forum.lex.bg

Преглеждайки по - стари теми по въпроса, се потвърдиха съмненията ми че за доказване на съществуването на трудово правоотношение за минал период свидетелските показания са недопустими.
Но тъй като в настоящия казус не се търсят неплатени възнаграждения и обезщетения, а се цели времето да бъде признато за трудов от там за осигурителен стаж, как гледате на възможността да се съди бившия работодател по чл.45 от ЗЗД за сумата равняваща се на дължимите осигуровки но вече като самоосигуряващо се лице, в едно с дължимите лихви по КСО

Много Ви е неясен казусът, колега! Дайте повече инфо! През кой период е положен стажът и прочие...

По този въпрос запознайте се с Указа за установяване на трудов стая по съдебен ред ДВ бр. 104 от 12 декември 1961, изм. бр. 36 от 1976 г. и бр. 21 1989 г.
http://lex.bg/forum/viewtopic.php?t=307 ... 691cf40d0c

http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?p=136954

а също така и Наредбата за прилагане на указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред ДВ бр. 12 от 9 февруари 1962 г. изм. и доп. бр. 61 от 1979 г.
освен това
Тълкувателно постановление № 8 на Пленума на Върховния съд от 26 юни 1963 год. за обобщаване на съдебната практика по делата за трудов стаж
Чл. 1, чл. 5, чл. 7 и чл. 9 УУТС
http://www.legaltheory.org/index.php?rid=26&id=81

Тълкувателно решение № 79 от 12.IX.1962 г., ОСГК на ВС
http://www.vks.bg/tr79_1962.html

Тълкувателно решение № 108 от 5.IX.1958 г., ОСГК на ВС
http://www.vks.bg/tr108_1958.html

http://www.nssi.bg/content/laws/normati ... vni_1.html

Като се замисля наистина инфото е малко.
Лицето постъпва на работа през февруари 2004, не получава копие от договора си, но си получава уговореното възнаграждение. При напускане през април 2005 си получава трудовата книжка, където са отразени само три месеца трудов стаж - от януари 2005 до април 2005 и справка декларация за бюрото по труда с отразени девет месеца назад от месец юли 2004 до април 2005?!
При направена проверка е установено че лицето има регистриран трудов договор от януари 2005 до април 2005.
Въпросът е след като не може да се доказва със свидетелски показания съществуването на трудово правоотношение, а от там трудов респ. осигурителен стаж може ли за периода от февруари 2004 до януари 2005 да се съди бившия работодател по чл.45 от ЗЗД за сумата равняваща се на дължимите осигуровки но вече като самоосигуряващо се лице, в едно с дължимите лихви по КСО и да се внесат от лицето и времето да бъде признато за осигурителен стаж?

Така по-бива В такъв случай или ще претендира установяването на трудов стаж по исков ред/колегата изчерпателно Ви е упътил за нормативната уредба и практика/ и съответно право на осигуряване по този ред или ще установява друго основание за осигуряване. Възможно е и осигуряване на повече от едно основание, но не е препоръчително, защото размерите на осигурителните вноски са по-високи, а на практика не може да се ползват по-голям обем осигурителни права. Имайте предвид, че установяването на трудов стаж с едно от измененията в КТ е с квалификация трудов спор и давностният срок е тригодишен. Според мен главният Ви въпрос е в доказателствата, с които разполагате или може да се снабдите. Успех!

Не... Осигурителните вноски се внасят от работодателя в НОИ. (дори и личните осиг. вноски се внасят от работадателя).
В този смисъл: задълженото лице е работаделя, но правото на иск (при невнасяне на вноските) принадлежи на НОИ. В тези взаимоотношения за работника няма място.
Просто забрави за чл. 45 ЗЗД когато става дума за осигурителни вноски. Непозволено увреден е бюджета на НОИ, а не работника - той все пак е получил възнаграждението си. Но щом няма ведмост за раб. заплата - няма и основание НОИ да търси дължими, но не внесени осигуровки. Омагьосан кръг.

Все пак - косвен писмен документ е "..справка декларация за бюрото по труда с отразени девет месеца назад от месец юли 2004 до април 2005". От тука може да излезе нещо.
Защото на края на тази справка-декларация има декларация за истинноста на данните и за носената отговорност по един всеизвестен чл. от НК.

Нямам предвид иск, основан на осигурителното правоотношение, което е публично, смятам, че то се разбира от самосебе си. Но доказвайки наличието на трудово правоотношение, косвено защитава и осигурителните си права спрямо държавата. Ако съдът постанови наличието на трудово правоотношение с основните му елементи, включително и при иск за трудово възнаграждение за периода, за работодателя следва задължение да е начислявал и внасял осигурителни вноски, от което пък се запазват осигурителните права. Имаше и съвременна съдебна практика на ВАС, но за съжаление не разполагам с нея в момента.

За Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред и наредбата за приложението му забравете тотално. Първото изискване по него е документите по отношение на стажа да са загубени или унищожени. И това е първото доказателство, което представяте по делото - служебна бележка, че документите са изгубени или унищожени. Без такъв документ производството е недопустимо.

Благодаря за всички отговори!
А как гледате на възможността да се иска обявяване недействителност на съществувалото трудово правоотношение. Тогава няма пречка да се ползват свидетелски показания, а съдът като обяви договора за недействителен взаимоотношенията по него ще се уреждат като при действителен.
Въпросът е дали съдът обявява за недйствителен само писмен трудов договор или ще признае и съществувалия устен, т.е. нищожен договор за такъв. Все пак нищожността е вид недействителност.
На мен тази конструкция ми изглежда много , но понякога човек и за сламка се хваща.
Другият въпрос е ако все пак работодателя доброволно реши да нанесе поправки в трудовата книжка и отрази този трудов стаж и издаде УП-2, те ще бъдат ли зачетени от РУСО при пенсиониране слад като в тяхния масив ще липсва регистриран трудов договор за този период.
Още веднъж благодаря на всички включили се в дискусията.