Практика на ВКС

[aras]

Колегите трябват ми решение № 1332/25.07.2006 г. по гр. д. № 3120/2003 г., ІІІ г.о.
решение № 1627/13.10.2005 г. по гр.д. № 562/2003 г., ІІІ г. о.
решение № 817/10.05.2004 г. по гр. д. № 1749/2002 г.
и решение № 107/16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г., ІІІ г. о.
Моля помогнете!

[iliqna]

РЕШЕНИЕ № 1332 ОТ 25.07.2006 Г., ГР. Д. № 3120/2003 Г., III Г.О. НА ВКС





Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 9 от 2006 г.



БЕЗ ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБХВАТА НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЗАКРИЛА ПО ЧЛ. 333, АЛ. 1, Т. 2 КТ Е ДАЛИ СЛУЖИТЕЛЯТ ЗАЕМА ДЛЪЖНОСТ, ОПРЕДЕЛЕНА ЗА ТРУДОУСТРОЕНИ. ТРУДОУСТРОЯВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛЯ СЕ ИЗРАЗЯВА В СЪОБРАЗЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЯВАНАТА РАБОТА С ПРОТИВОПОКАЗАНИЯТА ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО МУ, РЕСП. ПРЕМЕСТВАНЕТО МУ НА ПОДХОДЯЩА РАБОТА, ПОРАДИ КОЕТО, КОГАТО ИЗПЪЛНЯВАНАТА РАБОТА Е ПОДХОДЯЩА ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА СЛУЖИТЕЛЯ, ТРУДОУСТРОЯВАНЕТО МУ Е ФАКТИЧЕСКИ ИЗПЪЛНЕНО. ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО СТАНОВИЩЕ НА ТЕЛК И РАЗРЕШЕНИЕ НА ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА ЗА ПРЕДСТОЯЩОТО УВОЛНЕНИЕ Е С ОГЛЕД ПРЕЦЕНКАТА ЗА ЕВЕНТУАЛНОТО ОТРАЖЕНИЕ НА СМЯНАТА НА РАБОТАТА ВЪРХУ ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ТРУДОУСТРОЕНИЯ СЛУЖИТЕЛ И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ МУ ЗА АДАПТАЦИЯ НА НОВО РАБОТНО МЯСТО, ПРЕДВИД КОЕТО ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЗАКРИЛА ПО ЧЛ. 333, АЛ. 1, Т. 2 КТ ЗА ТРУДОУСТРОЕНИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ ОБХВАЩА ВСИЧКИ СЛУЧАИ, КОГАТО ЛИЦЕТО СТРАДА ОТ ЗАБОЛЯВАНЕ, НАЛАГАЩО ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ЗАЕМА ДЛЪЖНОСТ, ОПРЕДЕЛЕНА ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ТРУДОУСТРОЕНИ.

Чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ



Докладчик: съдията Светла Цачева



Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК.

В обжалваното решението на С. градски съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 4.09.2000 г., през 2001 г. И. А.Р. е работел на длъжност "старши експерт" при НЦИОМ, гр. С. Със заповед № 177 от 12.10.2001 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Към момента на прекратяване на трудовия договор, на служителя И. А.Р. е била определена пожизнена трета група инвалидност с диагноза "глухота" поради намаление на слуха 69, 44% с решение на ТЕЛК № 1392 от 31.08.1990 г. Уволнението е било извършено без предварително мнение на ТЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда.

При така установените факти, С. градски съд е приел, че трудовото правоотношение с И. А.Р. е прекратено от работодателя в нарушение на чл. 333, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 КТ, поради което е уважил като основателни предявените искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 177 от 12.10.2001 г.; за възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

Решението е правилно.

Касационните оплаквания за нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК са неоснователни. Съдът е обсъдил относимите към спорното право факти и в съответствие с чл. 344, ал. 3 ГПК е отменил уволнението поради нарушение на предварителна закрила по чл. 333, ал. 2 КТ, без да разглежда трудовия спор по същество.

