Психичен тормоз от страна на шеф

[alinnna]

Здравейте. От доста време се чувствам доста потисната на работа от ръководителя си и дама от екипа ,която му е изключително близка. Понеже видях, че доста неща се вършат зад гърба ми, а ние сме екип и не е допустимо, аз спрях да комуникирам с тях, освен за неща ,свързани с работата ми. Той, обаче ме заплаши с уволнение, понеже такова мълчание пречело на екипната ни работа. Освен това двамата си измислят, че изнасям информация от офиса. А ние сме обикновени кариерни консултанти и не работим с квалифицирана информация. Дори не сме подписвали подобен договор. Просто сме назначени по проект и всички сме с равни права. Вече дори когато поискам информация във връзка с работата той ми отказва такава. Всеки ден на работа изживявам малък ад, заради постоянни шушукания зад гърба ми и някакво суетене. Може ли с такива доводи да ми наложи дисциплинарно наказание. Освен това ние сме подписали договор с МОН, че ако напуснем работа трябва да си платим обучението, което е много скъпо........До сега никога не съм имала конфликти на работните си места и това положение е просто съсипващо. За първи път виждам ръководител така зверски да се гаври с подчинен. Не знам как да постъпя, но съм изключително изплашена. Още повече ,че от 4 месеца съм вдовица със син на 12 години и това още повече утежнява положението ми.

[nk7702n]

Ще се опитам да Ви дам съвет, който е по - скоро личен,отколкото юридически, но и въпросът Ви е в такава насока. Опитайте се, вместо да се страхувате, да запазите хладнокръвие. Обмислете точен подход към началника си. Уговорете си среща в кабинета му и изложете проблемите си, но делово, без излишни драми. Обяснете му Вашата гледна точка, допуснете, че жената може да интригантства зад гърба Ви и да Ви клевети. Би било добре човекът да чуе и Вашата гледна точка. Кажете му колко сте затруднена финансово,обяснете му, че сама отглеждате детето си и влагате максимум усилия, за да се справяте добре с работата си,че сте лоялен служител и нямате други намерения, освен да работите добре за него. Ако успеете да постигнете успех, запазете достойнство и си имайте оттук нататък" едно наум" да бъдете конфиденциална, да внимавате с кого какво коментирате. Ако не успеете, пак пишете, за да видим от юридическа гледна точка какво може да се направи!

[elichkaa]

В подобна работна атмосфера е трудно да се работи. Когато става дума за тормоз от страна на ръководител е тревожно. Ще се опитам и аз да Ви дам съвет, но преди това ще се опитам да отговоря на въпроса Ви за дисциплинарното уволнение. За дисциплинарни се считат нарушенията визирани в чл. 187 Кодекса на труда. Ако Вие си спазвате работното време, работите върху това, което Ви е възложено и го правите добре, няма причина да Ви бъде наложено дисциплинарно наказание или уволнение, защото преди уволнението има още 2 стъпки, които трябва да бъдат предприети от Вашият работодател- забележка, предупреждение за уволнение и ...уволнение. Дори и да се стигне до там, за евентуалното нарушение, което сте извършили работодателят е длъжен да изслуша Вашите обяснения! Ако жената, която плете интригите е наистина близка с ръководителя ,не мисля, че ще постигнете облекчение ако говорите с него, а може да стане и по-лошо- зависи колко близки са Подобно отношение вече е често срещано в нашата мила родина, човек трябва да проявява хладнокръвие , както Ви посъветва и колегата, никой НЕ МОЖЕ ДА ВИ ЗАДЪЛЖИ ДА ВОДИТЕ РАЗГОВОРИ В СЛУЖБАТА , РАЗЛИЧНИ ОТ ЕСТЕСТВОТО НА РАБОТА! Да не говорим, че може да е с провокативно намерение и т.нт. Моят съвет към Вас е да изчакате още малко, усмихвайте се, не показвайте с нищо, че Ви е неприятно, дръжте се естествено и изглеждайте щастлива, не се отпускайте в излишни приказки, както Ви казах, може да е с провокативна цел. А и над този Ваш ръководител трябва да има и по-горестоящ шеф. Ако нещата се влошат, обърнете се лично към него! Ако не е тайна от колко време работите там? Ако сте нова напълно възможно е тази мадама да се страхува от Вас , дали защото сте по-кадърна или по-красива, може просто да Ви завижда, женският ум е способен на всичко, само не и да разсъждава трезво и да си гледа собственият живот вместо да плете интриги А колкото до това, че той Ви отказва информация, свързана с работата Ви, по-скоро той извършва нарушение, защото възпрепятства работата Ви. Бъдете себе си показвайте професионаизъм, вършете си работата, не отсъствайте без причина , спазвайте си договора, който сте подписали. Все пак каквото и да стане има Инспекция по труда, има съдилища, бъдете хладнокръвна и не показвайте смущението си.




