forum.lex.bg

Здравейте! Аз съм студент редовно обучение. Също така работя на безсрочен трудов договор. В него е посочено де трябва да дам 3месечно предизвестие за да напусна. Мога ле да го прекратя еностранно без последствия за мен и без да спазя този срок (някой ми беше споменал че като студент имам право на подобно нещо но не открих нищо подобно в трудовия кодекс)
благодаря!

ами лошо си гледал! Я пак виж чл.327, т.6 КТ, ама в някое по-ново издание напр. след 2001 г.

На основание чл.327, т.6 от КТ, когато продължавате образованието си в учебно заведение като редовен студент, можете да прекратите трудовия си договор без предизвестие.

georgeg написа:Здравейте! Аз съм студент редовно обучение. Също така работя на безсрочен трудов договор. В него е посочено де трябва да дам 3месечно предизвестие за да напусна. Мога ле да го прекратя еностранно без последствия за мен и без да спазя този срок (някой ми беше споменал че като студент имам право на подобно нещо но не открих нищо подобно в трудовия кодекс)
благодаря!

Здравейте,

Вие можете да прекратите трудовия си договор без предизвестие, само ако са налице условията на чл.327 КТ. В противен случай, ще следва да изпълните трудовия си договор и да отправите 3 месечно предизвестие. Възможно е, след като отправите това предизвестие, да не го спазите и да не се явявате на работа. В този случай, ще дължите на работодателя си обезщетение за срока на предизвестието си в размер на трудовото си възнаграждение по договор.

Повече относно възможността за прекратяване на трудовия договор можете да прочетете в раздел " Трудово Право" тук: http://lex.bg/lex.bg/members/monteskio/

rts написа:На основание чл.327, т.6 от КТ, когато продължавате образованието си в учебно заведение като редовен студент, можете да прекратите трудовия си договор без предизвестие.

Ще си позволя да изразя принципно несъгласие с така изразеното становище.
Конкретният законов текст на новелата на чл.327 т.6 КТ визира хипотезата, когато лице - работник или служител е завършило средното си образование, кандидатствало е и ПРОДЪЛЖАВА обучението си, като е приет за студент редовна форма на обучение, или лице което постъпва на редовна докторантура. Именно заради приемането му като студент редовна форма или на доктурантура е основанието за прекратяване на договора без предизвестието. Това може да се осъществи само от момента на приемането на това лице в съответното учебно заведение до самото започва на учебния процес. След този момент тази " привилегия " губи силата си. В КТ са предоставени отделни изключителни права само на определен кръг работници и служители и то за точно определен период от време. Този случай е един от тях, но е ограничен от един факт - времевия.

От написаното по-горе може да се изведе извод, че работник или служител, който не се е възползвал от рпавото да прекрати договора си, когато това е било възможно - в момента на приемането му, то това право за него се е погасило. След този момент, прекратяването на договора може да се осъществи само по общия ред посочен в КТ.



УСПЕХ !

да, монтскьо така е по принцип. Но има един вариант, който също е възможен - задочник преминаващ на редовно обучение. В тази хипотеза също е приложимо основание на чл.327, т.6 КТ. Освен това ако направи изявлението работника си задавам въпроса как работодателя ще оспори действителността на волята му с оглед на разпоредбата на 335, ал.2 КТ? Ей туй ми е най-странното

пардон за неточните термини в поста ми, но не съм в кондиция нещо

nat написа:да, монтскьо така е по принцип. Но има един вариант, който също е възможен - задочник преминаващ на редовно обучение. В тази хипотеза също е приложимо основание на чл.327, т.6 КТ. Освен това ако направи изявлението работника си задавам въпроса как работодателя ще оспори действителността на волята му с оглед на разпоредбата на 335, ал.2 КТ? Ей туй ми е най-странното

Здравейте колега nat,

На пръв поглед предложения от Вас пример формално погледнато изпълнява вслички елементи от хипотезата на нормата на чл.327 т.6 КТ. Разгледан в детайли обаче, мисля че при този вариант отново работника не може да прекрати договора си , възползвайки се от привилегията на тази законова норма. След логическо и граматическо тълкуване на този законов текст, в мен се налага правния извод, че този работник, респ.служител е лице, което е прието да следва във ВУЗ в редовна форма. Само и единствено при тази хипотеза, той може да реализира това свое право. Този извод е основан на използвания в сегашно продължително време глагол "продължава". Ако разгледаме дадения от Вас пример и го отнесем към новелата на този законов текст, то ще се наложи извод, че това лице, е продължило обучението си в задочна форма на обучение, независимо, че след това е извършило промяна в редвона форма. Освен това, ако това би бил възможен вариант то това според мен ще представлява залоупотреба с права, а това е недопустимо съгласно върховния закон - Конституцията.

Независимо от горното / Трудовото право е сложна материя и поради непознаването й от много работодатели е възможно да приемат такова изявление/, ако е налице посочения от Вас пример, то след отправяне на изявлението за прекратяване, съгласно чл.335 КТ, договорът ще се счита за прекратен. В този момент за работодателят възниква правото да приеме това прекратяване за редовно или да не го приеме. Ако е налице втората хипотеза, то при неявяване на работника в продължение на повече от 2 работни дни, ще започне процедура по налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. В последствие при едно евентуално оспорване пред съд, индиректно ще се даде отговор за това дали са били налице всички обстоятелства, за да породи изявлението на работника прекратяване на трудовия договор без предизвестие.

УСПЕХ !

Монтескьо, моля Ви, ако имате, да посочите някаква съдебна практика в подкрепа на твърдението си.

да, Монтескьо, така е. Това е обикновеното развитие на нещата, което се наблюдава в практиката. Въпросът ми беше по-скоро теоритичен с оглед на два момента. Първо - едностранното волеизявление по чл.327 (която и да е от точките) - проявява действието си веднага след достигане до знанието на насрещната страна и я обвързва - по аргумент от общата теория на сделките и разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 КТ. На насрещната страна - в случая работодателя - не е дадено право на преценка, която да опосреди произвеждане на законосъобразно действие на волеизявлението за прекратяване. Второ - в КТ няма уреден ред за оспорване на законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя. Това е уредено само за работника. Да, ама по своята същност това се явява трудов спор по смисъла на чл.357 КТ. т.е. подлежи на решаване от съдилищата.
Отчитайки, досегашната утвърдила се практика аз си задавам въпроса доколко обичайното развитие (която и Вие изложихте) отговаря на основни правни принципи.
Тъй че въобще несе съмнявам в това. Между другото има съдебна практика в тази насока, но по отношение на чл.327, т.2 КТ. Работодателят не е приел, че на лице това основание, и беше наложил дисциплинарно наказание. Съдът не се произнесе въобще по въпроса дали е било на лице основанието на чл.327, т.2 КТ. Отмени дис. наказание и тъй като беше искана поправка в трудовата книжка - я разпореди. Вписа ИТ.