forum.lex.bg

Почитаеми колеги Юристи,
Имали някой от Вас съдебна практика на ВКС по 213 от КТ,тъй като в момента вода дело в СРС с предмет иск за незаконно недопускане на работа,ведно с предявен иск за обещетение по чл.213 ал.2 от КТ. Днес гледах делото във съда и се наложи да разговарям със районния съдия,който ме задължи да конкретизирам периода за който претендирам обещетението по чл.213 ал.2 от КТ
Според съдията иска трябвало да бъде с конкретен период от дата ..до дата.....,в противен случай иска е недопустим при което същия този съдия ми представи препис от определение на СГС по чл.226 които спор бил идентичен с такъв по чл.213 ал.2 от КТ.
Според чл.213 ал.2 от КТ,Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когото незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.Тази норма изисква да са алице следните комулативни условия-да се докаже незаконно недопускане на работа ,да е имало трудово правоотношение.Периода за който се претендира иска е от датата на недопускане на работа докато трае трудовото правоотношение-31.03.2009г. ДО датата на влизане в сила на съдебното решение,с което ответника е осъден да допусне работника на работа.
Затова моля ако някой разполага със съдебна практика на ВКС по чл.213 от КТ да ми я предостави на имеил-marinmarinov1982@abv.bg
Предварително благодаря.
С уважение Марин Маринов

Аз имах такова дело, което спечелихме. По същия начин, не беше допуснат работника до работа за целият период, но договорът беше срочен. Тъй като не можеш да докажеш ,че не си допуснат пряко, изискахме други документи, които естествено , не бяха представени от ответната страна.
Доколокото разбирам,проблемът е че този период продължава и по време на делото и не знаете как да формулирате периода , правилно ли съм Ви разбрала?

Отноно становище от sunrise на 02 Сеп 2009 04:13 pm :
Да правилно сте разбрала.В случая се касае за договор за неопределено време,просто ръководителя от името на работодателя е рещил да изсключи работника от графика и му е казал да си заминава и до днес не е налице заповед за прекратяване на договора,поради което незаконно не е допуснат на работа повреме когато трудовото правоотношение е в деиствие затова иска е по чл.213 от КТ.
Предвид на горното моля ако някой разпорага със съдебно решение на ВКС по чл.213 от КТ да го изпрати на посочения имеил.
Може ли дами кажете за доказване на факта че не е допуснат работника на работа какви документи изискахте от работодателя да представи по делото.

с уважение : Марин Маринов

Относно документите:Беше преди много години, но си спомням ,че поискахме ответникът да приложи , мисля, че се казваше типова форма 76, където водят отработените часове, отпуски и т.н. Естествено, лицето не беше водено на работа.
Освен това, поради спецификата на работата, поискахме и др. документи, където трябваше да е вписвал различни обстоятелства през този период-нямаше и следа , тъй като недопускането му беше още след сключването на договора.

sunrise написа:Относно документите:Беше преди много години, но си спомням ,че поискахме ответникът да приложи , мисля, че се казваше типова форма 76, където водят отработените часове, отпуски и т.н. Естествено, лицето не беше водено на работа.

Sunrise, да! Това е присъствената форма, ще даде необходимата информация за явяванията на работа /естествено ако такава се води.../

Ами , ако не се води , проблемът е на работодателя. А и още нещо:искайте персонална справка за осигуровките. Бас държа ,че и те не са внасяни.

Проблемът с доказването по тези дела не е дали работникът е бил на работа - това лесно се установява. Проблемът е каква е причината - дали недопускане, или неявяване. Защото когато работникът просто не идва на работа по собствено желание и без да е прекратено трудовото правоотношение, в присъствената форма се води "самоотлъчка", осигуровки не се внасят и т.н. Трудностите идват при доказване на "недопускането" - че човекът е имал желание да работи, но не са му дали възможност....

Изобщо не е проблем. В мнението си сам/а си противоречите.
1. Щом не се яви на работа повече от два дни последователно, следва дисциплинарно уволнение.
2. Както посочвате, пише се самоотлъчка, а тук такава няма да е налице.

Дисциплинарното уволнение ще се случи тогава когато и ако работодателят реши. Нищо не следва автоматично след два дни. А ако сте виждали присъствена форма, вероятно знаете, че там се отбелязва присъствие и отсъствие, но не и причина за отсъствието - това е една таблица, в която се отбелязват хиксове и кръгчета. А това за "проблема" го посочих, поради наличие на доста практика в трудовите дела, включително и от този вид

Виждала съм,но не е морски шах. Отбулязвате се отпуски, почивки и т.н.
Посочете тази практика, ако обичате.

Вероятно делото на колегата вече е приключило,но ми е интересно изобщо каква доказателствена стойност има тази присъствена форма?Какво от това,че работодателят е вписал там нещо си?Сигурно нормативен акт изисква работодателя да води такова нещо,но в гр. процес какво доказва? А ако не е форма 76 ами форма "98" в една "хвърчаща" тетрадка? (50 % от работодат. изобщо не водят такива).
Иначе най-добре в подобни случаи делото да се завежда без да се опоменава иск по 213 КТ,а директно за трудово възнаграждение по 128.Работодателят сам трябва да доказва че Х не се е явявал.И ако ангажира док-ва за това,на свой ред-и ищеца,за да докаже недопускане.Тактически е оправдано,но пък доколкото се движат по бързото производство,смятате ли че едно такова последващо повединие на ищеца,представляващо признание за неявяването,но поради недопускане,всъщност би значело едно недопустимо изменение на основанието на иска,доколкото по бързото пр-во като че да не е възможно

Иначе е вярно че проблема е в причината за неявяване.
А за форма 76,57 или 89...-ами работодателя може да напише там че Х му дължи и 1000 лв...
Относно петитума,не виждам възможност да се "иска допускане до работа".Само обезщетение.Нито пък някакъв друг иск може да има за предмет "искане за допускане".

Макар че едно такова изменение наскоро ми се случи.Заведохме го по 128,но за брутното месечно,без да се обясняваме много.В случая имаше престой,но не твърдяхме в ИМ това.Ответникът усилено твърди в отговора,че при него в този период не се е работило.В становището си по реда на 312,относно отговора на Отв. признахме че не се е работило ,а съдът в с.з. прие за безспорно.По този начин се стигна и до осъждане за брутното възнаграждение.
И така,съществува си принципния въпрос дали при завеждане на делото трябва да посочиш изрично,че фактически си работил или не? По този тънък пиниз,заобикаляш някакси невъзможността да измениш основанието.А то си е различно-1)работил-2)неработил поради престой,недопускане,временно отстраняване и т.н.,за което се дължи обезщетение,а не възнаграждение.
Поне с такова впечатление оставам при правилата на бързото.То затова е и "бързо". Както си го завел,така си остава.Без изменение на иска.Поне не изрично де "Полузаконно" може.
А и 310 т.1,предл. първо като че ли по-широко трябва да се тълкува,вкл. и обезщетение,което се основава на брутното възнаграждение Признавам,че не съм гледал практика по въпроса.Но не ми се струва логично,ако не е допуснат да работи,да върви по общия ред,само заради това,че дължимото ще го наречем "обезщетение"