Изводите на съда по приложението на чл. 333, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 КТ са правилни. От представеното по делото експертно решение № 1392 от 31.08.1990 г. на ТЕЛК, община гр. П. се установява, че И. А.Р. е инвалидизиран поради "глухота" - намаление на слуха 69,44%; определена му е пожизнено трета група инвалидност и е дадена препоръка за труд при облекчени условия - работа, която не е свързана с шум и вибрации. Наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от органа по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване (ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г.). Тези доказателства обуславят извод, че уволненият служител И. А.Р. се е ползувал от предварителна закрила по чл. 333, ал. 2 вр. счл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, както правилно е прието във въззивното решение. Инвалидизирането на служителя е пожизнено, от което следва изводът, че изискванията за предварителна закрила са нарушени към момента на уволнението и без доказателства за последващо преосвидетелстване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е и дали служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на служителя се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения служител и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени.

Неоснователни са и касационните оплаквания за нарушение на чл. 12, ал. 1 и чл. 21 от Наредбата за експертиза за работоспособността и чл. 1, ал. 6 от Наредбата за трудоустрояване, уреждащи компетентността на комисиите по местоживеене на освидетелствуваното лице, задължението на ТЕЛК да уведоми работодателя за решението с предписание за трудоустрояване и възможността на работодателя да обжалва решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Работник или служител, страдащ от заболяване, налагащо трудоустрояването му, се ползува с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, за което е без правно значение дали при освидетелствуването му здравните органи са допуснали нарушения, свързани с местната компетентност на ТЕЛК и реда за съобщаване на решенията, а работодателят е длъжен да спази изискванията, свързани с предварителната закрила при уволнение, независимо дали е обжалвал решението на ТЕЛК. Правото на работодателя да обжалва решението на ТЕЛК или да поиска преосвидетелствуване на служителя си, не лишава служителя от предварителната закрила при уволнение за периода до окончателното произнасяне на НЕЛК.


РЕШЕНИЕ № 1627 ОТ 13.10.2005 Г. ПО ГР. Д. № 562/2003 Г., III Г. О. НА ВКС





Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2005 г.



ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ, РАБОТОДАТЕЛЯТ ДЪЛЖИ НА РАБОТНИКА ПАРИЧНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЧЛ. 224, АЛ. 1 КТ ЗА НЕИЗПОЛЗУВАНИЯТ ГОДИШЕН ОТПУСК. ПРИ ОТМЯНА НА ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ РАБОТНИКА НА ЗАЕМАНАТА ДЛЪЖНОСТ НЕ СЕ ДЪЛЖИ ВРЪЩАНЕ НА ТОВА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ - ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ Е БИЛО ПРЕКРАТЕНО И ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО Е ИЗПЛАТЕНО ЗАКОННО.

СЪЗДАДЕНАТА В ЧЛ. 354, АЛ. 1 КТ ЗАКОНОВА ФИКЦИЯ, СЪГЛАСНО КОЯТО ПРИ ОТМЯНА НА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ, ЗА ТРУДОВ СТАЖ СЕ ПРИЗНАВА И ВРЕМЕТО, ПРЕЗ КОЕТО НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ, Е С ОГЛЕД ЗАЛИЧАВАНЕ НА НЕБЛАГОПРИЯТНИТЕ ЗА РАБОТНИКА ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕЗАКОННОТО УВОЛНЕНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПРАВА, ОТНОСИМИ КЪМ ВРЕМЕТО НА ТРУДОВ СТАЖ - ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ЗА ПЕНСИЯ, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПЕНСИОНИРАНЕ, ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА ДЛЪЖНОСТ И ПР., НО НЯМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРАВОТО НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК С ОГЛЕД ХАРАКТЕРА, СМИСЪЛА И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ТОВА ПРАВО. ПРИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТНИКА НА ЗАЕМАНАТА ДЛЪЖНОСТ, ПЛАТЕНИЯТ ГОДИШЕН ОТПУСК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТНОВО ОТ ВРЕМЕТО НА ВСТЪПВАНЕТО МУ С ОГЛЕД ПЕРИОДА НА РЕАЛНО ПОЛОЖЕН ТРУД ЗАНАПРЕД.

