forum.lex.bg

Моля за разяснение как може да се тълкува защитата при съкращения от страна на чл.333 от КТ. Администратор на държавна институция се позовава на 12% съкращение на щата,но съкращава техн .бройки пряко заети в производството ,като ги трансформира ,като административно щатни.Същевременно не се съобразява и с посочения член от КТ ,по чиито текст има и съкретени с исхематична болест на сърдечно съдовата система.Оправдава се с мотива "ТЕЛК"да каже къде да работи.Но в ТЕЛК протокола изрично е подчертано ,че лицето може да изпълнява длъжноста на която е назначен.Не прилича ли това на опит за заобикаляне на закона с една единствена цел да се запази "бройка"именно в администрацията .за сметка на технологията в това ведомство.Случаят е точно за медиите ,но за съжеление именно там се правят тези интриги.Дайте съвет как да се постъпи ,като се запази доброто поведение и възможност за решаване на повдигнатия от мен въпрос,с една единствена цел имали нарушение и какво е то?

Кодексът на труда предвижда, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точка 2, /какъвто доколкото разбирам е случая - съкращение в щата/, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник, който боледува от болест, определена в Наредба 5 от 1987 г. на Министъра на здравеопазването. Исхимичната болест на сърцето е една от тези болести. Работодателят е длъжен да направи искане до Инспекцията по труда, като към него се приложи и експертното решение на ТЕЛК. Ако прекрати трудовото правоотношение поради съкращение в щата без предварително да е изпълнил тази процедура, то заповедта за уволнение може да се обжалва пред съда и само на основание, че не изпълнена тази процедура съда ще постанови решение, с което заповедта ще се отмени като незаконосъобразна и работникът ще бъде възстановен на работа. Имайте предвид, че в този случай се дължи връщане на всички получени обезщетения, получени във връзка с прекратяване на трудовия договор, тъй като те вече са получени на отпаднало основание.
Надявам се правилно да съм разбрала въпроса Ви, тъй като изложението Ви не е съвсем ясно.

Благодаря,внесохте едно успокоение при създалото се напрежение.Интересен е факта ,че в закнодателството се казва за защитен служител и работник а на практика "може"с разрешение на инспекцията по труда.Т.е. пак има вратичка за тълкование в интерес само на едната страна.Прегледах как стои такъв казус в Европейската трудово правна практика.Оказва се ,че в повечето страни, а и у нас вече,профсъюзите стоят твърдо за формулата ,няма защитен работодател.Има защитен работник,дори и в ликвидация.При нас обаче ,работодателя ,особено когато е в бюджетната сфера си позволява такива волности,без да може да бъде наказан.Ако съдът върне уволнения работник ,такива проблеми му се създават,че не е за коментиране.Например "допитването"до ТЕЛК комисиите е едно напрежение,което за болен работник или служител може да му коства много.И без това за да се определи степен на инвалидност ,таксите за прегледи стават непоносими за мистериозните ни заплати.КТ както ми описвате е твърдо за защитата,но натискът върху ТЕЛК от страна на работодателя се превръща в корупция и отново болният човек става "мишена"за допълнително ,повторно заплащане .Да не говорим ако трябва да се ползва и юридическа защита.Фрапиращ случай е този който стана причина да питам.Работодателя пита ТЕЛК може ли въпросното лице да работи работата която е работил до този момент,а в протокола от ТЕЛК изрично е подчертано че МОЖЕ и няма възражение .За това е и заверен протокола в законовия срок .Защо тази "държавна "институция прави това "забавяне "на разрешаването на подобен случай и къде се крие "уловката"от това не ми е ясно.Едно ми става ясно,без да съм специалист в тази насока.Има голямо разминаване на Администрацията в нейната компетентност или простичко казано корупция и цинизъм.

Мисля, че е ползвана опцията на 325, т. 12 от кодекса на труда