Здравейте, нямам в действителност проблем, по-скоро търся мнение, гледна точка и може би най-точно практика!
Ще започна с цитат на текст от Наредба за работно време, почивките и отпуските, а именно: чл.51, ал.2 - (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) След ползуване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит. - в хипотезата на този алинея какво е възможно да направи съответният студент - той представя Удостоверение, издадено, подписано и подпечатано от секретаря на съответния факултет.
Едно уточнение - практика е вече по-голямата част от изпитите да се провеждат писмено, което е лошо щом става въпрос и за специалност Право, но ..., та представянето на студентска книжка е безпредметно!
В Удостоверението се отбелязват датата/-те на изпитите, на края вместо представяне на студ.книжка се представя извадка от интернет страницата с оценките на съответния работещ студент.
Това не е ли достатъчно!?!
Защо е необходимо един път да се представя Удостоверение - веднъж, че на еди - коя си дата/-ти ще има изпит/-ти и после отново Удостоверение, че на еди-коя си дата се е състоял изпит - наличието на оценката не го ли показва...?!?
Вярно, че студента нищо не му пречи да си вади Удостоверения до припадък, но вероятно съществуващите хипотези могат да се оборят мн. лесно.
Благодаря предварително на всички, които се включат!
- Дата и час: 25 Ное 2024, 14:49 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Ученическа отпуска
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Да това ми е ясно - че интернет страница не е документ!
Но все пак - за да избегнем ненужното чакане пред вратата на бясна секретарка и предоставим на служителите от личен състав данните, които са необходими за вход в инт.страницата. - все пак не всеки е спрец.компютърен специалист, за да си пише там оценките!!!
Но - за да не попаднем под резултатите от хипотезата на чл.51, (3) Когато учащият се е отсъствувал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползуваният отпуск се счита неплатен. - ако съответната секретарка е толкова безочлива, че не направи справка в действителност на тази дата имало ли е изпит и положи подпис и печат...???
Но все пак - за да избегнем ненужното чакане пред вратата на бясна секретарка и предоставим на служителите от личен състав данните, които са необходими за вход в инт.страницата. - все пак не всеки е спрец.компютърен специалист, за да си пише там оценките!!!
Но - за да не попаднем под резултатите от хипотезата на чл.51, (3) Когато учащият се е отсъствувал от учебни занятия или не се е явил на изпит по неуважителни причини, ползуваният отпуск се счита неплатен. - ако съответната секретарка е толкова безочлива, че не направи справка в действителност на тази дата имало ли е изпит и положи подпис и печат...???
- mushushu
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 28 Дек 2006, 21:13
МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА ЩЕ СВЪРШИ РАБОТА
Електронен документ. Характеристика. Същност на електронното изявление.
1. Документ. Правна същност на документа по гражданското право.
2. Видове документи.
Писмената форма на договора се явява документ. Гражданското законодателство не съдържа легално тълкуване на понятието документ. Понятието “ документ “ (документирана информация), се разбира в закона като зафиксирана на материален носител информация с реквизити, позволяващи нейното идентифициране. Документът и признаците му се изследват основно в процесуалното право. Така в теорията на доказателствата под документ се разбира всяка вещ (материален носител), върху която са закрепени писмени знаци, които образуват система, подчинена на определени (граматически) правила, позволяващи да се изграждат думи или словосъчетания за предаване (преобразуване и съхраняване) на знание за дадени факти. В процесуалното право документът се разглежда като вид писмено доказателство. По характеристика писмените доказателства (и, съответно, документите) притежават два съществени признака. На първо место документът трябва да има веществена основа (материален носител). Изискването за материален носител е способността да се съхраняват нанесените на него писмени знаци. Способът за нанасянето на писмените знаци трябва да оставя върху предмета материални следи, допускащи възприятие и прочитане. Знаците може да са нанесени с химически средства (туш, мастило, боя, тебешир) или механически (чрез изменението на предмета с рязане, щамповане, гравиране, изгаряне и др.) Важно е знаците да съставляват логическа система, предаваща мисъл.
