forum.lex.bg

Ако си длъжник и попадаш под ударите на чл.341 от ГПК, получаваш брутна заплата 300 лв, която след облагането става около 245 лв, според вас каква сума трябва да се удържи от парите ми. Страшно ще съм ви благодарна ако ми отговорите бързо и обосновано, защото трима души, които би трябвало да са компетентни казват различни неща.
Моля Ви помогнете ми!

Чл. 341. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г. и ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:
а) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
б) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
в) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
г) (изм. - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
д) (нова - ДВ, бр. 124/97 г.) ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.
Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тия случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(Ал. 4 - отм., ДВ, бр. 124/97 г.).
Върху вземания за изръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

сумата е 245 -ами зависи дали имаш деца или не -буква "г"
предполагам ,че не дължиш издръжка защото тогава посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка

Тогава какъв е смисълат на подточка а и б това са суми под мининалното, не става ли въпрос за горницата над минималната т.е. 245-160 значи т.е. а
КАКЪВ Е СМИСЪЛАТ НА ПОДТОЧКА А И Б, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ Чл. 341 КАСАЕ СЛУЧАИ, КОГАТО ПОЛУЧАВАШ ЗАПЛАТА НАД МИНИМАЛНАТА

Я и аз да се включа.
Това "чийто размер е над минималното" не се ли отнася за пенсията, а не въобще за целия текст, колкото и глупаво да ви изглежда?

Защо се опитвам да правя разлика между работещ и пенсионер - ами защото работещият или получава поне минимална заплата, или работи на непълен работен ден и се предполага, че може да започне работа и на пълен (за да се издържа и да си плаща дълга). Докато от пенсионера това не може да се иска и може би той трябва да е по-защитен.
Дори и като изречение ми звучи така. "Върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер...". "Както и" ми звучи като най-разделящата част от изречението. Е, наистина това е въпрос на субективно усещане вече. Но все пак нека го кажа.

А ако не съм права, отговорът на въпроса какъв е смисълът от букви "а" и "б" ще е в това, че през 1998 минималната заплата е била 50-тина лева.
И все пак - ако чл. 341 изключваше заплатите под минималната, при многото поправки на ГПК все щяха да се сетят да актуализират сумите. Чак такова крещящо несъответствие...

Познат съдия-изпълнител ми каза "Ние си налагаме запора, пък касиерът ако преведе пари - преведе".

И последен въпрос: ако по изпълнителното дело се установи, че длъжникът получава възнаграждения за труд от няколко места, общо на стойност примерно 300 лева месечно, а поотделно - по 100-150 всяко, според вас следва ли да му се удържи някаква част от тях, каква и защо?

На въпроса на rose - според мен следва да и се удържи 1/3 от цялата сума (не от разликата), ако издържа деца, и 1/2, ако е без деца. 81,67, съответно 122,50 лв.

portokal написа:Я и аз да се включа.
Това "чийто размер е над минималното" не се ли отнася за пенсията, а не въобще за целия текст, колкото и глупаво да ви изглежда?

Защо се опитвам да правя разлика между работещ и пенсионер - ами защото работещият или получава поне минимална заплата, или работи на непълен работен ден и се предполага, че може да започне работа и на пълен (за да се издържа и да си плаща дълга). Докато от пенсионера това не може да се иска и може би той трябва да е по-защитен.
Дори и като изречение ми звучи така. "Върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер...". "Както и" ми звучи като най-разделящата част от изречението. Е, наистина това е въпрос на субективно усещане вече. Но все пак нека го кажа.

А ако не съм права, отговорът на въпроса какъв е смисълът от букви "а" и "б" ще е в това, че през 1998 минималната заплата е била 50-тина лева.
И все пак - ако чл. 341 изключваше заплатите под минималната, при многото поправки на ГПК все щяха да се сетят да актуализират сумите. Чак такова крещящо несъответствие...

Познат съдия-изпълнител ми каза "Ние си налагаме запора, пък касиерът ако преведе пари - преведе".

И последен въпрос: ако по изпълнителното дело се установи, че длъжникът получава възнаграждения за труд от няколко места, общо на стойност примерно 300 лева месечно, а поотделно - по 100-150 всяко, според вас следва ли да му се удържи някаква част от тях, каква и защо?

На въпроса на rose - според мен следва да и се удържи 1/3 от цялата сума (не от разликата), ако издържа деца, и 1/2, ако е без деца. 81,67, съответно 122,50 лв.

През този период минималната работна заплата беше около 120-130 лв, така, че има смисъл във въпроса за букви "а"и"б".

През този период минималната работна заплата беше около 120-130 лв, така, че има смисъл във въпроса за букви "а"и"б".

Ако наистина е била толкова, това само щеше да потвърждава, че думите "чийто размер е над минималното трудово възнаграждение" се отнасят само за пенсиите.

Постановление на Мин. съвет от 22 януари 1998 (отразена деноминацията от 5 юли 1999):
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. Определя от 1 януари 1998 г.:
1. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 48,70 лв. и на минималната часова работна заплата 0,28647 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при петдневна работна седмица.

Мога ли и аз да се включа с един въпрос по темата-ако на длъжника,от чието труд.възнаграждение се удържа 50% за погасяване на задължения,се изплатят командировъчни,подлежат ли и те на принудително вземане.Според мен не би трябвало,тъй като командировъчните всъщност компенсират разходи на служителя по време на командировка,а не са допълнително възнаграждение!

dimito написа:Мога ли и аз да се включа с един въпрос по темата-ако на длъжника,от чието труд.възнаграждение се удържа 50% за погасяване на задължения,се изплатят командировъчни,подлежат ли и те на принудително вземане.Според мен не би трябвало,тъй като командировъчните всъщност компенсират разходи на служителя по време на командировка,а не са допълнително възнаграждение!

Не командировъчните не подлежат , а и до сега поне не ми е известно някой да го е прилагал.
Права си ,че те компенсират разходи на командирования по време на командировка ,а заплата така или инъче си я получава .

Donna,
благодаря за отговора!
На този мой познат 2-ма съдия-изпълнители удържат суми по 2 изпълнителни дела,които обаче общо надвишават 50 % от основната му заплата.Той получава основна брутна заплата 407 лв,(т.е. с данъците)а в продължение на 2 години му се удържат общо 225 лв,които той съвестно изплаща(като се има предвид,че може да работи другаде на фиктивна минимална заплата,от която не може да се удържа нищо)
Освен основна заплата човекът има начислени допълнителна сума за прослужено време и сума за извънреден труд.Само че тъй като счетоводителите на ведомството,в което работи длъжникът не са много наясно каква част от заплатата могат да удържат,започават да удържат общо 337 лв. по някакви техни съображения.
Въпросът ми този път е има ли всъщност някаква съдебна практика или тълкувателно решение относно разпоредбата на чл.341 от ГПК за това какво означава трудово възнаграждение там-т.е дали това е [b]основно трудово възнаграждение или се включват примерно добавките за прослужено време,обезщетение за вредни,допълнително възнаграждение за дежурства или извънреден труд?[/b] :
От чл.341,ал.2 става ясно само приспадането на данъците :
(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) [b]Месечното трудово възнаграждение по предходната алинея се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
Извинявам се,ако обясненията ми са малко нахвърляни,но ще съм благодарна на вашите отговори!!!

Някой може ли да се включи с отговор?

Ами след като месечното трудово възнаграждение се изчислява след приспадане на данъците, то би трябвало да се има предвид брутното трудово възнаграждение, което включва всички възнаграждения по трудовото правоотношение.