forum.lex.bg

Чл. 344. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;

2. възстановяване на предишната работа;

3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;

4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

(2) Работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда.

(3) В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

(4) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) ТрудовиТЕ спорове по ал. 1 се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата.

Чл. 345. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.

sunrise написа:....Същият не е искал възстановяване на работа....

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи:

1. работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;

Въпросът тогава е , дали изобщо да му се изплащат, щом то не е доказало за какъв период се касае.

Става въпрос не за обезщетението , а за времето , което ще се признае за трудов стаж , извън шестте месеца.

Там се говори за времето от уволнението до възстановяването му на работа.

Колега, нещо не можем да се разберем. Значи , няма проблем , обезщетението по чл.225 КТ, то си е ясно. Но да речем , той на 9 месец е почнал работа,а съгласно чл.354, това време му се признава за трудов стаж,тук няма ограничение 6месеца. Та питането е , че не се споменава това време в съдебното решение. А по закон то се признава за трудов стаж.

Чл. 354. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи:

1. работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;
- не сте в тази хипотеза, т.к. не е предявен акцесорен иск за възстановяване на предишната работа.
2. уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем, бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; - и тук не сте.

3. лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода", което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено; - и тук не сте.

4. трудоустроеният или бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи; - и тук не сте.

5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка; - и тук не сте.

6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст; - и тук не сте.

7. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г.) работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация; - тук органът следва да удостовери в трудовата книжка стажа на лицето.

8. в други случаи, установени от Министерския съвет.

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Според Коментара на КТ, трябва да се тълкува нормата и когато не е искано възстановяване на работа пак да се признае за трудов стаж.

Решение № 531 от 6.11.2001 г. на РС - Златоград по гр. д. № 145/2001 г., докладчик председателят Ирина Кюртева

....................................................................................
От назначената Съдебно-счетоводна експертиза се установи, че трудовото възнаграждение на ищцата като начален учител за периода от 7.05.2001 г. до 7.11.2001 г. е в размер на 1 306,38 лева.

Съдът прие изслушаното заключение като обективно изготвено и неоспорено от страните.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на незаконно уволнение, по т. 2 - за възстановяването на работа, заемана преди уволнението и по т. 3 - за обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 1 464.00 лв., за периода 7.05.2001 г. до 7.11.2001 г. и по т. 4 - за отразяване поправка в трудовата книжка.


След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че исковете са основателни и доказани.

Безспорно е установено, че ищцата е била на работа по трудов договор с ответника. Тя е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради "намаляване обема на работа", без в заповедта да са изложени мотиви и обосноваване в какво се изразява намаляването обема на работа. В заповедта е посочено в цифрово изражение основанието за прекратяване - чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, а в мотивите на същата това основание е посочено и текстуално. Основателно е възражението на ищцата, че в така издадената заповед липсват мотиви. Работодателят освен основанието следваше да мотивира в какво се изразява намаляването обема на работа и каква е връзката между това намаление и трудовата функция на ищцата. Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Освен това обемът на работа към момента на уволнението - 7.05.2001 г. е такъв, какъвто е бил и в началото на учебната година. Едва в съдебно заседание, след представяне на писмени доказателства се установи, че е настъпило намаляване на паралелките в начален курс от 12 на 11, считано от началото на учебната 2000/2001 г. В утвърденото щатно разписание за учебната 2000/2001 г. ищцата е записана като "възпитател". Още в началото на учебната година, съвсем неправомерно и без да е извършван какъвто и да е подбор между началните учители, на ищцата е наложено да изпълнява длъжността "възпитател" в начален курс. Не става ясно защо точно и как ищцата е избрана от работодателя да промени трудовата си функция. Принудена от обстоятелствата тя е изпълнявала тази длъжност до уволнението. Правно значими са обстоятелствата към момента на уволнението, а тогава, както бе отбелязано по-горе, не е налице намаляване в обема на работа в сравнение с началото на учебната година. Ето защо мотивите са задължителен елемент от заповедта, за да може да се прецени в кой момент и как е намалял обема на работа. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна и ще следва да се отмени като такава.

Ще следва да се уважи искът за възстановяване на ищцата на длъжността, която е заемала преди уволнението като начален учител, което произтича от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Искът по чл. 225 КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също ще следва да бъде уважен, така както е предявен от ищцата, като ще следва да й се заплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, в размер на 1 306.38 лв., за периода от 7.05.2001 г. до 7.11.2001 г., което е установено от експертното заключение. Ще следва да й се присъди и законната лихва върху главницата, считано от влизане на решението в сила, което произтича от разпоредбите на чл. 93 и чл. 84, ал. посл. и чл. 86 ЗЗД, а в останалата част искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Искането по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ ще следва да се отхвърли като неоснователно и недоказано. Същността на този иск е допускане на поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор и неговата промяна, за да се впише правилното основание. Такива твърдения в исковата молба няма, а и доказателства в тази насока не се представиха.

В полза на ЗРС ответникът ще следва да заплати ДТ върху уважените искове в размер на 82.32 лева, разноски за експертиза 35 лева, а на ищцата разноски в размер на 40.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

Признава уволнението на К. Б. Х. от гр. Н., ЕГН .......... за незаконно и отменява Заповед № 658/7.05.2001 г. на Директора на СОУ "Св. св. К. и М.", гр. Н., с която К. Б. Х. е уволнена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като незаконосъобразна.

Възстановява К. Б. Х. на длъжността, която е заемала преди уволнението - "начален учител".

Осъжда СОУ "Св. св. К. и М.", гр. Н., да заплати на К. Б. Х. обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 1 306.38 лв., за периода 7.05.2001 г. до 7.11.2001 г., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила и разноски по делото в размер на 40.00 лв., като отхвърля иска в останалата част над 1 306.38 лв. до 1 464.00 лв. като неоснователен и недоказан.

Отхвърля предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.


Забележка: Решението е потвърдено от ОС - С. с Решение № 60 от 5.03.2002 г. и от ВКС с Решение № 255 от 16.02.2004 г.