forum.lex.bg

Здравейте,

Моля за Вашите мнения и коментари по следния казус :
Колежка е уволнена от 03.07 по чл.328 от КТ. На 02.07 се среща с управителя ,при което й е врачена
Заповед за освобождаване от 03.07 за несправяне с работата и тя я подписва /с особено мнение/, след което отива на лекар. На 03.07 аз подготвям документите за прекратяване на трудовото правоотношение
и тя ме уведомява, че има болничен от 02.07. Попитах я като има болничен защо се е явила и си е подписала заповедта и тя обясни, че е отишла на лекар след това и той й е дал болничен. Ав отказах да приема болничния, счиайки, че нямам основание да го представя, защото заповедта й е от 03.07 и тя добросъвестно се е подписала под нея. Сега е завела дело срещу фирмата за неоснователно уволнение, но поставя и въпроса за неприетия от мен болничен и нейният адвокат ме призовава като свидетел в съда по повод на неприетия от мен болничен.
Аз считам, че нямам основание да приема този болничен и още по-малко да го предтавя в НОИ.
Моля коментирайте имам ли право и ако да кой е моят аргумент пред съда.
Благодаря

В чл.328 от Кт няма основание "несправяне с работата".И ако така сте написали заповедта,считайте,че съда ще Ви я върне с музика.

Най-добре е явяването като свидетел да го коментирате с колегата, който представлява работодателя пред съда. Той ще Ви обясни, че свидетеля не излага аргументи и ще даде конкретни напътствия за отговорите Ви, ако има нещо кото е "смущаващо".

Колежке, погледнете КСО, чл. 42. Нямате правно основание да не приемате болничния лист. А адвокатът на работодателя Ви какво Ви съветва?
Срок на изплащане на обезщетението

Чл. 42. (1) Паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.