forum.lex.bg

Колеги, бих искал да получа компетентно мнение по два въпроса от всички, които биха проявили интерес към следния казус:
Сключени са доста на брой срочни трудови договори с едно лице в едно и също предприятие за една и съща работа с правно основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ (за определен срок). Няма прекъсване на трудовия стаж, т.е. в деня, следващ деня на изтичане на срока по предишния договор (който своевременно се прекратява), веднага започва изпълнението на нов срочен договор и ... така до следващия път. Абсолютно в нарушение на закона (по-точно: на чл.68, ал.4 от КТ)! При прекратяването на последния срочен ТД на основание чл.325, т.3 КТ (както са прекратявани и всички предишни договори), страните не постигат споразумение за нов договор и... работникът остава "на улицата". Малко след това решава да предяви иск пред Р.С. с правно основание чл.74, ал.4 вр. ал.2 от КТ, като претенцията е за обявяване на частична недействителност на последния срочен ТД и за признаване на въпросния договор за договор за неопределено време (+разноски по делото, естествено). Доказателства към исковата молба са само последния срочен ТД и заповедта за прекратяването му. При това положение Ви моля за Вашето мнение по следните въпроси:
1. Чия е тежестта на доказване на частичната недействителност на трудовия договор (в частта му, в която е сключен като срочен) и по-точно: следва ли работникът да установи, че това му е еди кой си по ред такъв договор със същия работодател, като сам той представи и предишните си тр. договори заедно със съответните заповеди за прекратяване? Знам, че на пръв поглед въпросът изглежда доста странен и донякъде глупав, но нали знаете, че при спорове за уволнение тежестта да докаже правомерността на извършеното уволнение пада върху работодателя (въпреки текста от ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже твърденията си), та... дали и тук не може да се разглеждат нещата в някакъв подобен аспект !?
2. Ако съдът уважи претенцията, какво става с трудовото правоотношение? То би се считало за безсрочно, но така или иначе вече е прекратено (дори това да е незаконно), а искове за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му и за възстановяване на предишна работа не са предявени (поне до сега). Ще може ли въпросното лице само на базата на едно такова влязло в сила съдебно решение да иска от работодателя си да го възстанови на тази работа или ще трябва да води ново дело с исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ и само след евентуалното им уважаване ще има право да се върне на заеманата до уволнеието длъжност? И тук нещата като че ли изглеждат ясни, но все пак бих желал да получа и други мнения от колеги.

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ВСИЧКИ, КОИТО БИХА СЕ ОТЗОВАЛИ ПО ТЕМАТА!

УСПЕХ!

Нямам претенции за меродавност на становището, но мисля, че по отношение тежестта на доказване същата следва да падне действително върху ищеца. Мотиви: тук предмет на доказване е основателността на уволнението, а "частичната недействителност на трудовия договор", което ползва това лице. Действително подобно "верижно сключване" на трудови договори за една и съща длъжност между едни и същи страни, без да са налице основанията на чл.68/КТ и тогава следва да се приложи презумпцията на ал.4.
В по- нататъшният ред на мисли ако съдът счете, че тази презумция е приложима следва да отмени заповедта за прекратяване на трудовия договор като незаконосъобразна, тъй като не е на правно основание, измежду изчерпателно изброените в КТ за прекратяване на безсрочни трудови правоотношения.
Също така не виждам основание съдът да не допусне обединяване на посочените от Вас искови претенции, но... съд е това. Аз бих опитала да ги заведа заедно с оглед икономия на време, пък съдът ако откаже- откаже, ще си ги водите в последствие.
Успех и на Вас!