forum.lex.bg

Освободен работник по взаимно съгласие с подписан трудов договор без право на последваща работа в конкурентна фирма за срок от три години. Естествено в България се подписва всичко и когато трябва да се спазва се нарушава. Въпрос са ми е има ли правна уредба за такива случаи или просто по съдебен ред си търсим правата.

Като цяло правото на труд е конституционно закрепено и с договор (или в случая едностранна сделка) е абсурдно да се ограничава по какъвто и да е начин. ,,Договорите трябва да се изпълняват'' гласи едно римско правило, но само тези договори които съответства на закона, т.к. само те пораждат задължения за страните. От друга страна, ако пък от постъпването на работника в конкурентната фирма произтекат вреди за Вас и те са в причинна връзка с неговите действия - (т.е. издал е произведствена или служебна тайна) тогава по общия гр.правен ред може да търсите обещетение.

Господине,
не искам да бъда груба, ама Вие как си я представяте тази работа, той 3 години да пасе овце ли? Да си смени професията направо, за ваше удоволствие. А, иначе казано и колегата преди мен Ви го е казал, подобни клаузи в трудовите договори не са действителни и нарушават основни права и свободи на глажданите на Република България.
Погледнете ситуацията логично, в икономическа криза сме, много хора са без работа, незнам Вие в какъв бранш сте, но има браншове, в които оперират по 10 фирми, разбира се конкурентни, нормално е между тях да тече от време на време "обмен на кадри". Следващият път вместо да пишете такива безумни клаузи по трудовите договори се постарайте да задържите добре обучените кадри с подходящо заплащане и приятна работна среда.

Такава клауза е валидна, още повече - арбитражен съд наскоро (по юридическите представи за времето - 5 години), постанови разваляне на договор за покупко-продажба на Банка, поради неизпълнение на "златна клауза" - бившият собственик и бивш Главен изпълнителен директор да остане неограничено време Директор.
Как ли не се метаха адвокатите, какво ли не правиха, събираха прах по библиотеките - съдът отсъди - записаното в Договора е задължително, независимо, че по Търговския закон управителя се сменя по желание на собственика.
Никакво сиромахомилство не може да бъде споделено - става въпрос вероятно за висока заплата - 500-600 лева.
Никога не съм разрешавал на прокуристите си да плащат по трудови дела, а емоционалните такива будят комсомолско отвращение.

Иване, да разбирам ли от поста ти, че ти приравняваш отношенията възникващи по трудов договор с тези по договор за търговско управление

Иване, това, дето си го писал за банката, няма особена връзка с въпроса, мисля.

А за клаузата ми се струва, че почти единодушно се приема, че не е валидна (и аз съм на това мнение).

Някога в Закона за защита на конкуренцията имаше текст, даващ възможност да се забрани на работник известно време да извършва конкурентна дейност - лично да я извършва, забележи, което е нещо по-сериозно, а не просто да бъде работник при конкуренти. Та след отмяната на този текст съм срещала поне едно решение, че такава уговорка за забрана на конкурентна дейност вече не е позволена, защото вярно, че не е изрично забранена, но противоречи на принципите за свободна конкуренция и еди-какво си там. Преразказвам по памет.
За наемане като работник мисля, че никога не е имало кой знае какво противоречие в мненията. Ми вярно овце ли да пасе през това време?

Никога не съм разрешавал на прокуристите си да плащат по трудови дела, а емоционалните такива будят комсомолско отвращение.

Емоционалните прокуристи или емоционалните дела?

кхммм

Решение № 246 от 15.01.2004 г. на ВАС по дело 3921/2003 г.
"С отмяната на ЗЗК от 1991 г. и на неговия чл. 15 отпадна забраната за осъществяване на конкурентна дейност спрямо бивш работодател. Идеята на законодателя очевидно е била да се стимулира свободната конкуренция (...) Един анализ на развитието на обществените отношения след отмяната ще покаже дали това законодателно решение е било удачно. Такъв анализ обаче може да направи само законодателят. (...) Подписани декларации или клаузи в трудовите договори на тези работници и служители нямат правна стойност, защото противоречат на идеята за свободно и бързо развитие на българския пазар и стимулиране на конкуренцията и поради това са в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (с изключение на случаите на чл. 126, т. 9 от КТ)."

Между другото... съвсем хипотетично, ако има такава клауза "без право на последваща работа в конкурентна фирма за срок от три години, срещу обезщетение в размер три годишни заплати". Аз не виждам проблем... ама не ми е работа да ги знам дали са възможни такива проблеми , но в това, в което съм сигурен е, че това обезщетение е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС - чл.9 ал.2 т.2

На този принцип - обезщетение - най-общо работят търговските представители по ТЗ - поемането на ангажимент за неупражняване на конкурентна дейност следва да се обезщети.
В предлаганите клаузи в трудовите договори няма и намек за възмездяване.

Явно има колизия.
Иначе - на който му се е налагало да върши ликвидация, или да помага на затруднено финансово дружество, знае за какво става въпрос - примерно от 500 работника, уволняваш 450 - няма начин да не водят дела.
Въпроса е, че те въздействат на местна почва с прокуриста (изпълнителния директор), почват едни ревове - а то няма начин, просто няма пазар за фирмата.

На този принцип - обезщетение - най-общо работят търговските представители по ТЗ - поемането на ангажимент за неупражняване на конкурентна дейност следва да се обезщети.

А така. И понеже на един търговец, който поначало се счита за доста по-Оправен и няма нужда друг да се грижи за интересите му, законът, първо, му ограничава срока на забраната до две години (май толкова бяха), и второ, му гарантира обезщетение, кажете въобще мислима ли е тригодишна безвъзмездна забрана за един работник.

Съгласен съм с колегите , че подобна клауза в ТД е недействителна.Изобщо тук не може да става дума за нелоялна конкуренция между търговците-работодатели.Напротив тук става дума за друг пазар-пазара на труда.А подобни клаузи само могат да го разстроят и да разрушат именно конкуренцията в него.Фирмите трябва да се състезават да предлагат по-добри условия , за да привличат по-качествените работници.За каква конкуренция става дума , ако тези клаузи бъдат въведени , delege ferenda , теоретично, в бъдещото законодателство.Подписват работниците ТД със задължение да не ходят в конкурентни фирми за определен срок и работодателят , спокоен ,свирка с уста и изобщо нито има стимул да увеличава заплати , нито условия на труд , гарантиран е че няма да си загуби работниците , каквото и да става(освен ако последните не решат да се преквалифицират ).Напротив вместо да се чудят как да ограничават правото на труд на работниците си , за да ги задържат , работодателите трябва да използват друг инструментариум-парични стимули , работна среда и т.н.

На този принцип - обезщетение - най-общо работят търговските представители по ТЗ - поемането на ангажимент за неупражняване на конкурентна дейност следва да се обезщети.

А, сега, дали е възможна такава договорка, това е по вашата част )) По моята е резултата, ако става - щом взема едни пари, гледа си оборотите Макар че, тук може да се поспори, доколко този ангажимент представлява "независима икономическа дейност"