forum.lex.bg

За какво служат мотивите на едно съдебно решение?

Водя батални битки с бившия си работодател за неизплатена последна работна заплата и за неизплатени обезщетения за неползван отпуск, след прекратяване на трудовото правоотношение.

Има влязло в сила решение на въззивен съд по делото за неизплатената работна заплата. Съдът е обсъдил всички обстоятелства по възникване, протичане и прекратяване на трудовото правоотношение и е установил, че е било налице легално трудово правоотношение. Всичко това е изложено в мотивите на решението. След което е осъдил бившия ми работодател да ми изплати заплатата, лихвите и т.н.

В първото сз по второто дело - за обезщетенията (съда раздели делата на две-за заплата и за обезщетение) ответната страна поиска спиране на делото, тъй като е завела дело за обявяване на трудовия ми договор за нищожен.

На моето възражение, че има влязло в сила решение на въззивен съд, което решение е обосновано с установеното наличие на легално трудово правоотношение, ответната страна отговори, че мотивите в едно съдебно решение нямат задължителна сила.

Правилно ли е това?
На какво се основава такова твърдение?
Моля коментирайте.

Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитивът на решението. Мотивите не се ползват с обвързваща сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. на ВКС. В него ВКС приема, че "със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото". Тълкувайки чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.), съдът заключава, че мотивите не са част от решението. Поради това, мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Благодаря Nikola_Gogov

nikola_gogov написа:Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитивът на решението. Мотивите не се ползват с обвързваща сила. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 2000 г. на ВКС. В него ВКС приема, че "със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото". Тълкувайки чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.), съдът заключава, че мотивите не са част от решението. Поради това, мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Намирам въпросното тълкувателно решение. Не съм юрист (ако не е станало ясно и чета внимателно.

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО No1/2000
ДОКЛАДЧИК и т.н.

Изброяват се въпросите , на които ОСГК трябва да даде отговор в това гражданско дело. Следва сакралната фраза(цитирам по смисъл)

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО

За мен това означава начало на излагане на мотивите. В точка 18 на мотивитв се съдържа това, което сте ми отговорили Nikola_Gogov.

Следва друга сакрална фраза

РЕШИ

т.е. излага се (според мен) диспозитива на решението. И там, в този диспозитив, в точка 18 НЯМА посочения от Вас текст.

И какво излиза?

Ами излиза, че по силата на това решение, няма тълкувателно решение - твърдението го няма в диспозитива. Има "пожелателно" решение.

Отделен е въпросът, че това "пожелателно" решение е произнесено от цвета на юридическата колегия, от хората, до които ще стигне всяко (или почти всяко) дело. И те, на съответната инстанция, ще решат делото съобразно собственото си убеждение, което в края на краищата са изложили в това тълкувателно решеноие. И всички съдебни инстанции, изграждайки убеждението си по всяко конкретно дело, най-вероятно ще се съобразят с това тълкувателно решение.

Но все пак решението е "пожелателно", нали?
Или бъркам?