ЗАКРИЛАТА ПО ЧЛ. 333, АЛ. 1, Т. 2 КТ ОБХВАЩА ВСИЧКИ СЛУЧАИ НА ТРАЙНО НАМАЛЕНА РАБОТОСПОСОБНОСТ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА РАБОТНИКА Е НАЛОЖИЛО УСТРОЙВАНЕТО МУ НА НОВА ПОДХОДЯЩА РАБОТА ИЛИ ИЗПЪЛНЯВАНАТА Е БЕЗ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА ЗДРАВЕТО МУ.

Чл. 224, ал. 1 КТ

Чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ

Чл. 354, ал. 1 КТ

§ 118 от ПЗР на ЗИДКТ



Докладчик съдия Светла Цачева



В решението на С.Г.С. е прието за установено, че през 1999 година, Е. И. Г. е работела като "завеждащ служба "Машинопис" в отдел "Административен" на МТСП, гр. С. С щатно разписание от 15.12.1999 г., заеманата от служителката длъжност е била съкратена. Със Заповед № 961 от 28.12.1999 г., работодателят е прекратил трудовото правоотношение с И. И. Г. на основание 328, ал. 1, т. 2 КТ. Към момента на уволнението на служителката е била призната инвалидност трета група с експертно решение на ЦТЕЛК № 0934 от 12.08.1985 г. За уволнението не е било взето предварително разрешение от Районната инспекция по труда.

При така установените факти, С. Г. С. е приел, че работодателят е извършил уволнението в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, въвеждащ предварителна закрила по отношение на трудоустроени работници. Предявените искове за отмяна на уволнението; възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа поради незаконното уволнение, въззивният съд е уважил като основателни. Направеното от работодателя възражение за прихващане със сумата 476,88 лева - изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, е прието от съда за неоснователно предвид разпоредбата на § 118 от ПЗР на ЗИДКТ (ДВ, бр. 25 от 2001 г.), съгласно която неизползуваните до 1.01.2001 г. платени отпуски следва да се компенсират с обезщетение, независимо че трудовото правоотношение не е прекратено.

Решението е правилно по същество.

От доказателствата по делото е установено по безсъмнен начин, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, служителката Е. И. Г. е била инвалидизирана - ползувала се е от въведената с чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ предварителна закрила при уволнение. Безспорно е и че трудовият и договор е прекратен без предварително разрешение на Инспекцията по труда. Тези факти обуславят извода, че трудовото правоотношение е прекратено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, поради което изводът на въззивния съд за основателност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ е правилен.

Доводът на касатора, че няма трудоустрояване при липса на изрично предписание в тази насока в решението на ЦТЕЛК, не е основателен. Закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова подходяща работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му, както е констатирано в експертно решение на ЦТЕЛК № 0934 от 12.08.1985 г.

Решението е правилно и в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с оглед формирания краен извод за неоснователност на възражението за прихващане. При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползуваният годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване работника на заеманата длъжност не се дължи връщане на това обезщетение - трудовото правоотношение е било прекратено и обезщетението е изплатено законно. Създадената в чл. 354, ал. 1 КТ законова фикция, съгласно която при отмяна на незаконно уволнение, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, е с оглед заличаване на неблагоприятните за работника последици от незаконното уволнение по отношение на всички права, относими към времето на трудов стаж - осигурителен стаж за пенсия, обезщетение при пенсиониране, изисквания за заемане на определена длъжност и пр., но няма отношение към правото на платен годишен отпуск с оглед характера, смисъла и предназначението на това право. При възстановяване на работника на заеманата длъжност, платеният годишен отпуск се определя отново от времето на встъпването му с оглед периода на реално положен труд занапред. Предвид изложеното, изводите на въззивния съд във връзка с приложението на § 118 от ПЗР на ЗИДКТ (ДВ, бр. 25 от 2001 г.) са неправилни, без това обаче да се е отразило на правилността на постановения съдебен акт, с който искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен, без да се извърши прихващане с изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ.


РЕШЕНИЕ № 817 ОТ 10.05.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1749/2002 Г., III Г. О. НА ВКС





Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2004 г.

ПО СИЛАТА НА ЗАКОНА (ЧЛ. 333 КТ) РАБОТОДАТЕЛЯТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗПЪЛНИ ИЗИСКВАНИЯТА НА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЗАКРИЛА В ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКАТА НА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА КОНКРЕТНОТО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ С РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ, ПОЛЗВАЩ СЕ С ОСНОВАНИЕ ЗА ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ.

