forum.lex.bg

Здравейте,

при срочен 6-месечен трудов договор уговорен в полза на работодателя:

а/ мога ли да напусна преди изтичането на 6-те месеца
б/ какво предизвестие трябва да дам, ако искам да напусна преди 6-те месеца и дължа ли обезщетение и какво за остатака от периода
в/ мога ли да напусна без предизвестие, и в този случай какво дължа на работодателя
г/ колко срочно предизвестие ще ми даде работодателя, ако той иска да напусна?

Ако договора е срочен 6-месечен но за изпитание въпросите са ми същите
а, б, в, г.

Ако договора е срочен, без изрично да е договорено в чия полза е какви са отговорите на а, б, в и г.

Мога ли да напусна с предизвестие, като след предизвестието подам молба за платен годишен отпуск, и дните на оптуска да се борят за предизвстие?
Ако не, мога ли да подам мобла за отпуск предварително и в дните до отпуската да подам предизвестие за напускане, като дните от отпуската се броят за дни от предизвестието?

Въпросите Ви са некоректно зададени, тъй като очевидно смесвате два самостоятелнти и различни правни института - трудов договор за определен срок (по чл.68, ал.1, т.1 от КТ) и трудов договор със срок за изпитване (по чл.70 КТ). Само при втория от тях е възможно да има уговорка за "срок за изпитване в полза на.... (работодател или работник)". Иначе договорът за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 (както впрочем и останалите 4 вида договори, регламентирани в т.т. 2-5 на ал.1 от същия текст) си е просто срочен трудов договор, който се прекратява по общия ред за прекратяване на срочни трудови договори т.е. с 3-месечно предизвестие от всяка една от страните по него, но не повече от остатъка на срока на договора (вж. чл.326, ал.2, изр.2 КТ). При неспазване на срока на това предизвестие се дължи обезщетение в размер на БТВ на работника за неспазения срок на предизвестието (вж. чл.220 КТ).
Доколкото обаче в първите две части от въпроса си говорите за срочен договор в полза на работодателя и за 6-месечен срок за изпитване (а не изпитание!!!), явно във Вашия случай става дума за трудов договор със срок за изпитване по чл.70 КТ. Този срок за изпитване (чийто максимален размер действително е 6 месеца) може да е уговорен или в полза на една от страните (изрично посочена в самия договор), или в полза и на двете страни (ако няма изрична клауза в този смисъл, но е ясно че става дума за срок за изпитване, приема се, че е уговорен в полза и на двете страни). Принципното положение в тези случаи е, че страната, в чиято полза е уговорен срокът, може да прекрати правоотношението без да дължи предизвестие (чл.71, ал.1 КТ). За другата страна остава общия ред на прекратяване на трудовия договор (вж. предния абзац), но обикновено този трудов договор не попада сред срочните трудови договори по чл.68, ал.1 КТ (за което впрочем пречка няма) и затова за нея важи едномесечното предизвестие по чл.326, ал.2, изр.1 КТ (ако пък е налице "срочен трудов договор със срок за изпитване" важи правилото за 3-мес. предизвестие - изр.2 от същата алинея). За обезщетението в този случай е същото, както посоченото по-горе (чл.220 КТ). След изтичане на срока за изпитване договорът се счита за "окончателно сключен", като в зависимост от уговореното може да е срочен или безсрочен. От този момент нататък и за двете страни важат общите правила за прекратяване съгласно чл.326 КТ.
Що се отнася до отпуск по време на предизвестие, дните на този отпуск се включват и в срока на предизвестието, така че можете да се възползвате от една такава възможност, започвайки отпуска си преди или след подаване на предизвестието (друг е въпросът дали обаче ще Ви бъде разрешен).