forum.lex.bg

Колеги, да си кажа къде ме "сърби" пък дано някой ме "почеше"...
Случаят е следния - моя клиент представлява малка фирма, която се занимава с производствена дейност - наема работник. Същия работи известно време, научава "занаята", създава контакти тук-там и после напуска. Създава своя фирма със същия предмет на дейност или отива на работа в друга конкурентна фирма, използва старите контакти и не се свени да използва името на първата фирма, в която е работил, за дребни облаги. И това се повтаря. Резултата - хора, които са обучени напускат и стават конкуренция или отиват при конкуренцията. Позната картинка...
Целта е ако някой от работниците иска да напусне да е наясно, че за период от 2-3 години след това няма право да създава или работи във фирма със същия предмет на дейност и че ако не изпълни това за него следва монго сериозна парична неустойка.
Въпроса ми е доколко това е уместно да се оформи с договор за ученичество или с договор за квалификация по КТ - обучението му не е свързано с полагане на изпит, нито с някакъв удостоверителен документ за уменията, които са придобити, както и предвид размера на отговорността на работника при неизпълнение ? Дали не е по-удачно да се оформи като анекс към трудовия договор или като друг вид договор? Някакви предположения?

И моя шеф иска такъв договор, но единствено възможни са договорите по чл. 229,230 и 234 от КТ. Ще ми бъде интересно ако някои колеги са сключили такива договори и какви привилегии са получили от работодателя като мотивация да работят за него. Имам предвид нещо различно от прекфалификация: нова кола на лизинг или вноски за апартамент. Нека споделят.

Колега, разбираеми са вълненията на клиента ти, но мисля, че е резонен и въпросът защо тези хора напускат и отиват при конкуренцията/ако не става дума за изолиран случай/. Сам разбирате, че при трудово правоотношение, предвид закрилните функции на трудовото законодателство, трудно би могло да се мисли за подобни клаузи в договора, още повече, че в редица случаи въпросните работници притежават само една професия и по този начин на практика се лишават от възможността да престират единственият труд, за който са квалифицирани. Докато изтече евентуално уговорения период, те ще се и дисквалифицират с всички дългосрочни последици. Дори в търговското право подобно ограничение е свързано с подходящо обезщетение за ограничавания търговски представител. Възможни са само клаузи за съблюдаване на служебна и търговска тайна и прочие. Въпреки ограничената имуществена отговорност по глава Х КТ, умишлено нанесените вреди се обезщетяват по общия ред. Това, което изнасяте като факти, като че ли покрива именно този състав. Остава да го докажете. Успех

Едно допълнение - споменах пълната имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ при условие, че работникът нанесе вреди, докато трае трудовото правоотношение. Това, за което говорите, е деликт и едва ли уговорените неустойки могат да помогнат, дори и да ги включите в трудовия договор.