По такъв начин документът представлява материален носител със зафиксирани на него знаци, предаващи мисъл. Данни, подходящи за възприемане от компютър, имат материален носител – дискета, диск и др. Данните са нанесени във вид на специални знаци (двоичен код), разположени са в съответствие със специален алгоритъм т.е. подредени са системно и логически. Тези данни могат да бъдат разчетени с помощта на специални устройства, наречени компютри и представени в разбираем за човешкото възприятие вид (изображение на монитор, разпечата на хартия). По мнение на отделните автори, за да има юридическа сила, такъв документ трябва да има необходими реквизити (наименование на организацията, име на създателя на документа, местонахождение на организацията, дата на изготвяне на документа, код на лицата, утвърждаващи документа). Може да се посочи във тази връзка, че популярния текстови редактор Microsoft Word създава текстови файлове тип "документ Microsoft Word". Форматът на такива файлове извършва автоматическо съхраняване в тях на сведение за датата на създаване и последното изменение на файла, данни за автора, организацията, която използва конкретния екземпляр на програмата Microsoft Word, наименование на темата на документа в файла, общото време на работа с файла и други данни. Освен това, файла Microsoft Word може да бъде защитен с парола.
Дотук казаното позволява да се направи извода, че “ електронния документ “ може да се разглежда като пълноценен “документ”.
Българското законодателство дава следното определение за електронен документ “Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП) “. Писмената форма на договора се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
2. Видове документи.
Класификацията на документите се извършва чрез групирането им според определен признак. Създаването на класификация е свързано с по–пълното и завършено изучаване и изследване на документите.
а) според подписа документите се делят на подписани и неподписани. Доказателствената сила и на двата вида документи е една и съща по своето съдържание, щом е установена тяхната истинност. Констатира ли се тяхната достоверност, всеки от тях доказва, че направеното изявление, за което се съдържа знание в документа, принадлежи на определено лице. Не е нужно документът да носи подпис, за да има доказателствена сила. Установи ли се, че даден документ е написан от дадено лице и неговото съдържание е вярно, този документ ще има доказателствена сила, макар и формално да не е налице подпис. Отликата между подписания и неподписан документ е в различието на доказателствата, с който се установява авторът на изявлението. За тази цел при подписания документ е предназначен подписа, а при неподписания – всички други доказателствени средства. При електронните документи наличието на електронен подпис е доказателство, че документът е автентичен и изявлението принадлежи на лицето, чието подпис е положен. В определени случай законът поставя изискването документът да бъде изрично подписан, за да породи очакваните правни последици;
б) според автора документите се делят на официални и неофициални (частни) документи. Правото не се интересува пряко от лицето, което е създало документа като вещ. Това могат да бъдат секретарки, пълномощници, технически лица и др. Най – общо издател на документа е този, който документира знание за определен факт. Издател е и това лице, което чрез подписване или чрез някое друго свое действие ( признание например) направи документираното или документиращото действие свое. Съгласно чл. 143 от ГПК издател на официален документ е длъжностно лице. Длъжностно лице е не само това, което представлява орган на държавна власт в смисъла на конституцията, а и всяко друго лице, което може да попадне в кръга на тези лица, предвидени от чл.93, т.1 на НК. Гражданското право не дава основание длъжностното лице, издател на документ, да бъде ограничавано до разполагащите единствено с властнически компетенции. В този случай понятието длъжностно лице включва в своя обхват не само служителите в държавните учреждения, но и служителите в държавните стопански и обществени организации. Частните документи изхождат от граждани. Общоприето е делението на документите на официални и неофициални да се свързва и оправдава преди всичко с тяхната различна доказателствена сила. Чл.2700 от Гражданския Кодекс на Италия счита официалния документ за “пълно доказателство”, т.е. имащ a priori доказателствена сила до оспорване на истинността му. §437 от ГПК на Германия изрично признава на официалния документ презумпция за истинност. Италианското законодателно разрешение на доказателствената сила на официалния документ се споделя изцяло и от френския и румънски граждански кодекси.
