Най-общо казано
В някакъв закон съществува някакъв член, който съдържа някакво твърдение.
С поредната промяна, този член е отменен.
И се втурва куцо и сакато да твърди, че отмяната на този член прави вярно, приложимо и т.н. обратното твърдение на твърдението в отменения член. Колкото и да ровиш обаче в променения закон, не можеш да намериш текст, в който това обратно твърдение да фигурира някакси, в някаква форма.
И конкретно
В КТ до 31.12.2002 г. съществува следният текст
Чл.62. (изм.,ДВ,бр.100 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Трудовият договор се сключва в писмена форма.
(2) (нова,ДВ,бр.2 от 1996 г.) Трудово правоотношение възниква и когато, без да е сключен писмен трудов договор, работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства.
В настящият момент чл.62 иглежда така
Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп., бр. 2 от 1996 г.) (1) Трудовият договор се сключва в писмена форма.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.).
Ал. 2 отсъства, няма я, има само празно място, че да се знае, че там е имало нявга нещо.
Според моите елементарни разсъждения (че какви ли други може да има един неюрист
)за всички и всякакви правоотношения, възникнали, развивали се и приключили след 1.1.2003, чл 62 ал. 2 не съществува и следователно по никакъв начин не може да бъде използвана, въвлечена и пр. и пр. в обосноваването на една юридическа теза.Да, ама не, както има адета да казва един възрастен вече любител на чупките в кръста.
" ...с изменението на Кодекса на труда, със Закона за изменение и допълнение на КТ, обнародван в ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 година, бе отменена разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ и считано от 1.1.2003 година отпадна възможността съществуването на трудовото правоотношение да се установява с всички доказателствени средства...”
Това не съм го измислил аз. Това е част от тезата, развита от един адвокат. Но и този адвокат (тази адвокатка - за да бъда точен) не го е измислила, това са част от мотивите на РС Пловдив по дело 2685/2007.
На първо място това е пример за груба логическа грешка. Отменянето на едно твърдение не прави вярно обратното твърдение. И не е въпросът дали си или не си юрист. Въпросът е можеш ли да мислиш логично.
На второ място, твърдението "... и считано от 1.1.2003 година отпадна възможността съществуването на трудовото правоотношение да се установява с всички доказателствени средства..." е едно генерално, категорично и безусловно твърдение. И като такова е лесно да бъде оборено, ако се намери поне един текст от КТ, на който текст това твърдение противоречи. Е, чл. 405а от КТ е такъв именно текст.
На трето място недоумявам как е възможно при мотивирането на решение по правоотношение, възникнало и приключило селд 1.1.2003 да се позоваваш или анализираш несъществуващ в закона текст.
Така мисля аз.
А вие?
Трудовото правоотношение е по-сложно от колкото изглежда и е небходимо да има сигурност при неговото възникване, затова и формата за действителност въведена в чл. 62 е правилно законодателно разрешение.
. Това е СРАМНО ОТСТЪПЛЕНИЕ от една КОНВЕНЦИЯ НА МОТ, но сега нямам време да я издирвам коя точно беше.
