forum.lex.bg

Здравейте, колеги!
Петък вечер е, ще Ви помоля да ме извините за странния казус, по който днес с колежка и приятелка не можахме да стигнем до еднозночно решение.
Ето ситуацията, в кратък вариант:
Прекратен трудов договор през 2004 г. между Х и държавна администрация. По чудо, независимо от държавната политика напоследък, ВКС признава уволнението за незаконно, постановява възстановяване и обезщетение.
В 14-дневния срок Х заявява желанието си да бъде възстановен. Възстановяват го и го освобождават наново. Поради обстоятелството, че работодателят е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, обезщетението се бави все още. Въпросът, който възниква, след изчитането в детайли на многобройните писма на МТСП, е [list=]ДЪЛЖИ ЛИ СЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за неползван отпуск за периода от момента на незаконното освобождаване от заеманата длъжност до възстановяването му на работа? [/list]Моето мнение е в смисъл, че се дължи, но не бих искала да чуя ие Вашите мниня. Благодаря предварително на всички отзовали се и които ще отделят от почивката си, за да се включат.

А с какво се обосновава мнението, че се дължи?
Аз мисля, че не се дължи ...

Възстановяването поражда всички правни последици на съществуващ действителен трудов договор: все е дно през цялото време работникът е полагал труд. Съответно - е имал право на отпуск. В Сиела има един вагон Писма на МТПСи ГД "ИТ" в този смисъл, но шефът на учреждението - работодател е ...... (намесетете буквичките по фантазия). Благодаря за среднощното включване

И аз така предполагах, че ще са мотивите в полза на тая теза ...
Ето и моите за обратната: не е полаган реален труд => отпуските не са полагаеми => не се плащат (защото смисълът на отпуска е да се почине от полагане на труд) ... накратко това ... не мисля, че правните последици са все едно е имало договор ... най-малкото не му се полагат "заплати", а обезщетение и то за максимум 6-мес. ... а и някак си не мога да си обясня обезщетение (за неползвания отпуск) наред с обезщетението за оставането без работа ...
... не знам аз така си мисля ... не претендирам, че съм задълбавал в казуса ...

Обезщетението, равно на шестте заплати и другите неща в тезата Ви са ок и за мен. НО: фактически и юридически трудовият договор се прекратява наново, все едно го е нямало старото прекратяване.
ПИСМО ИЗХ. № 26/110 ОТ 30.04.2002 Г. ОТНОСНО: ПРАВОТО НА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ПРИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Съгласно чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаите, когато работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
С оглед на изложеното, независимо че през времето от уволнението до възстановяването му на работа лицето не е работило реално, същото има право да ползва платен годишен отпуск.
ПИСМО ИЗХ. № 92-22-0103 ОТ 30.01.2006 Г. НА МТСП ОТНОСНО: ЗА ТРУДОВ СТАЖ СЕ ПРИЗНАВА И ВРЕМЕТО, ПРЕЗ КОЕТО НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ И РАБОТНИКЪТ Е ОСТАНАЛ БЕЗ РАБОТА ПОРАДИ УВОЛНЕНИЕ, КОЕТО Е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА

По реда на чл. 19 и следващите от Закона за административното производство се обжалва предписание за изплащане на обезщетение за платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал. 1 КТ, за период който включва времето, признато за трудов стаж, по силата на чл. 345, т. 1 КТ (времето от прекратяване на ТПО до възстановяване на работа) и времето от възстановяването до повторното прекратяване на трудовото правоотношение.
Контролният орган установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, работодателят не е определил полагащото му се обезщетение за платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж съгласно чл. 224, ал. 1 КТ.
На лицето е предписано да се определи обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
По преписката са събрани достатъчно доказателства, от които се установява че лицето има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до възстановяването му на работа, включително и за краткия период след възстановяването до уволнението със заповед № .....
Горният извод се прави с оглед законовите разпоредби на чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 345, т. 1 КТ.
Съгласно чл. 354, т. 1 КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение и работникът е останал без работа, поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването. Този период се удостоверява посредством решение на съда, молба от работника за възстановяване, заповед за възстановяване и трудова книжка, която да удостовери периода, в който лицето е останало без работа. Този период ще бъде включен при определяне на обезщетението за неползван платен годишен отпуск при последвалото прекратяване на трудовото правоотношение.
В случая, след възстановяването на работа, служителят не е ползвал платен годишен отпуск и за периода на отпуска ще му бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ.
За изплащането на обезщетение за неползван платен годишен отпуск законът поставя следните условия:
- да съществува време, което по закон е признато за трудов стаж;
- да е налице прекратено трудово правоотношение.
В конкретния случай са изпълнени и двете условия:
- времето, което по закон е признато за трудов стаж, включващо периода от незаконното уволнение до възстановяването на работа и периода от възстановяването до повторното прекратяване на трудовото правоотношение с лицето;
- правоотношението с лицето е прекратено.