Чл. 333 КТ



Докладчик съдия Надя Зяпкова

От фактическа страна ПОС е приел за установено, че М. А. Х. от гр. П. като трудоустроена е заемала длъжността "продавач на павилион" по трудово правоотношение с "Търговия и снабдяване" на "Пловдив-БТ" АД, гр. П.; че със заповед № 118/28.07.2000 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ М. А. Х. е била уволнена, поради съкращаване на щата; че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение М. А. Х. е била трудоустроена от ЛКК при ДКЦ VI ЕООД, гр. П. за 180 дни с болничен лист № 9793358, издаден на 18.02.2000 г. за времето от 19.02.2000 г. до 16.08.2000 г., че работодателят е знаел за трудоустрояването на работничката, но преди уволнението не е изпълнил изискванията на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ да вземе мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда.

Пред съда работодателят е поддържал разбирането, че при уволнението на ищцата в края на м. юли 2000 г. не е било необходимо да вземе мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда, тъй като предходната 1999 г., във връзка с извършени масови съкращения в дружеството и проектирано уволнение на ищцата, той се е снабдил с тези документи и е взел мнение от ТЕЛК и разрешение от районната инспекция по труда, както и че законът не е определил срок за валидност на получените разрешения за уволнение.

Въззивният съд е отхвърлил доводите на работодателя. Посочил е, че по силата на закона относно предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ разрешението на инспекцията по труда следва да бъде поискано и получено във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.

Жалбата на работодателя е неоснователна.

Решението на въззивния съд е съобразено с фактическите обстоятелства на конкретния случай и с материалния закон ­ чл. 333, ал. 1 и 2 КТ.

Ищцата е работила в дружеството като трудоустроена на длъжността "продавач" със заболявания на междупрешленните дискове ­ "спондилозис лумбалис ет дископатия Ел5-Ес1, радикулопатия Ес1 син., коксартрозис декстри инципиенс, периартритис хумероскапуларис бил, неврозис НУ ­ остатъчна вегетативна симптоматика ­ компенсация". През есента на 1999 г. в дружеството са извършени масови съкращения на работници. Във връзка с подготовката на прекратяването на трудовия договор с ищцата работодателят е изпълнил изискванията на предварителната закрила при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ. С писмо от 1.09.1999 г. е поискал и е получил мнение на ТЕЛК с ЕР № 1799/24.09.1999 г. Получил е и разрешение за уволнението от РИТ-П. от 21.10.1999 г., но трудовото правоотношение с ищцата не е било прекратено. Срокът на трудоустрояването на ищцата е бил продължен за още 6 месеца с болничен лист № 9793358 от 18.02.2000 г., издаден от НЛКК при ДКЦ VI ЕООД ­ гр. П. за времето от 19.02.2000 г. до 16.08.2000 г. Междувременно в дружеството е утвърдено ново щатно разписание влязло в сила от 1.07.2000 г. С това щатно разписание длъжността "продавач за павилион", заемана от ищцата, е била съкратена. Със заповед № 118/28.07.2000 г. трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено, поради съкращаване на щата, считано от 3.08.2000 г. Не се спори, че към този момент ищцата е била трудоустроена и на това основание се е ползвала с предварителна закрила при уволнение по силата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Не се спори и че преди да издаде заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата работодателят не е взел мнение от ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда.

С разпоредбата на чл. 333 КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ). По императивен начин закрилата е предвидена при тези основания за уволнение, при които работодателят разполага със значителна свобода на преценката дали да уволни или не даден работник или служител. При тази преценка е възможно той да отчете само своите работодателски интереси и да не вземе под внимание специфичното положение и социалната уязвимост, в които се намират изчерпателно посочените в закона категории работници и служители ­ бременни, майки на деца до 3-годишна възраст, съпруги на лица, които отбиват редовната си военна служба, трудоустроени, боледуващи от болести, определени в наредба на министъра на здравеопазването, ползващи разрешен отпуск работници и служители и определени категории синдикални дейци. Тази идея на законодателя, приложена в практиката, налага единствено правилното разрешение, че всички изисквания на закрилата, така както са предвидени в закона, работодателят е длъжен да изпълни в процеса на подготовката на прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя, ползващ се със закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, 3 и 4 КТ. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

Такъв е конкретният случай.

При прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради съкращаване на заеманата от нея длъжност тя се е ползвала с предварителна закрила като трудоустроена по силата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Работодателят е извършил уволнението без да изпълни изискванията на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ. По този начин към датата на уволнението ищцата не е била освидетелствана от ТЕЛК, за да се изясни какво е здравословното й състояние към този момент и така изясненото й здравословно състояние да бъде съобразено от инспекцията по труда при даването на разрешение за уволнението. Мнението на ТЕЛК и разрешението на инспекцията по труда за уволнението на ищцата, дадени предходната година и по друг повод (в друга процедура), не са валидни при прекратяването на трудовото правоотношение, извършено девет месеца по-късно по силата на влязло в сила ново щатно разписание. Получените предходната година мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда не могат да бъдат отнесени към здравословното състояние, с което ищцата е била към датата на уволнението и са неотносими към изпълнението на изискванията на закрилата от страна на работодателя към този момент.

Предвид изложеното въззивното решение се остави в сила и в този смисъл Върховният касационен съд, състав на III г. о. постанови своето решение.


РЕШЕНИЕ № 107 ОТ 16.02.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1207/2002 Г., III Г. О. НА ВКС





Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 7 от 2004 г.

ТРУДОУСТРОЕН ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 333, АЛ. 1, Т. 2 КТ Е ТОЗИ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ, ЗА КОЙТО ИМА ПРЕДПИСАНИЕ ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ, ДАДЕНО ОТ ЗДРАВНИТЕ ОРГАНИ, ОПРЕДЕЛЕНИ С ЧЛ. 1, АЛ. 1 ОТ НАРЕДБАТА ЗА ТРУДОУСТРОЯВАНЕ. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЗАКРИЛАТА ПРИ УВОЛНЕНИЕ Е ДАЛИ ПРЕДПИСАНИЕТО НА ЗДРАВНИТЕ ОРГАНИ Е ИЗПЪЛНЕНО ИЛИ НЕ ОТ РАБОТОДАТЕЛЯ. БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ПРЕДПИСАНИЕТО Е ОФОРМЕНО С БОЛНИЧЕН ЛИСТ ИЛИ С МЕДИЦИНСКО НАПРАВЛЕНИЕ.

Чл. 333, ал. 1 и 2 КТ

Чл. 1 Наредба за трудоустрояване



Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване. Без значение за закрилата при уволнение е дали предписанието на здравните органи е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление.

Спори се по делото ползвала ли се е ищцата Й. А. С. от гр. Р. с предварителна закрила при уволнение като трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и длъжен ли е бил работодателят да изпълни изискванията на чл. 333, ал. 1 КТ и на чл. 333, ал. 2 КТ преди да издаде заповедта за дисциплинарното й уволнение.

В производството пред районния съд ищцата е представила 2 броя медицински направления от 28.03.2000 г. и от 21.07.2000 г., издадени от лекуващия лекар, с които е предписано трудоустрояването й на друга работа предвид заболяванията "радикалист лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония, вестибуларен синдром", като е приета неподходящност на заеманата от нея длъжност "кондуктор" в автотранспортното дружество и забрана да работи в движещо се превозно средство.

Въззивният съд е приел, че Й. А. С. не е установила по делото, че към датата на уволнението е била трудоустроена и че се е ползвала със закрила при уволнението по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Правният си извод въззивният съд е обосновал с Наредбата за експертизата на работоспособността (ДВ, бр. 61 от 2000 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване за срок до 1 месец издава и лекуващият лекар, но качеството трудоустроен се придобива с постановяването на надлежен акт, който съгласно чл. 3, ал. 2 от наредбата следва да бъде болничен лист. В конкретния случай с издаването на двете медицински направления лекуващият лекар е поставил само начало на процедурата по трудоустрояването на ищцата, която процедура обаче към момента на дисциплинарното уволнение не е била завършена.

Жалбата на Й. А. С. срещу въззивното решение е основателна.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), в сила по времето, когато Й. А. С. е била трудоустроена, предписанията за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност се издават и от лекуващия лекар, а съгласно чл. 1, ал. 2 от същата наредба лекуващият лекар трудоустроява за срок до 1 месец. Такъв е конкретният случай.

