forum.lex.bg

Колеги,

Според КД чл. 270, ал. 3 "3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка." значи ли недвусмислено, че работодателят не може да задължи работника да получава работната си заплата в посочена от РАБОТОДАТЕЛЯ банка?
Казуса е следния: Голямо предприятие сменя обслужващата банка. На работниците се дава срок да подпишат догори с новата обслужваща банка. Има работници, които не желаят да направят това поради различни причини - изплащане на заеми на банката, която вече е сменена, вече съществуващи разплащателни сметки в същата банка и др. Може ли работникът със заявление да посочи в коя банка желае да получава РЗ и има ли РАБОТОДАТЕЛЯТ право да откаже това? Благодаря предварително!

Отговорът на въпроса Ви се съдържа в изключително ясния текст на чл.270, ал.3 от КТ, който и Вие сте цитирали и сте изтълкували правилно, а именно - изплащането на трудовото възнаграждение се извършва от работодателя, в предприятието му, ЛИЧНО на работника. Това е правилото! Оттам нататък законът дава възможност и за други субекти, които могат да получават това възнаграждение (близки на работника), както и за друга форма на изплащане - чрез влог (не мисля, че понятието "влог" следва да се тълкува ограничително - може, разбира се, и по разплащателна сметка например, за това няма пречки) в банка, която САМИЯТ РАБОТНИК ПОСОЧИ. Тези възможности обаче зависят САМО от волята на работника/служителя, която при това трябва да бъде изразена в писмена форма т.е. "писмено искане", отправено до работодателя. Така че в дадения случай Вашият работодател (позволявам си да се обърна към работниците в това положение, въпреки че не знам Вие чии интереси представлявате) няма право да Ви задължава да "избирате" точно определен начин на плащане и точно определена банка за това, но... явно точно това се прави (а и не забравяйте, че този начин на плащане предполага сключване на друг договор - за банков влог, за разплащателна сметка в банка и т.н, който е от т.нар. банкови сделки, но като договор зависи единствено от волята на страните по него т.е. от Вас и от съответната банка; следователно никой не може да Ви принуди да сключвате такъв договор!!!).
От гореизложеното следва, че сте в правото си да откажете начина на плащане, който сега работодателят Ви предлага, а и не сте задължен да сключвате нова сделка с нова банка. Ако от предприятието Ви се опитват да Ви принудят да сторите това, е налице нарушение на трудовото законодателство. Можете напр. да сезирате съответната ИТ, но не съм сигурен, че от там своевременно ще се задействат....
Впрочем внимавайте какви документи Ви се предлагат за подпис - от опит знам, че в такива случаи наред с договора за съответната банкова сделка (която не е за подценяване, защото могат да Ви предложат не някакъв договор за банкова сделка в "чистия" му вид, а напр. като овърдрафт кредит или др. под., с клаузи, които не са съвсем обичайни за съответната сделка - после върви, че доказвай, че си бил принуден да го сключиш, а не си го подписал доброволно!), обикновено работниците предварително подписват и разни декларации или подобни документи за съгласието си с предложения начин на плащане, за да е "чисто" всичко пред комп. органи!
Такава е юридическата страна на проблема и законът е на Ваша страна (според мен, въпреки че по този въпрос едва ли може да има спор), но на практика положението обикновено стои по-иначе, най-вече заради икономическата зависимост на работниците/служителите от работодателя си респ. от страха да не ги нарочат и т.н.

Много благодаря за отговора! Не представлявам ничии интереси освен моите собствени и тези на хората около мен.
Благодаря ви!