Има още поне двадесет писма в този смисъл...

Ами екстра - цитирайте му ги на въпросния работодател ...
Обаче на мен и идва друго на ум - съдебното решение ... там нали пише: 1.признава за незаконно .... 2.възстановява .... 3.осъжда да заплати на основание ... обезщетение в размер ... или нещо такова
Май трябваше от тук да тръгнем ... знам ли ...

Съдебното решение касае единствено незаконното уволнение отпреди, съдът не може фактически да разбореди бъдещи погрешни действия на работодателя - той възстановява работника и не предполага новото бъдещо уволнение...
Няма ли и други колеги да се включат? Аз съм просто пеналист....

sunshine_75 написа:Съдебното решение касае единствено незаконното уволнение отпреди, съдът не може фактически да разбореди бъдещи погрешни действия на работодателя - той възстановява работника и не предполага новото бъдещо уволнение...
Няма ли и други колеги да се включат? Аз съм просто пеналист....

Е и ?

Именно, защото касае предното незаконно уволнение ... Какъв Ви е диспозитива на решението?

Какво общо има второто уволняване с първото ? Може би имате предвид, че при второто уволнение (след като е възстановен със съд.реш.), което вече да кажем е законно, е следвало да се изплати и обезщетението за неползван отпуск ? А не с обезщетението за тея 6-мес. ...

Чак сега разбрах какво имате предвид (ако е това де)
Хм ... ами да - ще има обезщетение, но според мен то ще е там колкото се пада за 1 работен ден пропорционално отпуск ... ... не знам ... това мисля аз ...

Не споделям становището в посоченото писмо ... не считам, че тоя 6-мес. период следва да се включва

При признаване на уволнението за незаконно се заличават правните последици от уволението. Все едно,че трудовото/служебното ПО не е прекъсвано. При повторно прекратяване на Трудовото/служ. ПО се дължи обезщетение за неползвания отпуск пропорционално на стажа. Следователно за цялото време на уволението лицето има право на отпуск и на обезщетение при неползване.
такова е и становището на проф. Мръчков и предложенията за изменение на КТ и добавяне на подобен изричен текст.

За периода на незаконното уволнение до възстановяването на работа лицето има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж при работодателя, при когото е възстановено.

Писмо № 92/642 08.08.2007 г. на МТСП

..........................Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно за периода на незаконното уволнение до възстановяването на работа конкретното лице ще има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж при работодателя, при когото то е възстановено. Този отпуск може да се ползва ефективно, като обезщетението за неползван платен годишен отпуск по реда на чл. 224 от КТ се дължи само при последващо прекратяване на трудовото правоотношение............

Блаагодаря на включилите се колеги! Въпросът ми вече се "избистря" до механизмът за защита на накърнените при последвалото второ уволнение: дали обжалване на заповедта на работодателя пред съответния РС или сигнал до ИА "ГИТ"? И кое би било по "ефикасният" за човека вариант - като време и резултат? Или и двете? Някой с практически опит и желание да го сподели?

sunshine_75 написа:Блаагодаря на включилите се колеги! Въпросът ми вече се "избистря" до механизмът за защита на накърнените при последвалото второ уволнение: дали обжалване на заповедта на работодателя пред съответния РС или сигнал до ИА "ГИТ"? И кое би било по "ефикасният" за човека вариант - като време и резултат? Или и двете? Някой с практически опит и желание да го сподели?

Инспекторе, следя дискусията Ви от днес... по някое време, но за съжаление, не съм съгласна с Вас.

Колега Sunshine_75, аз бих постъпила по следния начин- депозирам молба в съда и паралелно сигнал до ИА "ГИТ".

Като време и резултат- с новия ГПК- прилично бързо.... месец за отговор, насрочване- първо заседание, ще има ССЕ/ направете си искане!/ - второ заседание- решение. Е, възможно е обжалване...

Пред ИА "ГИТ"- месец време за сигнал, проверка, отговор на сигналът Ви... уведомяват, че при проверката какво са констатирали, дали има предписание за отстраняване на нередовностите и срокът, който са дали на отстраняването им от работодателя. След изтичане и неизпълнение- съответни адм. санкций. Никой не може да го задължи да плати!
Обаче- писменият отговор от ИТ бихте могли да ползвате пред съда

та- успех!

Сърдечно благодаря!!! Лека и спокойна нощ на всички!

Дано да съм Ви била полезна, лека и на Вас.

Е аз си казвам моето становище - въпреки текста на чл. 224, ал. 1 КТ ( ... пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж ... - а времето, през което е бил незаконно уволнен също се признава ...), считам, че следва едно не чак толкова буквално тълкуване, а по скоро да се изходи от функцията на това обезщетение за неползван отпуск ...
Никой не ангажирам с мнението си ... въпросът беше интересен и се радвам, че го обсъдихме

Инспекторе, Вие съвсем уместно попитахте / на два пъти/ какъв е диспозитива на решението, постановено по първата заповед за уволнение.
Не се включих по- рано в дискусията, защото прецених, че инфото е недостатъчно. Дали се касае за иск по 224 преди първото уволнение/ има данни за обезщетение, но по кой чл..../, или за такъв по второто... или проблема е, че обезщетението не е изплатено ?

