, цит. по мотивите в РКС, действието на чл. 176 ІІІ е занапред. Впрочем така е било и според законодателя, щом като за заварените случаи е приел нарочния § 3е, така че няма защо впоследствие да се разширява приложното поле на чл. 176.
Така че старите ПГО за мен са непогасяеми.
Изпълнителната власт заяви намерения да инициира нова уредба, по които впоследствие май беше бит отбой.
Какво става с платения годишен отпуск от 2010 г. след РКС?
Разликата е, че според законодателя изглежда той попадаше под режима на чл. 176 ІІІ, т.к. не се включваше в § 3е. Но ако той също е заварен отпуск, и спрямо него би трябвало да се приложат същите правила за конституционосъобразно тълкуване и прилагане при несъщинско обратно действие. Единият вариант е да се приеме, че отпускът е изцяло възникнал със започването на 2010 г. (с изключение на първоначалния 8-месечен стаж по чл. 155 КТ няма пречки отпускът да се ползва изцяло и в началото на годината; при прекратяване на ТПО работникът не дължи обезщетение за ползваният отпуск – чл. 33 ІІ изр. 1. НРВПО; отпускът е наречен „годишен”); при това схващане би трябвало целият отпуск да се третира еднакво; и най-вероятно да не се погасява по давност. Вторият вариант е отново да се приеме, че отпускът е общ за 2010 г. и не е напълно възникнал до края й и затова може да се преурежда – което е логическо противоречие. Третият вариант е да се приеме, че всеки ден от отпуска се отнася за определен работен период (възнаграждението би могло да е различно за отпуск през различни месеци – чл. 177 КТ; размерът – също – 33 ІІ изр. 2. НРВПО; в повечето хипотези отпускът и обезщетението са пропорционални на трудовия стаж към даден момент от годината – чл. 224 І КТ в отм.ред., чл. 33 І, 42, 43 НРВПО); затова за времето след влизане в сила на ЗИД КТ трябва да се погасява по давност, тъй като имаме действие строго занапред; а за времето преди 30.07.2010 г. трябва да се приложи разрешението към заварените случаи; най-вероятно – да не се погасяват по давност. Според РКС правото на отпуск възниква от момента на постъпване, но правото на ползването му се предпоставя от трудов стаж. Според мен схващането, че отпускът е делим и съответно трябва да се третира диференцирано (~58 % са погасяеми), отговаря на генезиса на отпуска (той се полага за извършена работа; приведеният в полза на първия вариант стаж по чл. 155 КТ е всъщност мярка против шикана, а и работникът трябва първо да се измори, за да почива; чл. 33 ІІ изр. 1 НРВПО е по-скоро изключение в полза на работника, като това за добросъвестно получено възнаграждение; наименованието „годишен” е просто за да го различи от специалните платени и идва да замени „основен редовен отпуск”). Практически обаче този вариант ще доведе до еднакво третиране на отпуска за 2010 г. като погасяем, съотв. до стратегия на работника да се ползва, тъй като едва ли счетоводната практика позволява да се обозначи за кой точно период се отнася отпуска. Ако е използвана част от отпуска за 2010 г., логично е да се предположи, че тя е за първата част от годината, следователно (цялата или част от) останалата част от отпуска е погасяема.
Какъв е новият режим на отпуските след 2010 г.?
По този въпрос писах обширно в предишната тема.
Моля колегите за становище, а също и да залинкват ако (когато) попаднат на практика и тълкувания.
Ето някои от появилите се впоследствие мнения:
- Според юриста на КНСБ Чавдар Христов старите отпуски продължават във времето …, докато новите отпуски, които предстои да придобием от 2010-та, 2011-та, 2012-та нататък са свързани с погасяване с двегодишна давност. Т.е. не отграничава отпуските, полагащи се до 30.07.2010 г., но пък същият твърди, че се правел график за стари години (вж. другата тема). 5 дни по-късно КНСБ излиза с по-подробно становище, чиито изводи конвергират с моите; за 2010 г. вече диференцират, вкл. относно режима на отлагането, което обаче било фактически неприложимо.
- Проф. Любен Корнезов като че ли (мълчаливо и неокончателно) се ограничава до отпуските от 2009 г. По-късно като че ли (пак мълчаливо) включва изцяло и тези от 2010 г. в спасените. Препоръчва прецизиране на КТ за обезщетението.
- И според Иван Нейков угрозата от загубването на старите отпуски е отпаднала. Предлага размерът на обезщетението да се определя по старата заплата.
- Според Тотю се решава проблемът от 31. юли натам. На пресконференция е било разяснено, че давността не засяга неизползваните почивни дни, натрупани до края на юли тази година. (За разлика от по-ранното становище, че новият режим се прилага за всички отпуски от 2010 г.)
- Лилия Христовска, Труд: до 2010 са без давност, законът бил в сила от 1.1.2010 г. (!?!) и оттогава се погасявали. Правел се график и за старите. По-късно по друг повод В. Мръчков отново дели по цели години.
- Бойко Борисов: ГЕРБ няма да прегласува закона (с козметични промени, ще спази върховния закон.).
- Данъчните консултанти "Тита" подробно разказват казуса и РКС (макар неточно по 224 І КТ да се твърди, че проблемът бил за опр. категории лица). В последното изречение заключават, че давността се запазва за отпуските, полагащи се след 30.07.2010 г.