Колко отпуска му се полага??

[nat]

Хайде сега да поставим както казват руснаците всичките точки на i - тата.
Първо работата по трудово провоотношение и по служебно такова не е едно и също. При работа по трудово правоотношение намира приложение Кодека на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Така. Поради посоченото, цитирам съответните разпореби:
чл.224 от Кодекса на труда - При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. С други думи към момента на прекратяване на трудовото правоотношение подлежи на обезщетяване натрупаният и неползван платен годишен отпуск при работодателя, с когото се прекратява трудовото правоотношение.
Дължимият отпуск се определя според времето, което е признато за трудов стаж при същия работодател, като за един месец трудов стаж се пада около 1,6 дни отпуск при уговорен в трудовия договор нормативно установен минимален размер 20 дни отпуск. (изключвам по-усложнените казуси на удължен платен годишен отпуск и други тинтири-минитри).
Наредбата за работното време, почивките и отпуските - Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползува платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.
С оглед на горното се налага окоизваждащото заключение, че неползваният платен годишен отпуск по трудово правоотношение не може да се прехвърля от стария при новия работодател.
Кодексът на труда и подзаконовите актове по неговото прилагане не съдържат уредба на реда и срокове за изплащане на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Пред вид това то може да се търси по съдебен ред като трудов спор по чл.357 и следващи от КТ.
Работата по служебно правоотношение се урежда от Закона за държавния служител и Наредбата за служебното положение на държавните служители. Цитирам съответните текстове
Закон за държавния служител - Чл. 34. (1) Държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск.
Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Държавен служител, който има най-малко 8 месеца служебен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
Чл. 61. (1) (Предишен текст на чл. 61 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Забранява се компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение, освен при прекратяване на служебното правоотношение.
Пред вид това, че и при трудовото и служебното правоотношение правото на платен годишен отпуск е свързано с придобиване съответно на трудов или служебен стаж, а и двата вида стаж се придобиват при точно определни условия, то не е възможно да се придобие право отпуск за период, пред който не е съществувало съответния вид правоотношение. Трябва отбележа, че само при изрично изборени случаи времето, през което не е съществувало трудово или служебно правоотношение, се признава съответно на служебен или трудов стаж.
Тук е мястото да посоча, че устойчивата съдебна практика и на ВАС и на ВКС е категорична, че в този случай се касае за правна фикция и не винаги в такъв случаи се придобива и право на платен годишен отпуск. Срещу тази практика скача най-много проф. Мръчков, ама аз я харесвам.
Като заключение може да се каже, че прехвърлянето на неползавн платен годишен отпуск по трудово или служебно правоотношение е невъзможно.
Колкото до ИТ, тя не упражнява контрол по служебни правоотношения, а по отношение на изплащането на обезщетението по чл.224 от КТ възможностите й за намеса са силно ограничени поради липса на ясна правна уредба, но хорицата се мъчат с променлив успех.

[nat]

ииии забравих. Всеки може да си поиска да ползва какъвто си пожелае размер на отпуск, но колко ще му бъде разрешено е друг въпрос. Последната дума е на работодателя/органа по назначаване освен в хипотезите на 176, ал.3 и чл.59, ал.3 ЗДСл.
Извинявам се за което.

[mladej]

БЛАГОДАРЯ много ...НО !
Цитирам те : "До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползува платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер." И какво става тогава ..???, ако ми се предвижда 2-3 или 10 дена по-голяма отпуска на новото място, логично е тогава да ползва платеният годишен отпуск . М/у другото случая е точно такъв...напуснал в началото, без да ползва и без да му платят ,защото е напуснал в началото на годината и започнал в края/ 15.10/, като на новото място има по-голяма полагаема се отпуска.

[mladej]

" Добре, ще стане по дългия начин, колега.
Бихте ли изложили вашето становище? Защо вие считате, че ако при наличието на тези факти( напуснал на 05.01.2009г., започнал работа на 15.10.2009г.) на 16 депозирайки молба за ползване на платен годишен отпуск му се следва резолюция - разрешавам."-Логиката ми е следната:щом имаме право на годишен отпуск след първоначален 8 месечен стаж, това естествено е само в първоначалното трудово/ респ. служебно правоотношение/ след това винаги имам право на отпуск в полагащ се размер. Ако съм започнал на 15.10.....след три-или 5 години при нов работодател, мога да искам отпуска веднага.Тя не е само за почивка за положен вече труд, а и за събиране на сили за бъдеща престация на труд -така казва Енгелс

[dermatek]

Логиката Ви като цяло е силно заблудена, но Ви пожелавам да си намерите работодател, който да я споделя.
Ако намерите такъв, споделете координатите му, нямам нищо против да поработя 1 ден и да ползвам 20 дни платен отпуск, след което да напусна.