Прекратен трудов договор през 2004 г. между Х и държавна администрация. По чудо, независимо от държавната политика напоследък, ВКС признава уволнението за незаконно, постановява възстановяване и обезщетение.
В 14-дневния срок Х заявява желанието си да бъде възстановен. Възстановяват го и го освобождават наново. Поради обстоятелството, че работодателят е второстепенен разпоредител на бюджетни средства, обезщетението се бави все още.

Това, болднатото, не се изчисти- а пътищата са различни....
Аз го разбирам така - ще се дири обезщетение по второто уволнение.
Именно защото след постановяване на решение за отмяна на незаконно уволнение, времето през което е траял процеса се признава за трудов стаж- бих си предявила отново искане за изплащане на обезщетение по 224... и след втората заповед. Не губя нищо, нали така..

Какъвто и да е резултата по бъдещият иск, надявам се колегата sunshine_75, при добро желание , да ни уведоми- ще е интересно да прочета.

Такал Може би наистина не съм била съвсем ясна първоначално. ВКС отменя първото (от 2004) уволнение и удовлетворява всички претенции на работника. В законовия 14-дневен срок от съобщаването, че е възстановен на работа, той се явява при работодателя си, заявява му, че ще започне изпълнение на трудовите си функции. Когато се явява на работа, получава заповед за възстановяване на работа и заповед за НОВО уволнение, в която изобщо не се говори за обезщетение за неползван отпуск за периода от първото уволнение до второто. С писмо той вече е поканил работодателя си да му изплати дължимото обезщетение за този неползван отпуск, но работодателят се прави на "ощипан" - независимо от това, че адвокатът на работника лично му е предоставил копия от писмата на МТПС, за които споменах по-горе.
Аз съм само "помощник" на този адвокат, най-вече в идеите. И тъй като и между мен и адвоката възникна спор (знаете как две наши глави могат да родят три различни идеи), потърсих Вашата помощ.
Диспозитивът на решението на ВКС НЕ Е предмет на питането ми.
Обещавам да Ви държа в течение на развитието на казуса. За мен е най-вече въпрос на чисто правен интерес. Благодаря Ви за помощта, ще предоставя съветите Ви на колеегата, който е пряко ангажиран с казуса, обещавам да Ви държа в течение на развитието му. Радвам се, че се получи "неспамната" и интересна дискусия. Лека неделя.

Поли, предполагам диспозитивът гласи нещо от сорта на:
1.признава за незаконно ....
2.възстановява ....
3.осъжда да заплати на основание (чл.225, ал.1 КТ) ... обезщетение в размер ...
и т.н.
... не мисля, че има и обезщетение за неползван отпуск (в диспозитива), защото реално работникът е "възстановен" ... а това обезщетение е при прекратяване на ТП
... вече при конкретната факт. ситуация - работника се явява и веднага е прекатено ТП следва да се "търси" обезщетението за неползван отпуск - мисля, че за това обезщетение се пита в случая (и аз първоначално се бях "оплел" )
... няма как в решението да има осъдителен диспозитив за обезщетението за неползван отпуск, защото ТП се "възстановява" ...
... колегата по-скоро има предвид вече при второто уволнение (да приемем законно) дали се дължи обезщетението за неползван отпуск (защото такъв не е ползван, а то и няма как да бъде ползван ... нали реално не е имало положен труд ... работодател ... ) - един вид се получава ситуация, при която "все едно" е имало ТП (ако приемем, че 3 мес. е бил периода от незак. уволнение до възстановяването) в продължение на 3 мес., което е прекратено (само че има разлика дали тези 3 мес. са си били реално ТП, или са "наложени" от съд.реш. ... поне за мен ...)

Посочените писма/инструкции казват, че такова обезщетение се дължи (вероятно и съд. практика е такава - не мога да кажа), изхождайки от буквалното тълкуване на на чл. 224, ал. 1 КТ ( ... пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж ... - а времето, през което е бил незаконно уволнен също се признава за трудов стаж ...) ...
... аз обаче считам, че следва едно не чак толкова буквално тълкуване, а по скоро да се изходи от функцията на това обезщетение за неползван отпуск ...

Значи правилно съм разбрала- написаното в предния ми пост си остава валидно- аз, бих търсила, нищо не губя. Това си е отделен иск...дали съдът ще го уважи - ще разберем след време.

poli_g написа:Значи правилно съм разбрала- написаното в предния ми пост си остава валидно- аз, бих търсила, нищо не губя. Това си е отделен иск...дали съдът ще го уважи - ще разберем след време.

Аз също бих търсил
Но ако съм решаващ орган нямаше да дам