Лекуващият лекар на Й. А. С. от гр. Р. от неврологичен кабинет при ДКЦ-2 гр. Р. с медицинско направление от 28.03.2000 г., отправено до завеждащия "Охрана на труда" при "р. - Общински автотранспорт" ЕООД, гр. Р, е дал предписание за трудоустрояването на ищцата (заемаща по това време в дружеството длъжността "кондуктор") с препоръка да бъде премествана на работа, която не налага да стои права в движещо се превозно средство, тъй като страда от "невровегетативна дистония, вестибуларен синдром, радикулопатия С1 и дископатия L5-S1". Управителят на дружеството е получил предписанието на здравния орган, но е отказал да трудоустрои ищцата с мотива, че местата, определени за трудоустрояване, са за длъжността "работник по почистване" (за жена). С последващо медицинско направление от 21.07.2000 г. лекуващият лекар е отправил молба до завеждащия "Охрана на труда" на дружеството ищцата да бъде трудоустроена на работа без пренапрежение на кръста и долните крайници с препоръка да не работи в движещо се превозно средство, тъй като страда от "радикулитис лумбо, сакралис билатералис L5-S1 при вероятна дископатия L5-S1, невровегетативна дистония и вестибулаярен синдром". В отговор на молбата на лекуващия лекар от името на дружеството инспектор "ТБ и ОТ" и н-к отдел "Личен състав" са посочили, че в момента не разполагат с подходящи свободни места за трудоустрояването на ищцата. Един месец по-късно управителят е издал процесната заповед, с която е уволнил дисциплинарно Й. А. С. на основание чл. 190, т. 2 КТ, поради неявяване на работа без уважителни причини от 09.08.2000 г. до 16.08.2000 г. При тези данни следва да се приеме, че Й. А. С. е била надлежно трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и че е уволнена незаконно, поради неизпълнение от страна на работодателя изискванията на предварителната закрила, с която се е ползвала по чл. 333, ал. 1 и 2 КТ. Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 3 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), която по императивен начин е задължавала работодателя да премести Й. А. С. на подходяща работа съгласно предписанието на здравния орган. Нарушена е и разпоредбата на чл. 317, ал. 2 КТ (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), съгласно която предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника да не изпълнява работата, от която се премества, а предприятието - да не го допуска до тази работа.

Според процесуалния представител на ответника по касация, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 133/17.07.2000 г. (ДВ, бр. 61 от 2000 г.) лекуващият лекар трудоустроява работника с болничен лист, какъвто на ищцата не е бил съставен, следователно тя не е била надлежно трудоустроена.

Изложеното разбиране на закона не може да бъде споделено.

Трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 7 от 1987 г., изм. и доп.), която е била в сила към датата на уволнението на Й. А. С. При решаването на въпроса ползва ли се работникът или служителят със закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е без значение дали предписанието на съответния здравен орган е изпълнено или не от работодателя. Без значение е дали предписанието е оформено с болничен лист или с медицинско направление. Формата на предписанието за трудоустрояването на лицата с намалена трудоспособност от компетентния здравен орган не е форма за валидност на предписанието, поради което формата, в която здравният орган е произнесъл своето предписание за трудоустрояването на лицето, не може да бъде решаваща при преценката налице ли е трудоустрояване по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ или не.

По изложените съображения ВКС прие, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК го отмени и уважи предявените от Й. А. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, поради нарушена закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2" КТ, без да разглежда спора по същество (чл. 344, ал. 3 КТ).

[aras]

Благодаря

[scci2006]

Търся

определение от 21.02.2000 год. по ч. гр. д. № 4177/99 год. на ВКС, ГК, решение № 955/13.10.1986 год. по гр. д. № 579/86 год. на ВС ІІ гр. о., решение № 240/23.03.1987 год. по гр. д. № 114/87 год. на ВС ІІ гр. о., определение № 560/28.09.2005 год. по ч. гр. д. № 403/2005 год. на ВКС ІІІ гр. о., и определение № 233/08.07.2005 год. по гр. д. № 139/2005 год. на ВКС І гр. о.

Моля пологнете .....