forum.lex.bg

Колеги, имам нужда от малко "help":
Работник ще съди бившия си работодател, защото: "...не ми е направено предложение в писмена форма и липсва задължителната писмена форма за съгласието ми...не е спазена законоустановената процедура" /цитирам исковата молба/.
Работил е като шофьор, а на 01.08 е преназначен, като ел. техник. На 04.08 напуска по собствено желание и подписва Заповед за прекратяване на трудовия договор с основание чл.325 т.1 от КТ.
Това първо. По-натам в исковата молба същия пише, че: ".... мислел, че подписва Заповед с основание чл.328, ал.1, т.3..."
Искането му е да бъде възстановен на работа и да му се изплатят обезщетения по чл.224 ал.1 и по чл.220, ал.1 от КТ.
Първото ще му бъде изплатено така или иначе в края на този месец и го пише в заповедта.
Въпросът ми е следният: Задължително ли е предложението и съгласието на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие да е в писмена форма? Или съгласието на работодателя се съдържа в заповедта, а съгласието на работника се приема, че е дадено с подписването й?
Търсих практика в "Апис", но...уви. Ще съм благодарна на всички колеги, които са наясно с конкретната материя и споделят мнение.

След като е подписал връчената му заповед, значи, че се е съгласил договорът му да бъде прекратен на това основание. Не е необходимо да има друго - отправено писмено предложение и нег. приемане. С подписването на самата заповед страните са изразили съгласието си."Мисленето", че подписва нещо друго...какво означава. Тр. да се доказва, че е бил в грешка или въведен в заблуждение...Умряла работа според мен. Но все пак важни са и конкретните подробности. Постигането на взаимно съгласие на страните и писменото му изразяване е достатъчно.
Вижте и "ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ" ПО СМИСЪЛА НА КТ ОЗНАЧАВА ПЪЛНО СЪВПАДЕНИЕ НА ДВЕТЕ НАСРЕЩНИ ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР. ТОВА СЪВПАДЕНИЕ ТРЯБВА ДА Е НАЛИЦЕ НЕ САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НАМЕРЕНИЕТО НА СТРАНИТЕ ДА ПРЕКРАТЯТ ТРУДОВО-ПРАВНАТА ВРЪЗКА, НО И ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВСИЧКИ ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО СА СЪСТАВНА ЧАСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО. /РЕШЕНИЕ № 1865 ОТ 08.02.2006 Г. ПО ГР. Д. № 1374/2003 Г., III Г. О. НА ВКС/, но то касае неразбирателство за момента на прекр., а тук тр. да се доказва грешк, заблуждение и не знам точно какво, защото няма подробности

Това добре, но откровено казано не схващам какво означава някой да бъде възстановен на работа, при положение, че е напуснал по взаимно съгласие

Ами най-вероятно няма да се наложи да бъде възстановяван, но ако все пак съда признае уволнението за незаконно, например поради причина, че липсва съгласие между страните, тогава ще тр. да го възстановявате.

Slarty написа:...ако все пак съда признае уволнението за незаконно, например поради причина, че липсва съгласие между страните....

Човекът не е уволнен. А и как може едно уволнение да е незаконно, поради "липса на съгласие"? Уволняването е дисциплинарно наказание и определено не се иска работникът да е съгласен да бъде уволнен.

Интресно ми е, защото колегата, който е писал исковата молба /едва ли ищецът сам я е творил/, пише така: "....да бъда възстановен на заеманата до сега от мен длъжност..."
Та питането ми беше, възможно ли е изобщо "възстановяване на работа", при положение, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ? Според мен, твърдо не.

П.П. Благодаря за решението, което ми пратихте по-горе.

Възможно е. По въпроса има съдебна практика. Работодателят трябва да докаже, че има воля за постигнато съгласие и че е изпълнен състава на 325 т.1. Не знам как ще го направите като нямате молба за напускане от работника по 325 т.1. Доколкото разбирам работника оспорва прекратяването на договора поради порок на волята.

Точно това питам Не успявам да намеря практика точно по този член, а именно относно писмената форма. А ако работодателят предлага варианта за взаимно съгласие? Предложение в писмен вид до работника ли? Според колеги, със заповедта с която се прекратява ТД и подписването й от двете страни е спазена формата. Хубаво. Ама ми се ще да видя поне едно решение в подкрепа на това.
А и основната претенция на ищеца е, че не е спазена необходимата процедура за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а именно - не му е отправено предизвестие. А в чл. 325 от КТ изрично пише, че не се отправя такова. И на база непредявяване на предизвестие и неспазване срока на същото следва да му се изплати обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ. Ищецът е бил назначен със срок на изпитване в полза на работодателя, който срок е бил до 08.08.2008г. А е напуснал по взаимно съгласие на 04.08. Тоест, ако работодателят е искал да го освободи без излишни главоболия е можел спокойно да го направи след 4 дни. Но работникът сам е пожелал да напусне. После от Бюрото по труда му правят една бърза консултация на тема обезщетения най-различни, щото шефа на фирмата е баровец. Пращат го при адвокат и...на 11.08.2008г вече има искова молба. Няма лошо. Кодекса на труда е за това - да се чете и от работодатели и от работници. И да се тълкува.