Аз не съм юрист , а студент по Право, мнението ми не е обвързващо

[alinnna]

Изчаках ,за да мога да обмисля. Той ме унизи и пред по-висшия шеф. На работа съм тук от година и месец. Остават още 11 месеца до края на проекта. За съжаление таза дима за него е толкова близка, колкото си мислите . Тя е някакъв идол и дори една дума да кажа против нея, той ме облива със струя от "интелигентни " обиди. Дори и е делегирал шефски права. Преди 2 седмици ме прати в едно училище в което учат единствено и само роми. То йбеше длъжен да ме придружи, но уви......Реши, че трябва сама да се справя със ситуацията. При нашия проект нещата стават по желаяние. Аз не мога да насилвам учениците да се обучават кариерно. Имаше доста откази от класни ръководители и родители и не пожелаха да се проведе обучение. Вчера той ме обяви в некадърност, понеже не съм успяла да ги убедя колко полезни сме ние за техните деца и да събера необходимите му подписи. Ами кажете ми как се убеждават роми?! В училището почти няма ученици. Водят се на списък, но не идват. А нямам право да посещавам домовете и да насилвам децата. И сега вече още по официално започна да ме заплашва с уволнение. Изолирал ме е в отделна стая, макар, че имам отредено бюро в общия кабинет. За съжаление, понеже поправя компютрите на главния началник и всяка вечер си пият заедно питието -главният координатор също е на негова страна. Направо съм в ужас какво ще правя от 4 месеца вдовица с дете на 12 години. Това уволнение няма да ми даде право да работя и на друго място, а аз имам предимно учителски правоспособности. Още повече, това, че съм доктор по филология и магистър психолог го дразни още повече, защото той е само бакалавър по философия.....Не знам какво да правя, но не съм на себе си от страх. Другият проблем е, че се явявахме на конкурс в Търговище и аз бях на първо място, а съм от шумен....това още повече ги ужасява, че съм заела място на някой от търговище.....което е зверски нелепо.....моля ви, помогнете ми, така обричам детенцето си на глад. А е амбициозен и от 5 клас е в математическа гимназия. Не искам да му подрязвам крилцата. С цялата си болка и паника, защото вече трудно се владея ви моля за съдействие.

[bludniq_sin]

Това уволнение няма да ми даде право да работя и на друго място

Защо? Вършете си работата без емоции. Ако направи нещо или Ви уволни и считате, че е без основание ще мислите за съд. Във вашата ситуация и с добър юрист на ваша страна няма да е трудно да го "бутнете" особено ако не давате поводи и основания за едно законно уволнение.

[borovinka]

Аз бих ви посъветвала, отново човешки, а не правно, след като нападките срещу вас и работата ви са на лична основа, да пишете писмени доклади за свършената работа, мотивирани и описани подробно на кой ден какво и колкоо сте свършила. Опишете случая с училището така, както е. Направете 2 копия на протокола внесете ги при работодателя си (имате деловодство, предполагам) и поискайте входящ номер на вашето копие.
Правете така с всички задачи, които ви се възлагат. По възможност изисквайте писмени заповеди за извършване на посещения в училища и други места.
Пазете си заверени втори екземпляри от всички документи за вас.

