forum.lex.bg

Здравейте,имам следния въпрос:
Фирма,занимаваща се с монтаж на интериорни врати,извършва своята дейност на територията на цялата страна.На монтажниците работещи в нея,при изпращането им на обекти извън населеното място(седалище на фирмата),им се поемат пътни и квартирни разходи,но фирмата отказва да им изплаща дневни,защото според тях работното място на длъжността "монтажник",било навсякъде в страната на обекти ,с които фирмата ими сключен договор.Доколко е правилно подобно решение,и дали наистина работното място на монтажника е навсякъде където има обекти,на които е пратен. Предварително благодаря на всички ,които изразят мнение на така поставения от мен въпрос.

Наредбата съм я чел,но в чл.19 (2),се говори за напускане на населено място,а в случая ако се приеме,че по длъжностна характеристика работното място е там където е обекта,на практика няма напускане на работното място.Търся някъкъв текст,в който да е ясно написано че този вид труд задължително трябва да има конкретно определено работно място,при напускането на което се дължат дневни пари

Мястотро на работа се определя не в длъжностната характеристика, а в сключения трудов договор. Какво е записано във вашия трудов договор?

Кодекс на труда
Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
(2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
(3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
(4) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.