Точно за това спори
xaoc1973 написа:Освен това, НЕ сте прав. Съобщението може да се получи и в съда, тоест няма да имаме ИЗПРАЩАНЕ, както се изразявате.
.
А горе имах предвид, че получаването предполага изпращане. Ако възстановеният се сдобие с решение в самия съд - това не е получаване, а връчване.
Решението на ВКС е правилно в тази му част, т.е. "а не от узнаване по друг начин на съдебното решение". Но не се наемам да коментирам решението в частта му за срока, тъй като за срокове аз никъде не съм спорил.
Няма приказка Матура. Самото решение го извадих не за да доказвам срок, а начина на узнаване. Друг е въпроса какво е съчинил ВКС относно срока.
Решение № 1595 от 24.10.2005 г. на ВКС, III г. о.
чл. 325, т. 2,
чл. 345, ал. 1 КТ
Срокът за явяване на работа на възстановен по съдебен ред на предишната му работа работник или служител започва да тече от изпращането от съда на съобщение за възстановяване, а не от узнаване по друг начин на съдебното решение.
------------------------
Производството е образувано по касационна жалба на СО - Район "П." - с. П. срещу въззивното решение на С. съд от 6.01.2003 г. по в. гражд. д. № 2316/2002 г. с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Като неправилни сочи изводите на въззивния съд относно броенето на срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Излага съображения, че срокът следва да се брои от влизането на решението в сила, а не от съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, тъй като ищцата е узнала за решението преди да й бъде връчено съобщението. Моли въззивното решение да се отмени и исковете на Р. И. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да се отхвърлят.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съдът взе предвид следното:
С решението на С. съд е оставено в сила решението на С. районен съд от 8.04.2002 г. по гражд. д. № 7146/2001 г., с което са уважени исковете на Р. И. П. срещу СО - Район "П." по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ - признато е за незаконно и е отменено уволнението й, извършено със заповед № РД-15-174 от 11.05.2001 г. на кмета на СО - Район "П.", ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението работа и й е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с влязло в сила на 26.04.2001 г. съдебно решение предходното уволнение на ищцата е признато за незаконно и е отменено и същата е възстановена на заеманата преди уволнението работа. Съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ е връчено на ищцата на 21.05.2001 г. Трудовото й правоотношение е прекратено на 10.05.2001 г. на основание чл. 325, т. 2 КТ. Въззивният съд е приел уволнението за незаконно, тъй като е извършено преди да е изтекъл срокът по чл. 345, ал. 1 КТ.
Посочената разпоредба съдържа специално правило, което се отклонява от общия режим по чл. 52 ГПК. Не е налице хипотезата на чл. 325, т. 2 КТ, поради което съдът е уважил исковете на Р. П. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Решението е правилно. Доводите на касатора относно началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ са неоснователни.
Член 345, ал. 1 КТ създава специален ред за уведомяване на работника (служителя) за възстановяването му на работа. Разпоредбата задължава съда да му изпрати съобщение за правото му в 2-седмичен срок да се яви на работа. Срокът за явяване на работа започва да тече от това съобщение, а не от влизане на решението в сила, в каквато насока са доводите на касатора. Без значение е, че Р. П. на 14.05.2001 г. е подала молба за препис от решението, още повече, че видно от признанията в касационната жалба, тя е приложила преписа към молба от 16.05.2001 г. с искане да бъде възстановена на работа. Касаторът не е изпълнил съдебното решение, а преди получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ е прекратил трудовото правоотношение поради неявяване на Р. П. да заеме длъжността. Правилно въззивният съд е отменил уволнението и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.