За дисциплинарно уволнение той трябва да има доказателства, като преди това се преминава през процедура по дисциплинарно производство, за която вие няма как да не бъдете уведомена, защото ще ви се изискат обяснения. Ето за този случай ще ви бъдат полезни докладите. Неправилно по-горе са ви писали, че работодателят е длъжен предварително да мине през забележка и предупреждение, за да пристъпи към уволнение. Основанията за това са изброени неизчерпателно в чл. 190 КТ и не е задължително преди това да ви предупреждава и да ви отправя забележки по чл. 187.

Спокойно, от вас се иска хладнокръвие и да не отговаряте на личностните нападки. Съберете си възможно повече документи, доказващи обема и характера на работата ви, които ще ви бъдат нужни като доказателства при едно евентуално неправомерно уволнение.

Освен това, няма такова нещо като "уволнението ще ми отнеме правото да работя на друго място". Това е много старо схващане (от 80-те години на миналия век), което отдавна вече не е възприето в нашия Кодекс на труда.
Има си съдебни процедури за оспорване на незаконността на уволнение, ако се стигне до там, като съдът може да ви възстанови на работа и да осъди работодателя да ви плати обезщетения за времето, в което сте останала без работа.

Не на последно място, съветвам ви да поговорите и с адвокат при възможност, за да сте подготвена допълнително какво може да очаквате и да видите, че нещата не са толкова страшни.
Успех и кураж!

[alinnna]

Всички документи и цялата работа и посещения по училища е събрана в папки, които са подписани от него. Но те са в офиса и нямаме право да ги изнасяме. Така, че е ясно че аз съм си вършила работата. Освен, ако докато ме няма в офиса не направи нещо с тях, заедно с приближената си. Но от тук нататък, понеже той разпределя училищата в, които да работим, вероятно няма да ми дава достъп до училища, за да нямам бройки ученици. Другият проблем е, че понеже той е ангажиран с бизнеса си, ние му правим бройките и попълваме документация, но колежката ще го подкрепи. той идва просто за да погледне какво ставало на работа. И когато се ходи по селата води колежката с неговия автомобил и от селата си пишат бройки. Доста грозна ситуация, а аз нямам нито подкрепа, нито свидетели. Дори и главният координатор се прави на ни чул, ни видял......Реално от 10 септември живея в този ад, без достъп до информация, изолирана в чужд кабинет. И понеже съм от чужд град-всички от инспектората ме гледат със съжаление, обаче не смеят да се намесят...Това е ужасно. Разбирате ли, остават едни кошмарни 11 месеца до края на проекта и той от злоба и проклетия е решил да ме съсипе....само и само да ми скапе възможностите да продължа някъде, още повече, че съм на 43 години и никак не е лесно човек да си намери работа, още повече с дисциплинарно уволнение....кой работодател ще ми повярва, че не съм виновна.....

[alinnna]

А най-неприятното е, че по училищата действотелно не ни искат. Той е нагъл и натрапва колежката. Но на мен като ми сде откаже, понеже съм деликатна, не смея да настоявам и да нахалствам......и това е порок. А провеждането на часове по кариерно ориентиране е ПО ЖЕЛАНИЕ. Миналата година той ходеше по училищата, а аз само провеждах часовете, понеже съм си преподавател и това умея. така се бяхме разбрали в екипа, че всеки ще прави това което умее. Той да нахалства и да ни пробутва в часовете, а ние да ги провеждаме. така беше поносимо. Но понеже аз не го харесвам, понеже мразя лъжци, тарикати и подлеци, за да не го засегна с нещо, обикновено мълча и задавам само служебни въпроси. А в провинцията, да не споделяш лични неща и да не храниш любопитството на интриганти си обявен за аутсайдер.....И така, аз станах темерут, некадърна, освен това понеже съпругът ми починал преди 4-5 месеца съм мълчала и съм си пренасяла личните проблеми на работа......куп обиди. Вярно е, че много страдам за съпруга си, но аз и преди това нямах какво да им кажа, освен служебните разговори, а и не виждам каква е причината да се споделят лични неща.....