Особено място в тази класификация заемат чуждестранните документи, т.е. когато техният издател е чуждестранно лице – длъжностно или гражданин. Чуждестранният документ, предназначен да служи на територията на България, подлежи на задължителна легализация, доколкото в закона или в сключени спогодби и споразумения с чужди страни не е предвидено друго. Смисълът на легализацията е да обезпечи истинността на чуждестранния документ;
в) според вида на изявлението документите биват свидетелствуващи и диспозитивни. Свидетелствуващ документ е този документ, който материализира изявления, удостоверяващи съществуването или несъществуването на определени факти. Диспозитивният документ е документ, който материализира волеизявления насочени към пораждане на определени правни последици (договори, административни актове и др).
г) истински (автентични и верни) и неистински (неавтентични и/или неверни) документи. Истинността на документа има пряко отношение към неговото съдържание. Въпросът за истинността на документа е въпрос за съответствието на неговото съдържание с действителността (физическа или психическа), чието отражение се явява. Критерият за автентичност е авторството на документа, а за верността – съответствието на документа и удостовереното с него. Въпросът за автентичността стои пред всеки документ, а за верността - само пред свидетелствуващите документи, които могат да бъдат автентично но неверни, респ. неавтентични но верни. Диспозитивните документи не могат да бъдат верни или неверни, а могат да бъдат автентични или неавтентични, съответно валидни или невалидни.
- автентичен е документът, които действително материализира изявлението на това лице, което се сочи като негов автор (издател);
- неавтентичен е документът, когато материализираното в него изявление не е било направено от лицето, сочено като издател на документа. Неавтентичният документ е подправен документ. Подправен може да бъде или подписът или стоящият пред подписа текст;
- верен е всеки свидетелствуващ документ, който съответсвува на обективната действителност;
- неверен е този свидетелствуващ документ, който не отговаря на удостоверяваното с него фактическо положение, което удостоверява.
Както неавтентичният, така и неверният документ са неистински. Те нямат доказателствена сила. Оспорването на истинността на документ (доказване, че е неавтентичен или неверен) има за цел разрушаването на доказателствената сила на документа.
С оглед гореказаното възниква въпросът за истинността на електронният документ. При неподписаните документи е трудно да се установи авторството на документа. Създаваните текстови файлове тип "документ Microsoft Word" съдържат сведение за датата на създаване и последното изменение на файла, данни за автора, организацията, която използва конкретния екземпляр на програмата Microsoft Word, наименование на темата на документа в файла, общото време на работа с файла и други данни. Но защитата на тези данни не е достатъчна да гарантира, че издател на документа е посоченото във файла лице. Не е достатъчно и наличието на защитна парола на този тип файлове. Най – сигурният способ за истинността на един електронен документ се явява наличието върху него на електронен подпис. Електронният подпис, поставен върху електронен документ изпълнява две функции:
а) удостоверява авторството на документа;
б) разкрива съгласието на автора със съдържанието на документа;
в) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени, т.е. обезпечава неговата автентичност
1. Документ. Правна същност на документа по гражданското право.
2. Видове документи.
Писмената форма на договора се явява документ. Гражданското законодателство не съдържа легално тълкуване на понятието документ. Понятието “ документ “ (документирана информация), се разбира в закона като зафиксирана на материален носител информация с реквизити, позволяващи нейното идентифициране. Документът и признаците му се изследват основно в процесуалното право. Така в теорията на доказателствата под документ се разбира всяка вещ (материален носител), върху която са закрепени писмени знаци, които образуват система, подчинена на определени (граматически) правила, позволяващи да се изграждат думи или словосъчетания за предаване (преобразуване и съхраняване) на знание за дадени факти. В процесуалното право документът се разглежда като вид писмено доказателство. По характеристика писмените доказателства (и, съответно, документите) притежават два съществени признака. На първо место документът трябва да има веществена основа (материален носител). Изискването за материален носител е способността да се съхраняват нанесените на него писмени знаци. Способът за нанасянето на писмените знаци трябва да оставя върху предмета материални следи, допускащи възприятие и прочитане. Знаците може да са нанесени с химически средства (туш, мастило, боя, тебешир) или механически (чрез изменението на предмета с рязане, щамповане, гравиране, изгаряне и др.) Важно е знаците да съставляват логическа система, предаваща мисъл.
