forum.lex.bg

Здравейте!

Имам няколко въпроса, на които не мога да намеря отговор вече доста време и се надявам някой от този форум да може да ми помогне. Става дума за следното:
Назначена бях на работа на 20/04/2009. В момента съм бременна в 5-ти месец, а все още не съм уведомила шефа си офоциално от страх да не ме уволни месец, точно преди да е минала 1-та година осигурителен стаж. Проблемът е, че съм назначена на ТД по чл. 68, т.2 от КТ - до извършване на определена работа, а до сега не съм работила в БГ.
Въпросите ми са следните:
1. Имам ли защита по чл. 333 от КТ или не, щом като съм назначена на такъв договор? По принцип, нали някъде из КТ стои, че назначените на срочен трудов договор имат същите права и задължения, както и тези, назначени на безсрочни договори?!
2. Мога ли да бъда уволнена, ако изляза в болнични (пак поради естеството на ТД)
3. Трябва ли да съм на работа непосредствено преди да изляза по майчинство 45 дни преди раждането или е необходимо просто да имам 1 година осигурителен стаж, за да мога да получавам 90% от сумата, за която ме осигуряват?
4. Мога ли да започна да се самоосигурявам на същата сума, на която са ме осигурявали до сега и ще повлияе ли това по някакъв начин обезщетенията ми по майчинство?
Благодаря предварително за съветите!

Напоследък забелязвам едно обезпокоително за работодателя явление при някои млади жени, започнали работа по трудово правоотношение, а именно: След като си подпишат трудовия договор, започват да мислят не толкова за работата и за служебните си задължения, колкото за това как да забременеят и как да не ходят на работа и да ползват болнични. Така затрудняват работодателя, който държи да му бъде престирана работна сила. Ако тези дами толкова много са искали да забременеят, са могли да го сторят и преди да подпишат трудовия си договор. Затова тяхното мълниеносно забременяване в кратък период след постъпване на работа ми се струва малко съмнително. Тези жени трябва да разберат, че "две дини под една мишница не се носят". Аз познавам две такива дами, които вече не са на работа, а спокойно си гледат вкъщи децата и нямат проблеми с работодател и с престиране на работна сила по трудово правоотношение.

Ако аз съм работодател и трябва да назначавам жена на работа, то определено бих предпочела или жена, която няма и не желае да има деца в близките няколко години или въобще; или такава, която има, но децата и са по-големи и няма да се налага тя да ползва болнични и да излиза заради тях от работа. За мен ще имат значение професионалните качества на престираната работна сила на жената, а не факти и обстоятелства около личния и живот.