forum.lex.bg

Колеги,

Според КД чл. 270, ал. 3 "3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка." значи ли недвусмислено, че работодателят не може да задължи работника да получава работната си заплата в посочена от РАБОТОДАТЕЛЯ банка?
Казуса е следния: Голямо предприятие сменя обслужващата банка. На работниците се дава срок да подпишат догори с новата обслужваща банка. Има работници, които не желаят да направят това поради различни причини - изплащане на заеми на банката, която вече е сменена, вече съществуващи разплащателни сметки в същата банка и др. Може ли работникът със заявление да посочи в коя банка желае да получава РЗ и има ли РАБОТОДАТЕЛЯТ право да откаже това? Благодаря предварително!

Разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ дава право на работника или служителя да определи с писмено едностранно заявление начина на изплащане на своето трудово възнаграждение. С други думи само от волята на работника или служителя зависи дали трудово възнаграждение ще се получава кеш на каса или по банкова сметка. Следователно, работникът или служителят има право да определя и банката, в която е открита сметката. Работодателят е длъжен да се съобрази с волята на работника или служителя. Работодателят няма право да кара работника или служителя да приеме плащане по безкасов път или да иска промяна в обслужващата работника или служителя банка. Подобни действия от страна на работодателя се приемат за администативни нарушения на трудовото законодателство и се санкционират по чл.414 КТ.