forum.lex.bg

Моля за помощ по следния въпрос, възникнал основно поради /според мен/ непоследователна законодателна политика.
В чл. 272 от КТ са посочени всички удръжки, които могат да се правят от тр.възнагр. без съгласието на работника. В ал. 2 на този текст се посочва, че общият размер на удръжките по предходната алинея не може да надвишава максимално определената граница по ГПК. (т.е. секвестируемата част). Част от посочените удръжки по чл. 272, ал.1 от КТ са тези за данъци (ЗОДФЛ) и за осигуровки за сметка на лицето.
Текстът, който определя секвестируемата част от труд.възнагр. е чл. 341 от ГПК. Според ал. 2 месечният размер на възнаграждението се изчислява като се приспаднат дължимите данъци. Месечният размер, според чл. 341, ал.1 от ГПК е определящ за секвестируемата част на ТВ, освен броя на децата на длъжника. В чл. 341, ал. 2 от ГПК не се казва, че се приспадат и осигуровките, които са за сметка на лицето.
Теорията и практиката нямат спор, че данъците се изваждат от целия размер на труд.възнагр. преди да се определи секвестируемата част, съгласно чл. 341 ал.2 от ГПК и след това по реда на ал. 1 се определя секвестируемата част. Затова и данъците не се сумират с другите удръжки по чл. 272 от КТ, за сбора от които удръжки е граница размерът на секвестируемата част от труд.възнагр.
Проблем обаче са осигуровките. Дали те следва да се приспаднат заедно с данъците и тогава да се определя секвестируемата част на ТВ, респ. да не влизат в сбора на удръжките до рамките на секвестируемата част по чл. 272 от КТ или осигуровките заедно със запорите и др. по чл. 272, ал.1 от КТ удръжки се изваждат от секвестируемата част на трудовото възнаграждение, а не от целия му размер. Защото в зависимост от това от коя част се приспадат тези осигуровки естествено играе и размера на остатъка от секвестируемата част от труд.възнагр., спрямо което могат да се правят удръжки по запорите от съдия-изпълнител.
Ако се удържа осигуровката от цялото възнаграждение, а това не е правилно, ще са нарушени правата на работника и на него ще му е удържана по-голяма сума от секвестируемата част в рамките на съответния месец. Ако обаче осигуровката е удържана от секвестируемата част на възнаграждението и това е неправилно, ще е нарушено разпореждането на съдия-изпълнителя в запорното съобщение и по запора, ще е преведена по-малка сума, отколкото е могло да бъде преведена, ако правилно се удържи осигуровката.
Знам, че е малко дълго и объркано, но когато са изменили чл. 272 от КТ и са включили осигуровките, не са пипнали 341 от ГПК и сега съм в един лют спор на тази тема. Затова, моля, помогнете с идеи.

Според мен не би следвало да има спор. Вярно е, че чл. 341 ГПк не е променят от 1982г. Т.е. от времето, когато е липсвало такова задължение за внасяне на осигурителна вноска.

Осигурителната вноска е вид плащане към бюджета. Това е публичноправно задължение. Данък общ дохоод също е публичноправно задължение. Поради това обстоятелство, след като изрично не е уредено в чл.341 ГПК, дали осигурителната вноска се приспада наред с данък аи еда след това се прави удръжка, това следва да се изведе чрез тълкуване на закона.

След извършване на систематично и граматическо тълкуване на чл. 341 ал. 2 ГПК може да се направи обоснован извод, че доходът върху който могат да се правят удръжки, е разполагаемият, нетния доход на едно лице. Това е този доход, който се формира след приспададе на осигурителните вноски и след това на ДОД.

От една страна, този извод е в духа и буквата на закона.
1. De lege lata в чл. 6 ал. 3 КСО е указано, че осигурителната вноска се дължи върху получаваното брутно тр. възнаграждение.
2.В чл.20 ЗОДФЛ е посочено как е формира данъчната основа за доходи получавани от трудови правоотношения или приравнение на тях отношения. Формулата е плаща се данък общ доход върху остатъка между заплатата и осигуровките, които се дължат за сметка на работника. Но този доход все още не е разполагаемият доход на работника, понеже има още едно публичноправно задължение, а именно ДОД.

От друга страна, в разпоредбата е използван терминът " месечно трудово възнаграждение ". По тази причина не следва да се приема, че това е брутно трудово възнаграждение, защото ако беше така законодателят изрично щеше да го е записал. Нещо повече. Както видяхме по-горе, ДОД се приспада, след като са приспаднати ОВ / осигурителните вноски /. В тази връзка, след като в новелата на чл.341 ал. 2 ГПК е посочено, че доходът от който може да се правят удръжки е месечното тр. възнаграждение намалено с ДОД се налага отново изводът, изведен по-горе от мен.

В заключение, правилото, че може и следва да се правят удръжки от " разполагаемият доход " на едно лице е затова в съгласие със законовите принципи, защото именно от този доход, лицето може да разпределя свободно за задоволяване на свои жизнени и социални потребности.

Противно на всякаква справедливост, и правен морал е възможното разбиране, че следва да се правят удръжки за да се погасяват задължения към трети лица, преди да са погасени публичноправните задължения на едно лице / изкл. от правилото, което все пак го потвърждава е разпоредбата на чл.136 ЗЗД/


УСПЕХ !

Много Ви благодаря, колега.
Самата аз се бях сетила за повечето Ви аргументи, но спорът ми е с една главна счетоводителка, с едно лице, което се жалва, че му се удържа повече пред изпълнителния директор на ЕАД, което няма да споменавам, и съдия-изпълнителя, като само аз и съдия-изпълнителя сме на едно мнение.
Счетоводителите са удържали, както съм ги консултирала, но изведнъж взеха да коментират закона и да го тълкуват, за да влизаме в безплодни спорове.
Много благодаря за това, че ми напомнихте, че ДОД се удържа след осигуровката, което вече ще ги убеди, защото останалите ми аргументи са идентични с Вашите, но нещо не можах да ги убедя (нали знаете, в държавните предприятия все още си мислят, че са едва ли не администрация и са длъжни да отговарят на всяка жалба и нищо не е в състояние да ги убеди в противното).

Колега Gun4eva,

Удоволствието беше мое, че успях да ви отговоря и помогна.

Бих се радвал ако ми предоставите на e-mail координати за връзка с вас по определен казус за в бъдеще.


УСПЕХ !

Monteskio,виждам,че сте по-наясно с тази тема,затова ще Ви помоля за помощ!
Въпросът ми е има ли всъщност някаква съдебна практика или тълкувателно решение относно разпоредбата на чл.341 от ГПК за това какво означава трудово възнаграждение там-т.е дали това е [b]основно трудово възнаграждение или се включват примерно добавките за прослужено време,допълнително възнаграждение за дежурства или извънреден труд,обезщетение за вредни условия на труд,обезщетение за временна неработоспособност и др. подобни.
Чл.395 от ГПК гласи:
"1) Запорът върху трудово възнаграждение важи не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие. "
Различните видове обезщетения и добавки,изплащани служителя,могат ли да се смятат за възнаграждение?
Много се надявам да ми помогнете в "осветляването"по теи въпроси,за което благодаря предварително!

Някой ще се включи ли с мнение по въпроса по-горе?

Искам да ви попитам нещо друго. Служител е уволнен дисциплинарно. Може да му се наложи имушествена отговорност. Може ли обезщетението да му се приспадне от размера на трудовото възнагреждение, което има да получава или пъво следва да бъде изплатен целият размер на възнаграждението, а после да се изисква от служителя да поеме имуществената си отговорност?