forum.lex.bg

Здравейте
Имам спешна нужда от помощ От всичко което разгледах във форума той се използва по-скоро от работници отколкото от работодатели
Въпроса ми е следния ООД закрива единствения си магазин и освобождава работещата там продавачка по чл328 ал1 т2 след като прекратява предизвестието и изплаша обезщетения по чл220 ал1 и чл224 ал1, Сега продавачката иска да и изплатим оше една месечна заплата защото не си била намерила работа в рамките на изтеклия месец , а аз от къде да съм сигурна че си е търсила работа през този месец Има ли право на такова обезщетение Заплашва да пусне жалба до Инспекцията по труда, Фирмата няма никаква друга дейност
Благодаря на всички които ще си направят труда да отговорят

Продавачката има право на такова обезщетение. Основанието за това е в чл.222, ал.1 КТ: "При уволнение поради закриване на предприятието или част от него, съкращаване в щата ...... (т.е. и двете хипотези на чл.328, ал.1, т.2 са включени тук), работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на БТВ за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец." Размерът му лесно ще се определи по реда на чл.228 КТ.
Относно това дали действително е останала без работа през въпросния едномесечен период след прекратяване на ТПО, сте права, че абсолютно сигурни данни трудно могат да се намерят. Обикновено основание за изплащане на такова обезщетение е молбата на бившия работник, към която може да се поиска копие от трудовата му книжка (важна, разбира се,е последната попълнена страница, където трябва да фигурира попълненото от самия работодател относно прекратяването на правоотношението), както и една декларация от него, с която да удостовери, че за времето от прекратяване на ТПО до дата .......... (1 месец след това) е останал без работа! В тази декларация обикновенно се декларира и това, че на лицето е известна наказателната отговорност, която носи при деклрариране на неверни данни по чл.313 НК. При това положение може да се счита, че са налице доказателства за наличието на предпоставките за изплащане на обезщетението. Иначе справка от компетентните държ. органи (напр. БТ или НАП) едва ли ще Ви дадат, а не знам как ще я задължите и нея да Ви представи документи от там (още повече, че тя не е длъжна да се регистрира в бюрото по труда).
При всички положения това вероятно ще е по-добрия вариант вместо евентуалните разправии с ИТ (но докато изрично не е подала молба за обезщетението си, мисля, че няма от какво да се притеснявате, както и докато не Ви е дала доказателства, че действително в този срок е без работа, поне тези, които изброих по-горе!). А ако в един прекрасен ден се установи, че нещо е излъгала, ще може не само да искате да върне платеното й обезщетение, но и да сигнализирате прокуратурата за извършено престъпление по чл.313 НК.

Колегата е прав. Ще си позволя да изразя несъгласие само с едно. За невярна декларация на работника не може да се ангажира наказателната му отговорност. Това е така, понеже представянето на тази декларация не е законово изискване. Точно това условие е постановено в чл.313 ал. 3 НК като основание, за образуване на наказателно преследване.


УСПЕХ !

колегата е прав. такава е устойчивата практика - работничката трябва да представи трудовата си книжка с писмено искане за изплащане на обезщетението по чл.222, ал1 КТ и да напише декларация. но тя може да иска това обезщетение след изтичане на един месец от датата на прекратяване на трудовия договор. вярно е и това, че моге да сезира Инспекцията по труда, но ако работодателя определи и начисли дължимото обезщетение по чл.222, ал1 КТ реално изплащане на това обезщетение работникът може да търси само по съдебен ред. просто защото закона не предвижда срок за неговото изплащане

и аз имам въпрос - докога служител може да предяви претенции за изплащане на такова обезщетение (колко време след прекратяване на договора). такова не е искано и не е начислявано, но договорът е прекратен преди няколко год. (къде да прочета повече?)

Срокът, в който работник може да предяви претенцията си е законовоустановен - 5 годишен срок / чл.110 ЗЗД/. След изтичането му, правото му на иск се погасява и се трансформира в естествено задължение. Изпълнението му зависи само от желанието и добрата воля на работодателя.

Повече относно възможността за прекратяване на трудовия договор можете да прочетете тук: http://lex.bg/members/monteskio/


УСПЕХ!

според мен посоченият от Вас член от ЗЗД е за изискуемо обезщетение, а такова изобщо не е начислявано, не е удостоверено правото на такова, няма настъпило вземане. за настъпването му лицето трябва да престави копие от тр. книжка и деларация, които то не е представило. едва сега, след години идва, за да бъде тепърва начислявано това обезщетение и да стане изискуемо то. въпросът ми е има ли лицето ПРАВО да поиска това обеЗщетение СЕГА, и имам ли ПРАВО като рабоптодател да го изплатя СЕГА?