Декане, Деканее,
Твоят отговор ме накара да се регистрирам тук. От дълго време се удивлявам на дискусиите в тоя форум, които ме накараха да вярвам, че младите юристи, каквито ми изглеждат пишещите тук, са в мнозинството си претенциозни, малко немарливи към себе си, но леко надменни и сърдити на съдбата си хора, които много искат другите да се впечатляват от тяхното априори по-горно положение (това не е по повод на теб, а е кратко и затова съмнително вярно обобщение на скромните ми впечатления от някои автори)...
Та на въпроса на човека:
Разбира се въпросът не е зададен с цялата му подробност и вещина, така че да може да му се даде категоричен отговор без уговорки (с това обаче всеки юрист трябва да е повече от свикнал - то ако клиентите задаваха перфектни въпроси, най-вероятно щяха да си знаят и отговорите им, което ни прави излишни...).
Със сигурност от въпроса обаче може да се разбере, че човекът кандидатства за работа по трудов договор. Във връзка с бъдещото му трудово правоотношение, потенциалният работодател му е предложил "някакъв" договор, по силата на който нашият човек да се задължи да работи за него за две години срещу неустойка.
Съгласно трайната съдебна практика по трудови дела, всички споразумения между страните по трудовото правоотношение, чиито предмет е свързан с полагането на труд (какъвто е случаят очевидно) следва да се тълкуват в светлината на приложимото трудово право дори и да се опитват да го заобикалят (какъвто не е случаят - пак очевидно). Единствената (твърдо единствената) възможност да се уговори задължение за работа за определен период срещу неустойка в българското трудово право е договорът за повишаване на квалификацията (няма да цитирам разпоредби – нали форумът е научно-популярен).
Затова и можем спокойно и сигурно да отговорим на въпроса на човека – ДА – законът позволява да се уговорят такива задължения по трудовото правоотношение (разбира се с разумната уговорка, че доколкото не сме ги видели, не можем да коментираме дали са уговорени валидно). Но принципно, човекът задава въпрос, на който може да се отговори въз основа на наличната информация – затова без да се правим на интересни му казваме – да, принципно задълженията, които описваш, могат да бъдат валидна част от трудовото правоотношение и законът го позволява при определени предпоставки (поето от работодателя задължение да поеме разходи за повишаване квалификацията на служителя). Ако такъв договор не бъде спазен от работника, той ще дължи (пак принципно) неустойката, уговорена в него.
Толкова на въпроса.
Не мога да не обърна внимание и на красноречивите ти примери, Декане. Нищо лично – просто ми направиха впечатление …
Та ако се задължиш да дариш левия си бъбрек – това ще е обещание за дарение, което няма да произведе действие (виж там в ЗЗД го пише).
Ако пък се задължиш да излезеш гол на улицата – това почти сигурно ще е договор, който противоречи на добрите нрави и затова ще е нищожен, съгласи се…
Та накрая, ти си отговорил съвсем правилно на човека и без да видиш договора – ето че това е възможно. Това показва, че можем да сме полезни и без да държим на собствената си важност. А така ставаме и симпатични (най-дефицитното ни качество).
Горното написах с най-добри чувства
.
Добре сте заварили, всички във форума
!