[xaoc1973]

Често срещана ситуация с ЕДИНСТВЕНО решение:
Ставате член на най-големия синдикат в учреждението и се оплаквате там - първо на локалния шеф, после - на регионалния. Синдикатите не правят нищо, освен да създават проблеми и затова с радост ще се ангажират.

[bludniq_sin]

Оф топик ама няма как да не го кажа това - пишещата още веднъж затвърждава категоричното ми мнение, че работната среда в държавната администрация (тва инспекторати по образование, тва дирекции в министерства, тва не знам си какво още) е извратена, болна и точно толкова вредна за страната колкото и корупцията на средно и високо ниво. От мои познати които работиха в последните месеци по програмата "някакво-си-там начало" не мога да се сетя научавам, че е нормално ръководителят да крещи и да обижда постоянно и ежедневно служителите там. Разказваше ми за това как ръководителката на отдела си била избрала една служителка с наднормено тегло и постоянно я питала неща от рода на (цитирам по памет): "ти как не се търкаляш с тоя корем", "как ги мъкнеш тия паласки", "как влизаш в тая пола", "мъжът ти как те търпи с тия сланини" и това става в институция от рода на инспектората към едно от министерствата ни?!?! Алооу? Моят познат каза, че това е една от причините (може би най-важната) поради която никога повече няма да кандидатства за работа в държавния сектор и администрация. И това става в столицата където се предполага, че малко от малко хората ще ги притеснява да афишират такова поведение. Не ми се мисли какво е в провинцията където местните ръководители си мислят че администрацията им е бащиния. Няма нищо по темата ви и знам че администратора ще ми тури един оф топик обаче това така не става. До къде искат да я докарат хората - някой изстрадал служител да се прибере един ден, да се върне в инспектората по образование (щото е ясно че там се развива конкретния случай) с някоя домашна пушка или карабина и да изпозастреля де що има колега?! Понеже вярвам, че ако нещата продължават така, тормозът и чувството на безизходица гарантирано ще провокират някой по-лабилен да направи едно такова шоу! И после ония олигофрени водещите от сутрешните блокове дето 80% от тях имат нужда от логопед щото не могат да произнасят нито звука Р нито Л ще питат "И къде беше държавата?" .. е те тва е. Слагай оф топика сега

[alinnna]

Бе какъв оф топик. Перфектно мнение. Просто имам малко дете , пък и тези не заслужават подобна саможертва. Именно ми се гади, защото преди да дойда тук си работех мирно и кротко като даскалица в София и никому не пречех. Нито ме питаха лични неща, нито се заяждаха на лична основа. Просто гледаха да си върша работата. Обаче преди да почине съпругът ми, боледува продължително, а категорично не пожела да си напусне шумен , понеже както споменах съм от там , а работя в Търговище и се наложи да се върна в провинцията. Две години стоях без работа, докато стоях край него........Но в един миг не издържах и се явих на този конкурс, защото изнемогвахме ....и го спечелих....... И ето, сега бера резултатите....Пък ме наричат и гялме....нещо на труски, вероятно. Не разбирам. Извинете за многоточията, но филолозите по йезуитски се измъкваме с тях, защото е голям тормоз да спазваш пунктуация , когато си на компютър......

[alinnna]

Прочетох едно мнение за синдикати. Бихте ли ме посъветвали към кой синдикат да се ангажирам. Защото ние сме звено къ м инспектората по образование, но сме по проект и ни остават още 11 месеца работа по договор. Кой би ме подкрепил? Знам, че до сега не е имало такъв случай, да уволнят някого от проект, но този човек е ужасно зъл и отмъстителен.