По такъв начин документът представлява материален носител със зафиксирани на него знаци, предаващи мисъл. Данни, подходящи за възприемане от компютър, имат материален носител – дискета, диск и др. Данните са нанесени във вид на специални знаци (двоичен код), разположени са в съответствие със специален алгоритъм т.е. подредени са системно и логически. Тези данни могат да бъдат разчетени с помощта на специални устройства, наречени компютри и представени в разбираем за човешкото възприятие вид (изображение на монитор, разпечата на хартия). По мнение на отделните автори, за да има юридическа сила, такъв документ трябва да има необходими реквизити (наименование на организацията, име на създателя на документа, местонахождение на организацията, дата на изготвяне на документа, код на лицата, утвърждаващи документа). Може да се посочи във тази връзка, че популярния текстови редактор Microsoft Word създава текстови файлове тип "документ Microsoft Word". Форматът на такива файлове извършва автоматическо съхраняване в тях на сведение за датата на създаване и последното изменение на файла, данни за автора, организацията, която използва конкретния екземпляр на програмата Microsoft Word, наименование на темата на документа в файла, общото време на работа с файла и други данни. Освен това, файла Microsoft Word може да бъде защитен с парола.
Дотук казаното позволява да се направи извода, че “ електронния документ “ може да се разглежда като пълноценен “документ”.
Българското законодателство дава следното определение за електронен документ “Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано (чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП) “. Писмената форма на договора се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
2. Видове документи.
Класификацията на документите се извършва чрез групирането им според определен признак. Създаването на класификация е свързано с по–пълното и завършено изучаване и изследване на документите.
а) според подписа документите се делят на подписани и неподписани. Доказателствената сила и на двата вида документи е една и съща по своето съдържание, щом е установена тяхната истинност. Констатира ли се тяхната достоверност, всеки от тях доказва, че направеното изявление, за което се съдържа знание в документа, принадлежи на определено лице. Не е нужно документът да носи подпис, за да има доказателствена сила. Установи ли се, че даден документ е написан от дадено лице и неговото съдържание е вярно, този документ ще има доказателствена сила, макар и формално да не е налице подпис. Отликата между подписания и неподписан документ е в различието на доказателствата, с който се установява авторът на изявлението. За тази цел при подписания документ е предназначен подписа, а при неподписания – всички други доказателствени средства. При електронните документи наличието на електронен подпис е доказателство, че документът е автентичен и изявлението принадлежи на лицето, чието подпис е положен. В определени случай законът поставя изискването документът да бъде изрично подписан, за да породи очакваните правни последици;
б) според автора документите се делят на официални и неофициални (частни) документи. Правото не се интересува пряко от лицето, което е създало документа като вещ. Това могат да бъдат секретарки, пълномощници, технически лица и др. Най – общо издател на документа е този, който документира знание за определен факт. Издател е и това лице, което чрез подписване или чрез някое друго свое действие ( признание например) направи документираното или документиращото действие свое. Съгласно чл. 143 от ГПК издател на официален документ е длъжностно лице. Длъжностно лице е не само това, което представлява орган на държавна власт в смисъла на конституцията, а и всяко друго лице, което може да попадне в кръга на тези лица, предвидени от чл.93, т.1 на НК. Гражданското право не дава основание длъжностното лице, издател на документ, да бъде ограничавано до разполагащите единствено с властнически компетенции. В този случай понятието длъжностно лице включва в своя обхват не само служителите в държавните учреждения, но и служителите в държавните стопански и обществени организации. Частните документи изхождат от граждани. Общоприето е делението на документите на официални и неофициални да се свързва и оправдава преди всичко с тяхната различна доказателствена сила. Чл.2700 от Гражданския Кодекс на Италия счита официалния документ за “пълно доказателство”, т.е. имащ a priori доказателствена сила до оспорване на истинността му. §437 от ГПК на Германия изрично признава на официалния документ презумпция за истинност. Италианското законодателно разрешение на доказателствената сила на официалния документ се споделя изцяло и от френския и румънски граждански кодекси.
Особено място в тази класификация заемат чуждестранните документи, т.е. когато техният издател е чуждестранно лице – длъжностно или гражданин. Чуждестранният документ, предназначен да служи на територията на България, подлежи на задължителна легализация, доколкото в закона или в сключени спогодби и споразумения с чужди страни не е предвидено друго. Смисълът на легализацията е да обезпечи истинността на чуждестранния документ;
в) според вида на изявлението документите биват свидетелствуващи и диспозитивни. Свидетелствуващ документ е този документ, който материализира изявления, удостоверяващи съществуването или несъществуването на определени факти. Диспозитивният документ е документ, който материализира волеизявления насочени към пораждане на определени правни последици (договори, административни актове и др).
