Първо – Закон за читалищата НЯМА!!!
Има закон за народните читалища!
Второ - при граждански договор за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. При договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия (става въпрос за правни действия). Дори договора да е intuitu personae, доверителят или поръчващия не са задължени да изготвят длъжностна характеристика. Изпълнителя или довереника не дължат трудова дисциплина, която е характерна само за ТПО, а резултат.
Правната норма на чл. 127, ал.(1) т. 4 от Кодекса на труда установява задължението на работодателя да утвърждава длъжностна характеристика и да я връчи в писмен вид на работника или служителя преди започване на изпълнението на длъжността. Разработването на длъжностната характеристика и запознаването на изпълнителя на длъжността с нея е компонент от условията на труд, които работодателят е длъжен да осигури. В този порядък, от една страна, изпълнителите са предварително информирани какво точно се изисква от тях за да изпълнят коректно задълженията си към работодателя и от друга – не се предоставя възможност на работодателя да изисква изпълнение на задължения, които не са в рамките на компетенциите им, или не се съдържат в длъжностната характеристика. Длъжностната характеристика в качеството си на елемент на вътрешната нормативна база е задължителна за двете страни по трудовия договор. За да стане "задължителна", длъжностната характеристика следва да бъде утвърдена от работодателя и връчена на работника или служителя. Отклоненията от записите в длъжностната характеристика ангажират пряко отговорността както на работника или служителя, така и на работодателя – страни по трудовия договор.