forum.lex.bg

Здравейте, това лято се ще се налага дълга командировка във фирмата в която работя, но аз имам малки деца, които трябва да гледам след работа затова предпочитам да си върша работата си в града в който живея. Фирмата разполага с достатъчно служители които могат да отидат в командировка т.е. ще има кой да ме замести. Въпросът ми е какви са ми правата ако обясня на шефа си че предпочитам да си върша работата в града, дали има право да ме задължи или уволни, ако в трудовия договор не са споменати командировки. Ще съм много благодарна ако някой ми отговори.

с какво правоотношение сте - трудово/договор/ или гражданско /договор/? В зависимост от това е отговорът на въпроса за правата ви в случая

трудово правоотношение - на трудов договор в който не се споменава нищо по отношение на командировките.

Командироване на бременни жени и майки с деца
Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г., доп., бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

В допълнение, вижте и този текст от Кодекса на труда:

Командироване на работници или служители
Чл. 121. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
(2) Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.
(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.