Я и аз да се включа.
Това "чийто размер е над минималното" не се ли отнася за пенсията, а не въобще за целия текст, колкото и глупаво да ви изглежда?
Защо се опитвам да правя разлика между работещ и пенсионер - ами защото работещият или получава поне минимална заплата, или работи на непълен работен ден и се предполага, че може да започне работа и на пълен (за да се издържа и да си плаща дълга). Докато от пенсионера това не може да се иска и може би той трябва да е по-защитен.
Дори и като изречение ми звучи така. "Върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер...". "Както и" ми звучи като най-разделящата част от изречението. Е, наистина това е въпрос на субективно усещане вече. Но все пак нека го кажа.
А ако не съм права, отговорът на въпроса какъв е смисълът от букви "а" и "б" ще е в това, че през 1998 минималната заплата е била 50-тина лева.
И все пак - ако чл. 341 изключваше заплатите под минималната, при многото поправки на ГПК все щяха да се сетят да актуализират сумите. Чак такова крещящо несъответствие...
Познат съдия-изпълнител ми каза "Ние си налагаме запора, пък касиерът ако преведе пари - преведе".
И последен въпрос: ако по изпълнителното дело се установи, че длъжникът получава възнаграждения за труд от няколко места, общо на стойност примерно 300 лева месечно, а поотделно - по 100-150 всяко, според вас следва ли да му се удържи някаква част от тях, каква и защо?
На въпроса на rose - според мен следва да и се удържи 1/3 от цялата сума (не от разликата), ако издържа деца, и 1/2, ако е без деца. 81,67, съответно 122,50 лв.