forum.lex.bg

Здравейте,
започнах работа в голяма "престижна" западна фирма и там ме карат да ходя с костюм на работа. Знам,че това е общоприетото облекло за този тип работа, но въпроса ми е след като нито на интервюто за работа, нито в трудовият ми договор, нито в описанието на длъжноста не пише такива неща може ли това да се третира като униформено облекло по Наредбата за безплатното работно и униформено облекло или по някакъв друг начин в светлината на чл 296.или друг подобен член/ от КТ. Във вътрешните правила нямаше такава точка, но след като повдигнах този въпрос я добавиха. Знам че звучи дребнавно това, но след като ме карат да ходя по определн начин за да изпълнявам служебните си задължения не са ли длъжни да ми осигурят такова облекло или пари за такова и ако ми дължат по кой закон или наредба. За мен лично няма разлика дали ще ме карат да нося престилка или костщм, аз го приемам като вид работно облекло.

Ще очаквам вашите мнения и благодаря предварително

РЕШЕНИЕ

№ 625
София, 21.01.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
МАРИЯНА ДЕЧЕВА
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора Мери Найденова
изслуша докладваното
от съдията ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
по адм. дело № 5023/2004.


Производството е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС във връзка с чл. 131-132 от ДПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална данъчна дирекция гр. София срещу Решение от 20.04.2004 г. по адм. дело № 1731/2003 г. на Софийски градски съд, административна колегия, III „в” състав.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 218 б, ал. 1, б. “в” ГПК във вр. с чл. 11 от ЗВАС. Касаторът моли съдебния акт да се отмени.

Ответната страна – „Пазари Младост” ЕАД, гр. София поддържа, че обжалваното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.

Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните по делото и извърши проверка на правилността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима. По същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 413/14.06.2002 г., издаден от главния данъчен инспектор – ръководител екип в ДП ”Младост” при ТДД – София в частта му, потвърдена с Решение № 1983/16.12.2002 г. на директора на РДД – София, с която на „Пазари Младост” ЕАД за периода 01.01.-31.12.1999 г. са определени данъчни задължения – данък общини в размер на 515 лева главница и 164,17 лева лихви и данък печалба в размер на 1,251 лева главница и 398,88 лева лихви, произтичащи от увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО с разходи за закупено работно облекло в размер на 7,347.50 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че процесното облекло е работно облекло по смисъла на Наредбата за безплатно работно и униформено облекло (НБРУО) и на това основание не може да се приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 4, предл. 1 ЗКПО (в редакцията си съгл. ДВ, бр. 111/1999г.), която предвижда, че финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, несвързани с дейността като разходи за облекло (без работно и униформено). По тези съображения съдът е обосновал незаконосъобразността на обжалвания административен акт.
С обжалваното решение СГС, административна колегия, ІІІ в състав е осъдил РДД – София да заплати на „Пазари Младост” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Основателен е довод на касатора, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗКПО (отм.) и с оглед доказателствата по делото е формулирал неправилен извод.

В настоящия случай основният спорен въпрос е дали облеклото, посочено в Заповед № 11/10.03.1999 г., издадена от управителя на дружеството и подробно описано съобразно конкретните длъжности в списъка към нея, е работно по смисъла на НБРУО.

Съгласно чл. 296 Кодекса на труда (КТ) работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективен трудов договор.

Конкретните условия и ред за осигуряване на безплатно работно и униформено облекло са уредени в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, приета с ПМС № 72/30.12.1986 г. Съгласно чл. 7 от Наредбата работно облекло се осигурява на работниците от предприятията от материалната и извънматериалната сфера, когато условията на работа налагат да се запази личното им облекло. Работното облекло се дава безплатно в готов вид, означава се със знака на предприятието и се ползва през време на работа. Съответно, управителните съвети на фирмите и колективните органи за управление на другите организации определят списъците на работниците по длъжности и професии, които имат право на безплатно работно облекло, както и вида, модела, материята, цвета, отличителните знаци и сроковете за износването му.
Съгласно Заповед № 11 от 10.03.1999 г. на управителя на дружеството е наредено да се закупи и раздаде безплатно облекло по приложен списък за вид и срок на износване, а в приложения към заповедта списък са отразени видовете облекло за съответните длъжности, тяхната стойност, полагащите се суми за една година и срока на износването им.

В настоящия случай закупеното облекло (костюми, шлифери, чанти, обувки и др.) не отговаря на изискванията за работно облекло, установени в Наредбата. Описаното в списъка облекло не служи за запазване на личното облекло на служителите на дружеството, а по своето предназначение разкрива белезите на лично облекло. Освен това обстоятелството, че в заповедта е посочено да бъде закупено безплатно работно облекло не прави процесното облекло работно. В тази връзка правилно и данъчният орган в обжалвания ДРА, потвърден с решение на регионалния данъчен директор на РДД – София е посочил, че закупеното облекло не е работно и сумата в размер на 7,347.50 лева, представляваща разходите за това облекло е отнесена в увеличение на годишния финансов резултат за данъчно преобразуване на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО (отм.)

Като приел, че процесното облекло е работно по смисъла на Наредбата, Софийския градски съд е нарушил материалния закон и е достигнал до неверен правен извод относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение следва да се отмени като неправилно, като спорът бъде решен по същество, а именно: бъде отхвърлена жалбата на “Пазари Младост” ЕАД срещу ДРА № 413/14.06.2002 г., издаден от главен данъчен инспектор – ръководител екип в ДП ”Младост” при ТДД – София в частта му, потвърдена с Решение № 1983/16.12.2002 г. на директора на РДД – София, с която на „Пазари Младост” ЕАД за периода 01.01.-31.12.1999 г. са определени данъчни задължения – данък общини в размер на 515 лева главница и 164,17 лева лихви и данък печалба в размер на 1,251 лева главница и 398,88 лева лихви, произтичащи от увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО с разходи за закупено работно облекло в размер на 7,347, 50 лева.

С оглед изхода на делото и при изрично направено искане от страна на пълномощника на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, Върховният административен съд, трето отделение намира, че на основание чл. 130, ал. 4 от ДПК във връзка с чл. 49 от ЗВАС и чл. 64 от ГПК ответникът по касационната жалба – „Пазари Младост”ЕАД следва да заплати на касатора разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 430 (четиристотин и тридесет) лева. за всяка съдебна инстанция или общо 860 (осемстотин и шестдесет) лева, изчислено съобразно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. ДВ, бр. 64/23.07.2004 г.).

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 2 и ал. 2, изр. 2 ЗВАС, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 20.04.2004 г. по адм. дело № 1731/2003 г. на Софийския градски съд, административна колегия, III „в” състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Пазари Младост” ЕАД срещу ДРА № 413/14.06.2002 г., издаден от главен данъчен инспектор – ръководител екип в ДП ”Младост” при ТДД – София в частта му, потвърдена с Решение № 1983/16.12.2002 г. на директора на РДД – София, с която на „Пазари Младост” ЕАД за периода 01.01.-31.12.1999 г. са определени данъчни задължения – данък общини в размер на 515 лева главница и 164,17 лева лихви и данък печалба в размер на 1,251 лева главница и 398,88 лева лихви, произтичащи от увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 4 ЗКПО с разходи за закупено работно облекло в размер на 7,347.50 лева.

ОСЪЖДА “Пазари Младост” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. “Младост” бл. 1, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор – Мария Йорданова Гулева да заплати на Регионална данъчна дирекция – гр. София, ул.”Аксаков” № 21 сумата от 860 (осемстотин и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Сребрина Христова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Панайот Генков
/п/ Марияна Дечева