forum.lex.bg

колеги, имам следния казус: предявени са искове за незаконно уволнение по чл. 344 от КТ като ищецът претендира и обезщетение за времето, през което е останал без работа. РС е уважил исковете. Решението е обжалвано в срок, но междувременно ищецът е поискал от РС да се допусне предварително изпълнение на решението. Съда е допуснал ПИ в частта за присъденото обезщетение, като е указал, че постановлението за допускане подлежи на обжалване с частна жалба, което сторих. След допускането РС е издал изпълнителен лист на ищеца.
Въпросът ми е: правилно ли е допуснато предварително изпълнение на решението в тази част, като имате в предвид, че се касае за искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, т.е. искът за обезщетение не е предявен самостоятелно, а е обективно съединен с иска за незаконно уволнение, който пък от своя страна е конститутивен и не подлежи на предварително изпълнение. Уважаването на иска за обезщетение е в зависимост от уважаването на иска за незаконно уволнение, по който решението е висящо. И още нещо в тази връзка - представянето от ищеца само и единствено на декларация, че не работи по трудово правоотн. достатъчно ли е за да се приеме, че искът му е доказан.

Правилно съдът е допуснал предварително изпълнение. Това изрично е установено като правна възможност в ГПК.
Наличието или липсата на сключено трудово рпавоотношение би следвало да се докаже чрез актуална регистрация в Бюрото на Труда, и актуално копие от трудовата книжка. Освен това, ответникът е този, който следва да докаже, че ищецът работи и оттам, че не следва да му се изплаща обезщетение за оставане без работа.


УСПЕХ!