forum.lex.bg

Колеги, моля за помощ във връзка с дисциплинарно уволнение!
Изпратих Заповед, с която изисквам писмени обяснения от работник във връзка с допуснати нарушения на трудовата дисциплина.
В заповедта не е упоменато никъде, че тя е във връзка със започнало призводство за установяване на нарушението и налагаве на дисципл. наказание. Това съществено нарушение на процедурата ли е? Ако може "paste" на някаква практика по въпроса!?

Ако в искането на писмени обяснения изрично е упоменато "На основание чл. 193, ал. 1 КТ..." е повече от ясно, че става дума за дисциплинарно производство. А в самото искане на писмени обяснения всичко трябва да е точно и конкретно - най-вече кога е установено (с упоменаване на акта, с който е установено, например протокол), в какво се изразява нарушението (с посочване на правната норма, която е нарушена), кога е извършено (дата) и указание за срока, в който следва да бъдат дадени. Накрая слагате едно "недаването на писмени обяснения в посочения срок ще се счита за отказ да дадете такива" или нещо подобно...
Да не забравите закрилата по чл. 333 КТ, защото при обжалване и нарушена процедура съдът не гледа спора по същество, а отменя наказанието веднага...
Това е...

В Заповедта, не е изрично упоменато!
При това положение може ли да се счита за съществено нарушение на процедурата?

fff_1 написа:В Заповедта, не е изрично упоменато!
При това положение може ли да се счита за съществено нарушение на процедурата?

Да

Благодаря!

fester1 написа:...защото при обжалване и нарушена процедура съдът не гледа спора по същество, а отменя наказанието веднага...
Това е...

Извинявам се за вмешателството, за да не преписвам темата, само ако мога да задам един уточняващ въпрос.
При такова нарушение на процедурата, като потърпевш, длъжен ли съм да обжалвам или мога направо да заведа дело за неправомерно уволнение или то е едно и също?
Простете невежеството, благодаря!

Всяка заповед е индивидуален административен акт и по отношение на издаването и се прилагат разпоредбите на АПК - прочетете си го, ако липсва нещо от задължителните реквизити значи е издаден с порок, а порочните актове на пораждат правни последици - падат в съда.

RumenL написа:Всяка заповед е индивидуален административен акт и по отношение на издаването и се прилагат разпоредбите на АПК - прочетете си го, ако липсва нещо от задължителните реквизити значи е издаден с порок, а порочните актове на пораждат правни последици - падат в съда.

Здравейте,

Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание по смисъла на КТ, като в конкретния случай това е най-тежкото - уволнение, не е и не може да бъде ИАА. Това е изначален и основен принцип в Трудовото право при взаимоотношения работодател - работник. Това е така, поради обстоятелството, че липсва публичноправен събект - Държавата или нейн орган или поделение, който да има такива държавнически функции.

Процедурата по оспорване на уволнението, а не на заповедта изрично и подробно е уредено в КТ, а не в друг нормативен акт. Поради това не може да се прилагат разпоредбите на АПК.

УСПЕХ !

В КТ на труда е предоставена алтернативна възможност на работника да оспори уволнението си пред самия работодател или пред съда - определени срокове, в зависимост от наложеното дисциплинанро наказание - " Чл. 344. (1) Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска..."

От друга страна обаче, оспорването пред работодателя / в практиката си съм имал няколко такива случаи / не дава никакъв резултат. И в тези случаи се стигна до предявяване на искова претенция в установения 2 месечен преклузивен срок.

УСПЕХ !

Не е преклузивен, а давностен този срок!

mitko6 написа:Не е преклузивен, а давностен този срок!

Здравейте,

Съдебната практика е спорна по този въпрос, въпреки изписването в чл.358 КТ. ЗА сравнение практиката преди 90 г. В последствие обаче е настъпила промяна в тълкуването и разбирането. / така Мръчков, Трудово Право 2001.г стр. 694/. Аз лично застъпвам тезата, че срокът е преклузивен.

УСПЕХ !

За първи път разбирам, че Мръчков е на това становище! Би ли цитирал неговите доводи.

Монтескио е отговорил правилно ,не разбирам за какав дявол трябва дон Кихот да спами ,става въпрос за КТ и никакв ИАА нямаме в случая.

Относно спора дали срока по чл.358 КТ е давностен или преклузивен ,пф-рМръчков счита че е давностен ,има една мн. хубава книжка от издание от седемдеестте години на миналия век мисля беше "Защита срещу незаконно уволнение ",не е пред мен сега.
Има автори ,които подкрепят и обратното ,че срока е преклузивен.За мен тоя срок също е преклузивен .

Би ли посочила кои са тези автори! Защо според теб са преклузивни тези срокове, обоснови се! Инак съдебната практика е единна - те са давностни.

mitko6 написа:Би ли посочила кои са тези автори! Защо според теб са преклузивни тези срокове, обоснови се! Инак съдебната практика е единна - те са давностни.

100 пъти казах ,че не желая да се мъкнеш след мен.Едва ли ще ти отогворя но след като си любител на съдебната практика .....

Решение № 252 от 21.IV.1989 г. по гр. д. № 160/89 г., III г. о.
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 10/1989 г.
чл. 358 КТ
Сроковете по чл. 358 КТ за предявяване на исковете по трудови спорове са преклузивни и съдът е длъжен да следи служебно за спазването им.
----------------------------
Предложението е неоснователно. Чл. 358, т. 3 КТ изрично разпорежда, че исковете за извънреден труд се предявяват в едногодишен срок, който съгласно чл. 359 започва да тече от възникването на това право. В този смисъл бе и разпоредбата на чл. 2, б. "б" от Правилника за разглеждане на трудовите спорове от 1958 г. (отм.). Неоснователно се поддържа, че в нарушение на чл. 120 ЗЗД съдът е приложил служебно давността, когато тя се прилага служебно само за вземания между социалистически организации. Според чл. 110 ЗЗД с изтичането на пет години се погасяват всякакви вземания, за които не е предвиден друг срок. Приложението на чл. 120 се отнася до давностните срокове по чл. 110 и следващите от ЗЗД, а те уреждат материалните предпоставки, при които се погасява правото на иск.


Разпоредбата на чл. 358 КТ има друг характер. Тя се намира в глава осемнадесета от КТ, в която е уреден процесуалният ред за трудовоправната защита. Аналогично на срока по чл. 104 ГПК, в който може да бъде приет насрещният иск за разглеждане заедно с първоначалния, срокът в който може да се поиска постановяване на допълнително решение по чл. 193 ГПК, по чл. 226 ГПК, в който може да се направи искането за допускане на преглед по реда на надзора, този по чл. 288 и чл. 55 в който може да се поиска възлагане на имота предмет на делбата, срокът по чл. 358 КТ определя докога могат да се предявяват исковете, произтичащи от трудовоправни отношения. Той има характер от процесуално естество, а процесуалните срокове са преклузивни. Особеното за тях е, че текат по отношение на всички, не могат да бъдат спирани или прекъсвани и се прилагат служебно от съда, който е длъжен да следи за спазването им.