forum.lex.bg

Налице е сключен договор по чл.70 ал.1 КТ със срок на изпитване уговорен в полза на работодателя. В една от клаузите на договора обаче е записано,че договорът се прекратява с едномесечно предизвестие на двете страни.
Коя норма е приоритетна?

v777 написа:Налице е сключен договор по чл.70 ал.1 КТ със срок на изпитване уговорен в полза на работодателя. В една от клаузите на договора обаче е записано,че договорът се прекратява с едномесечно предизвестие на двете страни.
Коя норма е приоритетна?

Е тук клаузата срок на изпитване по моему е нищожна /след като е определен еднакъв срок на предизвестие за двете страни /,но само съда може да обяви недействителността .

Сега може обаче може и друго -договора да е бесрочен и срока на предизвестието да е уговорено след като изтече изпитателния срок от тогава предизвестието да е едномесечно и за 2 страни вс. ще е наред ,ама като не мога да го видя тоя договор мога само да гадая.

v777 написа:Налице е сключен договор по чл.70 ал.1 КТ със срок на изпитване уговорен в полза на работодателя. В една от клаузите на договора обаче е записано,че договорът се прекратява с едномесечно предизвестие на двете страни.
Коя норма е приоритетна?

Казусът е интересен. Така..

Според мен по отношение на прекратяването следва да се приеме последващата воля на страните а именно, че предизестието за прекратяване е един месец.

Казвам че това е последваща воля, в резултат на систематично тълкуване на трудовия договор. Отначало страните са постигнали съгласие досежно уговорката за прекратяване, която да бъде в полза на работодателя. Т.е. работодателя да има правото да прекрати договора със срок за изпитване без предизвестие, но не и без основание / каквато е порочната практика/. В последствие обаче, страните изразяват друга воля във връзка с прекратяването на договора, която е " след " първата им уговорка. Ето защо считам, че тя е меродавна и въз основа на нея следва да се уредят взаимоотношенията между страните във връзка с предизвестието за прекратяване.

Не считам, че една от двете клаузи е недействителна, понеже не противоречи на закона. В конкретния случай страните са уговорили и двата възможни варианта във връзка с начина за прекрятяване ан договора. Следва обаче да се приеме, както по-горе казах, че по-късно изразената воля на страните урежда тяхното действително желание. / чл.20 ЗЗД /.


УСПЕХ!

Следвайки логиката на колегата, за да се определи коя воля е последваща е важно да се види кои са номерата на членовете на договора, в които са включени двете клаузи за прекратяването му. Ако членът, в който е определено, че договорът е със срок за изпитвнане по чл.70 в полза на работодателя е с по-малък номер от номера на члена, в който е посочено, че договорът се прекратява с едномесечно предизвестие, то значи всичко е ОК. Страните първо са имали предвид договорът да бъде със срок за изпитване, а няколко члена по-късно са размислили и са решили да бъде с едномесечно предизвестие. Обаче ако срокът за изпитване е уговорен в края на договора - не знам...
Би могло, макар и не толкова обосновано, д а се твърди, че двете насрещни волеизявления са изразени едновременно с подписването на договора и, макар страните да не са били съвсем точни в изказа си, да са имали предвид, че уговарят срок за изпитване по чл.70 от КТ, през време на който договорът може да бъде прекратен от работодателя. Както казва колегата Донна трябва да се види договора. Вероятно е страните да са имали предвид,че предизвестието при прекратяване на договора от някоя от страните е 1 месец, което и без това е посочено в чл.326, ал.2 от КТ. Но според мен ако срокът за изпитване не е изтекъл работодателят няма да прекрати договора с предизвестие, а просто ще се възползва от правото си по чл.71, ал.1 от КТ. След изтичане на този срок ще се приложи чл.71, ал.2 и в този случай договорът ще може да се прекратява само с едномесено предивестие и то в предвидените от КТ случаи.