Anonymous написа:Най-чистият вариант е да се прекрати тр.правоотношение по взаимно съгласие, но ако работодателят не е съгласен, следва да си пуснете предизвестие в месечен срок, като изясните ще го отработвате ли или не. В случая ако не го отработите дължите на работодателя си обезщетение в размер на една брутна работна заплата. Т.е като почнете работа при другия работодател първата си заплата ще я дадете на първия си такъв.
Ще дължите такова обезщетение само ако не спазите срока на предизвестието - в смисъл ако трудовият договор се прекрати преди изтичането на 30 дни от подаване на молбата за напускане. Ако предизвестието, което ще отправите до работодателя си е по-малко от 30 дни, то Вие ще дължите обезщетение само за времетео на неспазеното предизвестие /напр. ако искате да напуснете след 10 дни, обезщетение ще дължите само 20 дни, които се явяват неспазена част от установеното 30 дневно предизвестие/. Иначе работодателят няма право да задържа работника когато последният изяви желание да прекрати трудовия си договор. Имайте предвид, че работодателят Ви няма право да Ви задържа плащания, които Ви дължи /напр. стари суми по заплати или пък обезщетение за неизползван платен отпуск и др. ако има/, за да ги прихваща срещу дължимото от Ваша страна обезщетение за неспазено предизвестие. При липса на доброволно плащане от ваша страна, той може да потърси правата си само по съдебен ред.
Що се отнася до това дали трябва действително да отработвате предизвестието, щом сте в отпуск по майчинство не сте длъжна. Дори и подадено в момент, в който работникът ползва законоустановен отпуск /независимо от вида му/, срока на предизвестието си тече.