г) истински (автентични и верни) и неистински (неавтентични и/или неверни) документи. Истинността на документа има пряко отношение към неговото съдържание. Въпросът за истинността на документа е въпрос за съответствието на неговото съдържание с действителността (физическа или психическа), чието отражение се явява. Критерият за автентичност е авторството на документа, а за верността – съответствието на документа и удостовереното с него. Въпросът за автентичността стои пред всеки документ, а за верността - само пред свидетелствуващите документи, които могат да бъдат автентично но неверни, респ. неавтентични но верни. Диспозитивните документи не могат да бъдат верни или неверни, а могат да бъдат автентични или неавтентични, съответно валидни или невалидни.
- автентичен е документът, които действително материализира изявлението на това лице, което се сочи като негов автор (издател);
- неавтентичен е документът, когато материализираното в него изявление не е било направено от лицето, сочено като издател на документа. Неавтентичният документ е подправен документ. Подправен може да бъде или подписът или стоящият пред подписа текст;
- верен е всеки свидетелствуващ документ, който съответсвува на обективната действителност;
- неверен е този свидетелствуващ документ, който не отговаря на удостоверяваното с него фактическо положение, което удостоверява.
Както неавтентичният, така и неверният документ са неистински. Те нямат доказателствена сила. Оспорването на истинността на документ (доказване, че е неавтентичен или неверен) има за цел разрушаването на доказателствената сила на документа.
С оглед гореказаното възниква въпросът за истинността на електронният документ. При неподписаните документи е трудно да се установи авторството на документа. Създаваните текстови файлове тип "документ Microsoft Word" съдържат сведение за датата на създаване и последното изменение на файла, данни за автора, организацията, която използва конкретния екземпляр на програмата Microsoft Word, наименование на темата на документа в файла, общото време на работа с файла и други данни. Но защитата на тези данни не е достатъчна да гарантира, че издател на документа е посоченото във файла лице. Не е достатъчно и наличието на защитна парола на този тип файлове. Най – сигурният способ за истинността на един електронен документ се явява наличието върху него на електронен подпис. Електронният подпис, поставен върху електронен документ изпълнява две функции:
а) удостоверява авторството на документа;
б) разкрива съгласието на автора със съдържанието на документа;
в) защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени, т.е. обезпечава неговата автентичност
- mushushu
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 28 Дек 2006, 21:13
Смятям, че представянето на студентската книжка със заверен от учебното заведение семестър и оценки за положени изпити от студента с подписи на съответните преподаватели е достоверен документ, достатъчен да оправдае използваният ученически отпуск.Още повече този отпуск се предоставя на работник или служител, който продължава образованието си без откъсване от производството, но той се предоставя не само за посещение на учебни занятия и за присъствие на изпит, но и за самоподготовка на студента, за да може да положи успешно изпитите си.
- nev4e
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 07 Юли 2007, 11:30
Re: Ученическа отпуска
Здравейте, искам да попитам следното: Какво точно трябва да представлява съгласието на работодателя за ученически отпуск по чл.169 - "Платен отпуск за обучение", писмено или устно, ако писмено то с изходящ номер и печат или нещо друго. Освен това, когато кандидатствах реших да се възползвам от чл.8 от закона за просветата, мисля че трябва да е, който ми дава предимство при класирането понеже работя в сферата на това, което искам да уча. За целта си изисках от работодателя служебна бележка с изх.No, печат и подпис на прекия ръководител в уверение на това, че съм служител на съответния работодател и работодателя препоръчва на учебното заведение, в което кандидатствам да изучавам дадена специалност. Въпросът ми е дали служебната бележка може да бъде счетена за "разрешение за учене", на базата на която работодателя да е задължен да ми предостави отпуската която ми се полага?
Предварително Ви благодаря
Предварително Ви благодаря
- parad0x
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 27 Апр 2009, 13:03
5 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 79 госта