forum.lex.bg

Може ли някой да ми помогне за решаването на следния казус:
Имаме фирма А и фирма Б. Фирма А дава работник на фирма Б. Интересът на фирма А е работникът да изпълнява съвестно поставената задача във фирма Б . Фирма А да осъществява контрола. При трудова злополука, злоупотреба … - да не е отговорна фирма А.
Какви договори е необходимо да се сключат:
а) между двете фирми;
б) между фирма А и работника;
в) между фирма Б и работника.

Не може да не е отговорна при злополука и злоупотреба. Другата фирма да си назначи работника тогава. Аз съм била в сходно положение - това си е скрито комисионерство, но законите са толкова гадни за работодателя, че във всички случаи той опира пешкира. Не изпускайте предвид качествата на работника по принцип - той винаги си търси само правата, но не и задълженията; смята, че на негов гръб работодателят много е спечелил; постоянно му гледа в паницата и завижда; да не говорим, че при злоупотреби е отговорен до размера на една заплата (ако не може да се докаже престъпление). Не обичам безплатните съвети, защото ако не е платено, не те слушат; но вземете предвид изложеното от мен... Успех!

Преценете сами дали има опасност от злополука/щета - дали се работи с източник на повишена опасност, респ. дали се носи материална отговорност за вреди (отчетническа ли е изпълняваната длъжност);
Съставянето на писмен документ изисква и последваща формалност с всички последствия - вярност, обективност на отразеното в документите и т.н.
При една злополука ще бъдете принудени да действате стихийно, според обстоятелствата, а е възможно да се стигне и до следствени действия, обяснения на органи на трудовите инспекции и др.
Водете си икономично стопанските сметки, разчитайте на доверен Ваш човек при оперативната работа или ако сте микро фирма, отделяйте време и спазвайте точно до запетайка всички формалности.

Колеги, това което ми казвате е така, но от мен се иска да реша казуса - все едно съм юрисконсулт на фирмата А и шефа е поставил такива условия. Не мога да включа какъв вид договор да му измъдря.

Между фирмите се сключва договор за съвместна дейност или за извършване на услуга от ф.А за ф.Б. Работника на ф. Б се комендирова във ф. Б, ако двете предприятия са в различни населени места. А ако са в едно се прави заповед за временно изменение на мястото на работа поради произведствена необходимост по чл.120 КТ в случай, че е точно уговорено мястото на работа в трудовия договор. Ако в трудовия договор е уговорена възможност да изпращане на работника на различни места, се дава разпореждане (писмено) от работодателя или от прекия му ръководител за извършване на работата на територията на ф. Б.
Между ф. А и ф. Б се сключва споразумение(писмено) по чл. 18 ЗЗБУТ за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи в двете фирми, ползващи една работна площадка. Инструктажите по охрана труда се извършват задължително от ф. Б. Трябва да се пусне и заповед на работника на ф.А да се подчинява на трудовата дисциплина на работодателя на ф. Б и да спазва трудовия ред на ф. Б.
Така работникът си остава работника на ф. А и тя си внася всички осигуровки за него вкл. за трудова злополука.
Но по отношение на осигуряване на безопасността при работа (вкл. предотвратяване на трудова злополука) отговорността е и на двамата работодатели, в този смисъл има изричен нормативен текст вж. Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Има и втори начин, но той е познат само в Европейския съюз. Това е фирма за осигуряване на временна заетост, но у нас все още "те такова чудо нема" и не е изобщо проигравано на практика и му е слаба нормативната уредба. За това не препоръчвам използването на такава правна форма.

Пропуснах на попитам, в какъв смисъл не трябва да е отговорна ф. А за злоупотреба? Питам, защото има няколко начина да се намали отговорността на ф. А, но всичко зависи от целения резултат.
Решението, което описах по-горе, съдържа в себе си донякъде начините за намаляване или избягване на неблагоприятните последици за ф. А при неправомерно поведение на нейния работник, но всичко зависи от конкретната ситуация. Може да се използват различни правни механизми в зависимост от случая на база на описаната конструкция.

Изцяло подкрепям предложеното решение от nat, с едно малко изключение - по отоншение на договора за съвмстна дейсност между фирмите. Този вид договори се тълкува като такъв за гражданско дружество и се следва да се извършат съответните данъчни регистрации и т.н. Защо не помислите междуфирменият договор да е за изработка СЪС СТРАНИ "ВЪЗЛОЖИТЕЛ" - "ИЗПЪЛНИТЕЛ/ / като се съобразите с естеството на конкретните Ви договорки/. И както много разумно предлага колегата nat в изпълнение на този договор просто фирмата А да си командирова работника.

Изцяло подкрепям предложеното решение от nat, с едно малко изключение - по отоншение на договора за съвмстна дейсност между фирмите. Този вид договори се тълкува като такъв за гражданско дружество и се следва да се извършат съответните данъчни регистрации и т.н. Защо не помислите междуфирменият договор да е за изработка СЪС СТРАНИ "ВЪЗЛОЖИТЕЛ" - "ИЗПЪЛНИТЕЛ/ / като се съобразите с естеството на конкретните Ви договорки/. И както много разумно предлага колегата nat в изпълнение на този договор просто фирмата А да си командирова работника.

И в крайна сметка винаги може да се уговори фирма Б да възстанови на фирма А платеното около злополука и т.н. на нейния работник. Аз не мисля, че нещо го забранява. Разбира се, към работника ще си отговаря А, това не може да се изключи с договор.

Подкрепям мнението на member за формата на уреждане на отношенията между двете фирми. Договорът за изработка дава по-добри възможности за постигане на целите с по-малко разходи и счетоводни главоболия.